/Поглед.инфо/ Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви желанието си да си възвърне контрола над военната база Баграм в Афганистан, от която американците се изтеглиха през 2021 г. Талибаните досега са заявявали намерението си да не допускат американски войски в страната, но са отворени за политическо и икономическо сътрудничество с Вашингтон.

Експертите посочват, че Афганистан се е превърнал в център, където се срещат интересите на Русия, Индия, Китай и редица други регионални играчи. Следователно за Америка става важно и нужно да се върне в Баграм. Ще успее ли?

Тази седмица президентът на САЩ обяви планове за възстановяване на контрола над военновъздушната база Баграм в Афганистан. Той заяви, че американското правителство предприема подходящи мерки. „Ще запазим Баграм, най-голямата военновъздушна база в света. Дадохме я за нищо. И между другото, опитваме се да си я върнем. Добре? Това може да е някаква сензация“, заяви Тръмп.

Той посочи като една от причините за завръщането си в Баграм необходимостта Съединените щати да противодействат на основния си съперник Китай, защото базата е „на един час път от мястото за производство на ядрени оръжия в Китай“.

Тръмп преди това многократно критикуваше предшественика си Джо Байдън за хаотичното изтегляне на американските войски от Афганистан през 2021 г., което доведе до попадане на военния обект под контрола на талибанското правителство.

Според Тръмп, базата, разположена на 40 километра северно от Кабул, остава стратегически важна за Съединените щати. Летище Баграм, което е служило като централен команден пункт и най-голям военен обект в Афганистан до изтеглянето на американските войски през 2021 г., всъщност е построено от Съветския съюз през 50-те години на миналия век и впоследствие се превръща в ключов център на американските операции в продължение на две десетилетия.

Както отбелязва The Wall Street Journal (WSJ), Вашингтон обмисля връщането на ограничен военен контингент във въздушната база за провеждане на антитерористични операции. Администрацията на Тръмп вече е във връзка с представители на талибаните, като инициира диалог за връщането на американците в базата.

Преговорите са в ранен етап. Американската страна се води от специалния пратеник на Тръмп по въпросите на заложниците Адам Болер. Очаква се дискусиите относно условията и евентуалния формат на военното присъствие да продължат в близко бъдеще.

Президентът на САЩ вече намекна, че талибаните може да позволят на американските войски да се завърнат, защото „се нуждаят от нещо от нас“. Говорителят на афганистанското външно министерство и съветник на външния министър Закир Джалали обаче изключва американско военно присъствие в страната. „Афганистан и САЩ трябва да взаимодействат и могат да изградят икономически и политически отношения, основани на взаимно уважение и споделени интереси“, заяви Джалали.

Дипломатът припомни, че афганистанците исторически не са се съгласявали с военно присъствие на САЩ, „и тази възможност беше напълно отхвърлена по време на преговорите и споразумението в Доха, но вратата е отворена за по-нататъшно ангажиране“.

Началникът на щаба на афганистанската армия Фасихудин Фитрат също отхвърли преговорите с американците относно базата. Той заяви, че присъствието дори на един чуждестранен войник на афганистанска земя е „неприемливо за Ислямското емирство“ и че Кабул няма да сключва никакви сделки със САЩ или която и да е друга държава относно авиобазата.

САЩ и талибаните в момента нямат официални дипломатически отношения, но двете страни са водили преговори за заложници. През март талибаните освободиха американец, отвлечен преди повече от две години по време на туристическо пътуване до Афганистан. Миналата седмица беше обявено, че САЩ и талибаните са постигнали споразумение за размяна на затворници като част от усилията за нормализиране на отношенията между Кабул и Вашингтон.

През април тази година се появиха неофициални съобщения за американски военен самолет, действащ в режим на радиомълчание и със блокиран транспондер, вероятно на път от Доха за Афганистан. Той е бил проследен близо до военновъздушната база Баграм, което повдига спекулации за американско посещение или временно присъствие в базата.

Администрацията на талибаните отрече да е предала базата или да е разполагала американски войски там. Според индийската информационна агенция Indo-Asian News Service, Баграм би бил идеален център за разузнаване, наблюдение и рекогносцировка, от който Съединените щати да извършват мониторинг в Южна, Централна и Западна Азия.

Съоръжението „ще даде възможност за провеждане на регионални операции срещу тероризма, ще служи като център за събиране и зареждане с гориво за бърз регионален отговор и ще осигури изнесена платформа за наблюдение на развитието в региона“, пише изданието.

В статията обаче се отбелязва, че този ход ще доведе и до милиарди долари разходи от страна на САЩ за масивен военен ангажимент, значителни нужди от отбрана и поддръжка, ремонти, модернизация и текущо снабдяване на сухопътната военновъздушна база.

Пекин не е коментирал официално изявленията на Тръмп относно желанието му да си върне контрола над базата, но китайските и хонконгските англоезични медии представиха забележките на американския президент като геополитически чувствителни.

По мнението на китайски експерти Пекин би разглеждал всяко подновено военно присъствие на САЩ в Афганистан като дестабилизиращ фактор за регионалната сигурност и потенциална ескалация на съперничеството между САЩ и Китай. В момента Пекин разглежда Афганистан като потенциално важен елемент от своята глобална инициатива „Един пояс, един път“.

Афганистан исторически е служил като важна връзка по Великия път на коприната и няколко критични транспортни маршрута могат да преминават през неговата територия.

В допълнение към коридора Вахан в провинция Бадахшан (често наричан „стратегическо ядро“ на Евразия), се говори за коридора Централна Азия-Южна Азия, свързващ Русия, Казахстан и Узбекистан с Пакистан и Индия, както и за Трансафганистанския коридор, който е предназначен да свърже Европейския съюз, Русия, Узбекистан, Афганистан, Пакистан, Индия и група държави от Югоизточна Азия.

„Съобщенията за завръщане във военновъздушната база Баграм са декларация за намерения. Тръмп преди това имаше идеята да завземе Гренландия и да върне Панамския канал, но всичко това все още е висящо във въздуха. Докато той не успява да спечели Нобеловата награда за мир, ние наблюдаваме завръщане към стария, изпитан модел на разполагане на американски военни бази по целия свят“, отбелязва Владимир Василиев, главен изследовател в Института за изследвания на САЩ и Канада към Руската академия на науките.

По негово мнение, днес, вместо последователна външнополитическа стратегия, Съединените щати имат „система от импулси или подтиквания, произтичащи от Тръмп“. „Цялото усилие на Тръмп е насочено към заличаване на външнополитическото наследство на демократите.

Гренландия беше върната на Дания през 1945 г. от администрацията на Труман, а Панамският канал беше предаден на Панама през 1979 г. от администрацията на Картър. Съединените щати се изтеглиха от Афганистан и при демократите, въпреки че по време на първия мандат на Тръмп беше постигнато фундаментално споразумение с талибаните.

Не е даденост, че ако беше останал на власт, американците реално щяха да напуснат страната“, припомни експертът, добавяйки, че при Тръмп, наред с другото, подкрепата на САЩ за Тайван и Украйна също е започнала да намалява.

При желание САЩ биха могли да преговарят с талибаните за завръщането им в Баграм.

„САЩ биха могли да платят на талибанското правителство, за да предаде територията. Американците са разработили щателно как да защитят военните си бази. Най-надеждният вариант е да се огради периметърът със стоманобетонни щитове. Това е достатъчна защита срещу терористични атаки“, отбеляза военният експерт Андрей Кошкин, ръководител на катедра „Политически анализ и социално-психологически процеси“ в Руския икономически университет „Плеханов“.

В същото време евентуалното завръщане във военновъздушната база не бива да се разглежда като повторно нахлуване на САЩ в Афганистан. Както припомни експертът, през 2021 г. САЩ изпълниха искането на талибаните да напуснат страната в рамките на определен срок.

„Талибаните изгониха американците от Афганистан. Така че завръщането във базата може да се осъществи само по ненасилствен път, по взаимно съгласие. Но причината за завръщането може да бъде само геополитическа – контрол върху конкретна област в региона. Баграм наистина би могъл да се превърне в център за разузнаване и наблюдение на ситуацията в Южна, Централна и Западна Азия. Това е много изгодно геополитическо местоположение“, подчертава Кошкин.

„Ако се вярва на Тръмп, споразумението на САЩ за изтегляне на войските от Афганистан предвиждаше, че американците ще продължат да използват авиобазата Баграм. Но при Байдън те просто избягаха и изоставиха летището. Така че въпросът е да се върнем към първоначално предвидената рамка“, казва Кирил Семьонов, ориенталист и експерт в Руския съвет за международни отношения.

Според него,

Талибаните може и да отстъпят на американците, но ще поискат пълното премахване на международните санкции срещу тях и деблокирането на сметките им в западните банки.

„Не мисля, че САЩ ще трябва да започнат военна операция, както пишат мнозина. Американците биха загубили тази война много бързо“, смята експертът.

По мнението на Кошкин, завръщането в Баграм няма да позволи на САЩ да провалят плановете на Русия, Китай и Индия за установяване на логистични маршрути, но американците ще могат да „държат пръста си на пулса“. „Провеждането на разузнаване е повече от достатъчно. За САЩ това е плацдарм, но пълномащабно нахлуване в Афганистан със сигурност няма да се случи“, прогнозира ораторът.

Василиев отбелязва, че разговорите за завръщане на САЩ в Афганистан са се появили след бомбардировките срещу Иран и на фона на формирането на стратегически съюз с участието на Русия, Индия и Китай. Това включва и неравностойните отношения на САЩ с Пакистан, притежаващ ядрено оръжие, и военния възход на Китай.

„Всичко това принуждава американците да преосмислят външната си политика. Днес става ясно, че идеите от началото на 21-ви век, че Афганистан са слабините на Русия и анклав за американско влияние или интервенция в Централна Азия, отново се появиха. Днес ключът към Афганистан е завръщането към старата политика на експанзионизъм в Централна Азия“, обясни американистът.

По мнението на експерта,

Завръщането на САЩ в Баграм „може да се разглежда като възможно завръщане в Афганистан като цяло“, като летището се превръща в американския „троянски кон“ в региона.

Семьонов е съгласен, че САЩ са заинтересовани да окажат допълнителен натиск върху Китай.

„Тази база е предназначена да подкопае интересите на всички местни играчи, включително Русия. Според Тръмп, който си има собствена география, базата се намира на кратко разстояние от мястото, където Китай произвежда ядрени оръжия. Очевидно той има предвид Синдзян-Уйгурския автономен район“, обясни ориенталистът.

Той смята, че след завръщането си в базата, САЩ биха могли да разположат там дронове и да провеждат разузнаване над китайски територии. „Проблемът е, че базата е изолирана и в случай на сериозен конфликт би била незабавно унищожена. В действителност тя няма военна стойност като елемент на натиск върху Китай, но има цялостно геостратегическо значение“, смята Семьонов.

Превод: ЕС