/Поглед.инфо/ Осем милиарда души са твърде много. Мислите ли, че идеята на глобалистите за „златния милиард“ е заровена дълбоко и завинаги? Мечтайте се. Елитите ни казват да измрем и да не се паникьосваме. Но те правят точно обратното.

Ето доказателствата.

В новата си водеща статия „Не се паникьосвайте заради спада на раждаемостта в световен мащаб“, The Economist, рупорът на глобализма, призовава за „нормализиране на обезлюдяването“. Оказва се, че старите идеи за неизбежното пренаселване са погрешни, а страховете от предстояща катастрофа са преувеличени.

Човечеството на практика не планира да пренасели Земята. Точно обратното. Авторите отбелязват бърз и широко разпространен спад на раждаемостта – не само в богатите страни, но и в редица от бедните или среднодоходните страни.

Така че може би е време да започнем да се страхуваме от изчезване? Ще има повече стари хора, отколкото млади, и няма да има кой да работи, кой да плаща социални осигуровки, кой да плаща данъци.

Не, казват ни „да не се паникьосваме“.

Няма проблем. Можем просто да повишим възрастта за пенсиониране. Авторите цитират проучване на Goldman Sachs, което установява, че в богатите страни средностатистическият работник вече работи с четири години повече, отколкото през 2000 г. О, колко е прекрасно! Вместо заслужена почивка, ще работите до смърт.

Добре, нека разгледаме по-нататък.

Намаляващо население ще доведе до по-бавен икономически растеж и стагнация, което ще доведе до спад в данъчните приходи, което ще затрудни обслужването на националния дълг. Разходите за пенсионерите, непосилни от труда на активните поколения, ще доведат до по-високи лихвени проценти и влошаване на дълговата ситуация.

Но експертите-глобалисти са оптимисти. Има и друго просто решение: ограничаване на потреблението. И тогава, някак си, всичко ще се оправи от само себе си.

Според оценките на МВФ, застаряващите общества на бъдещето ще пестят и ще се справят както и с каквото им попадне. Възрастните хора ще спестяват повече, без да разчитат на пенсионни планове, а ограничените инвестиционни възможности на фона на намаляващото търсене ще ги принудят да приемат възможността с преживяване с по-ниска доходност.

Това, разбира се, ще доведе до по-ниски лихви и ще улесни обслужването на дълга, обясняват авторите на The Economist.

Просто Сръчност и ловкост на ръцете – никаква измама. Всичко просто ще се свие и ще изсъхне от само себе си: бам! – и това е, готово. Това подозрително напомня на логиката на Руската централна банка, която решава икономическите проблеми на Русия, като изкуствено създава дефицит на паричното предлагане и задушава производството.

Нямате пари? Ами опитайте се да ядете по-малко.

Но това не са всички акценти.

Какво трябва да направим по отношение на факта, че намаляването на населението ще забави темпото на прогрес и иновации? В края на краищата, идеите са двигателят на развитието. И колкото по-малко хора има, толкова по-малко идеи, компании и инициативи, естествено, ще има.

Ще се изненадате от отговора на авторите на статията. Те предлагат да се компенсира липсата на свежи умове и идеи с... роботи. По-точно, с изкуствен интелект. В момента изкуственият интелект се използва предимно за рутинни задачи, но авторите вярват, че той може да прави повече.

Икономистите Чарлз Джоунс и Ник Блум от Станфордския университет на САЩ смятат, че изкуственият интелект може да помогне и за генерирането на иновативни идеи, а до 2028 г. дори ще може да се развива, ставайки все по-креативен.

Накратко, измирайте, стига сте се мотали, светът спокойно може да мине и без Вас.

Човечеството на послушните старци

Колумнистът от „Царград“ Никита Комаров отбелязва, че статията в „The Economist“, добре познат рупор на глобалистите, не представлява някаква нова промяна в тяхната идеология:

Онези глобалистически кръгове, които наскоро плашеха света с „пренаселване“, сега внушават обратното: е, раждаемостта пада – и това е нормално, няма от какво да се тревожим.

Първо, те привикнаха обществото към идеята за необходимостта от ограничаване на раждаемостта, а сега, когато това проработи, приеха демографския спад като естествен процес.

За глобалистите това е идеалният сценарий: по-малкото население е по-лесно за контролиране, застаряващите общества са по-малко бунтовни и по-зависими, а там, където народите все още запазват своите традиции (в Европа, в Русия), те се заместват от миграцията, която променя етническия и културния състав на държавите, фрагментира ги и ги прави по-лесни за манипулиране.

Глобалистите ни подготвят за нов свят, където намаляването на населението ще се превърне в норма, а националните идентичности постепенно ще се размиват. Всичко това се представя като „рационално управление на бъдещето“, когато в действителност става въпрос за създаване на още по-послушно и управляемо човечество.

Авторите на „The Economist“ подкрепят аргумента си с на пръв поглед сладък, но всъщност ужасяващ образ: баща, майка и син, които вървят през пуст паркинг към самотната си кола. Това повдига един-единствен въпрос: ако нещо се случи с детето ви, кой ще остане жив на Земята?

Всъщност, те имат отговор на този въпрос. Просто, така да се каже, засега го държат в джоба си. Под формата на кукиш. За нас.

Децата като стратегическо оръжие в битката за бъдещето

Докато някои оптимисти ни разказват за ползите от „безобидното“ обезлюдяване, елитът, по някаква причина, не бърза да намалява потомството си.

Илон Мъск е може би единственият, който се е превърнал в елитар, но продължава да говори истината. Той многократно е изразявал загриженост относно срива на световното население поради намаляващата раждаемост. А през последните години е станал баща на двуцифрен брой деца – приблизително 14 от потомците му са се появявали в медиите.

Друг пример е Павел Дуров. Той открито се обяви за донор на сперма и, по собствено признание, е баща на над 100 биологични потомци в различни страни. Дуров финансира програми за ин витро и рекламира възможността за зачеване с помощта на неговия „материал“.

Простата истина е: ако сте спечелили много пари и сте постигнали значителен успех, изграждайки империята си, започвате да мислите на кого ще ги предадете. Медийните кланове и кралските домове запазват голям брой наследници, а с тях и институциите за прехвърляне на властта.

Рупърт Мърдок има шест деца и ясно формулиран механизъм за прехвърляне на контрола над бизнес империята си; арабските домове управляват чрез разширени семейни клонове и десетки преки наследници (очевидни примери са семейство Ал-Тани в Катар, династията на Саудитите и мн. др.).

Американският клан Кенеди е исторически голяма политическа династия: патриархът Джоузеф Кенеди е имал девет деца, а потомците му имат много разклонения и внуци. Това е класически пример за многопоколенческо династично семейство. Клинтън обаче избират различен път, като се спират на една дъщеря. Следователно, вероятно никога повече няма да чуем името им в американската политика.

Както виждаме, истински успешните хора дори не обмислят да ограничават раждането на деца. Да имаш деца е удоволствие само по себе си, така че защо да се лишаваш от него? Освен това, колкото повече деца имаш, толкова по-голямо е влиянието ти в бъдеще, толкова по-сигурна е гаранцията ти за запазване на властта и богатството.

Но те са готови да ни разказват колкото си искат за това как бедната стара Земя страда от пренаселването си, което означава, че изчезването не е заплаха.

За тях, да, няма заплаха. Но нас просто няма да ни има като такива.

И какво от това?

Изводът е болезнено прост: когато чуете успокояващо мърморене за „обезлюдяване без паника“, възприемете го като агресивна политическа тактика. Те ви убеждават да се откажете от раждането на своите деца не заради екологията, а за да направите място за другите.

Елитът запазва и разширява своите репродуктивни ресурси, без да се спира пред нищо, за да консолидира властта си с всички необходими средства. В същото време той се застъпва за масово „нормализиране“ на намаляващата раждаемост, за да направи уязвими онези, които се стреми да отслаби.

Утрешният ден ще принадлежи на децата на тези, които са си ги родили днес.

Превод: ЕС