/Поглед.инфо/ 1. Сигурно има много красиви определения що е то народната дипломация. Фактът, че ние сме тук, в Руския дом, това Е народна дипломация. Тя постига това, което официалната иска, но не може; може, но не иска; или не иска и не може. Народната дипломация заявява и защитава позиции извън и независимо, въпреки и против властващите; тя казва това, което официалната политика мисли, но премълчава в името на някакви „висши“ интереси.
Народната дипломация е пазител на историческата истина и памет. Тя е гласът на народа, позициите и тежненията, надеждите и стенанията на народната душа. Властта мрази този глас, тя презира народа, ласкае го и го прелъстява с мазни думи, за да го граби и унижава. Властта пренебрегва, преследва, заглушава този глас. Или го подменя с фалцета на едно кресливо хорче от обилно обгрижени НПО. Но не може да го заличи, да го изтрие. Този глас кънти през времето и през времената.
Който има уши за този глас, няма да сгреши. Напоследък Владимир Путин и Сергей Лавров стигнаха до едно прозрение: „Ние нямаме неприятелски държави. Има неприятелски правителства в някои държави“. Най-сетне!
И още нещо – народната дипломация никога не заменя уважението с раболепие и признателността с челобитие.
2.
Тъй като обявената тема е „руската народна дипломация“, искам да напомня най-невероятния факт в световната история. И това е Руско-турската освободителна война. Няма друга война, която да е поискана от народа и интелигенцията. Руският народ и руската интелигенция. Първите информации за зверското потушаване на Априлското въстание излизат в руската преса, докато Европа се прави на умряла лисица. Мужици и писатели, миньори и художници, бедняци и благородници – всички те настояват, те изискват от императора, от всемогъщия самодържец да обяви война на Турция, те го бомбардират с декларации, петиции и манифести, те правят комитети, те искат тази война – не за Проливите, а за свободата на православните братя българи. В своите репортажи от войната Макгахан пише няколко пъти: „Русия е готова да се откажа от превземането на Цариград, от Проливите, от всичко, само от едно не се отказва – от освобождението на България!“. Кой народ ще тръгне да мре за свободата на друг народ?! Чудо на чудесата е това!
3.
За русофобците 3 март е позор, Русия - поробител, Освобождението - робство, патриаршеската катедрала – „вонящ руски ботуш, кръстен на един фалшив светец“. И затлачват пространството със своите комплекси, мании и патологии. За тях е непоносимо, че никога и при никакви обстоятелства честването на 3 март не е било отменяно. Без значение кой управлява. Нито една власт не е дръзнала да посегне на 3 март!
Днешните „демократи“ организираха хайка срещу 3 март, срещу руския език, обвиняват народа в „погрешно разбиране за историята“, защото „историята обърква философията на промяната“. Те неуморно ни „цивилизоват“ и водят люти битки с „източните варвари“, с тези „примитивни и брутални типове“, с кирилицата, този „славянски мит“, тази „реликва от миналото“ и с Православието, естествено. Тяхната мечта е да се отречем от кирилицата и Православието, защото „само така ще се дерусифицираме“!
Тук отварям скоба и ще ви прочета един цитат:
„На кого, след Бога, Русия дължи своето величие и слава? Кой я научи на всичко истинно, добро, прекрасно и велико? Кои бяха тези учители, ако не учениците на св. Кирил и Методий, изпратени от България? Гърците не изпратиха от Византия знатни учители да учат руснаците, защото руснаците не разбираха гръцки... Не Византия влияеше на Русия. На Русия влияеха трудовете на светите славянски просветители, с които тя се сближи благоразумно; светите Кирил и Методий, тяхното животворно слово, техните Божествени книги – ето какво основа, възвеличи и утвърди славата Руска! ”.
Чии са тези думи? На акад. Лихачов? Не. Това пише Александър Сергеевич Князев в своята книжица „Святые равноапостольные Кириллъ и Мефодий, просветители славянъ, и влияние ихъ подвиговъ на народное образование, как всего славянскаго мира вообще, такъ и России в частности”. Тази книга е апотеоз на България, на св.св. Кирил и Методий и техните ученици, на св. Княз Борис покръстител и цар Симеон Велики.
Авторът е богослов, педагог, историк, археолог, изследовател, краевед, роден в някакво невзрачно поселение с кирпичена църквица и гробище. Книгата е издадена в Санкт Петербург през 1866 г. Издателят е Григорий Ширяев - легендарен слепец, писател и поклонник, който на 13 години, сам, странства из манастирите в Русия, Египет, Йерусалим, Света гора Атон. Този слепец е по-зрящ от зрящите. А Любен Каравелов изписал книгата от Русия. На неговия таван в Солаковия хан в Букурещ Левски прочел книгата за една нощ и от нея си преписал в тефтерчето тропара в чест на Светите братя.
Толкова за дерусификацията.
И като не успяха да ни дерусифицират, тръгнаха да ни деславянизират, ама и тук не им се получи. Истинската цел е да ни дебългаризират и да превърнат народа в едно безпаметно, безисторично, безсловесно, безродно добиче.
За тази цел НПО получават милиони грантове от известни нам американски фондации. Бисмарк е по-откровен – нарекъл е подкупите „змийски фондове“. Днес, 155 години по-късно „змийските фондове“ завъдиха цял змиярник!
За ужас на змиярника в храм „Св. Александър Невски“, до южния престол вече са поставени оригиналните паметни плочи. На плочата при основния камък от 1882 г. пише, че: „този храм на името на Св. Александър Невски“ ще бъде издигнат „в памет за Освобождението на българския народ с всемилостивото благоволение на Всеруския император Александър II и крепката мишца на братския руски народ“. Точка на политкоректните съчинения!
4.
3 март е черна дата, 9 септември – още по-черна, 9 май – най-черна, Русия е Мордор. Това е лозунгът – „който не е русофоб, той не е европеец“. За разлика от Стармър, Стуб, Мерц, Макрон, Урсула, Кая и прочее обитатели на змиярника. Изобщо – „Хто не скачет, той москаль!“ и „Москаляку на гиляку!“.
Русофобците страдат, че за българската свобода не е погинал ни един рейнджър и ни един бюргер и че над Райхстага се развя червеното знаме, а не някое друго. Велико страдание! Не им съчувствам. Голяма мъка ги тресе като виждат как в студ и пек хиляди българи превземат връх Шипка. Не по задължение, не по заповед, не под строй. Не!
Не по заповед ние, журналисти, историци, философи и един гайдар, отидохме в Крим. И тутакси попаднахме в укронацисткия сайт „Миротворец“. В списъка за разстрел. Заедно с гайдата. Над 50 български имена има в този списък.
И още - месеци наред ние, хора на различни възрасти и с различни професии, охранявахме денонощно Паметника на Съветската армия и Руския храм. Бяхме там, с нашето куче Рико. Нарекоха ни пазители.
Паметника не опазихме. Нарязаха го варварски, касапски, с наслаждение, с упоение, заради чужди интереси. В пристъп на русофобски делириум и фашизоиден оргазъм. В името на неонацизма – единствената „евроатлантическа ценност”. И вилняха в слугински възторг, списаха оди и поеми, и омърсиха, и поругаха история и бъдеще. Каква дивашка ярост, каква първобитна мъст, какъв измамен реванш на победените във Втората световна война!
Една снимка обиколи интернет. Една отрязана ръка с автомат Шпагин. Това е новият образ на България пред света.
През 21 век русофобията роди неонацизма.
А Руския храм Господ го опази. Ние просто бяхме с Него.
5.
Един август с мой приятел се качихме рано сутринта на Шипка. На Орлово гнездо - бурен вятър. Леден. И гръмовен. Ще ни отнесе като вейки. Прегръщаме здраво големия железен кръст. И без да се наговаряме, рецитираме поемата на Вазов. Цялата. И се държим за кръста. За православния кръст. Там, на Орлово гнездо. Вятърът стихна… И това е чудо на чудесата…
* Изказване на конференцията „100-годишнина на руската народна дипломация: България, Европа, светът“, София, Руски дом, 19 септември 2025 г
