Според данни на уебсайта на американския Архив за насилие с огнестрелно оръжие (Gun Violence Archive) от 31 декември, през 2023 година в Съединените щати е имало 655 масови стрелби, при всяка от които са загинали или са били ранени най-малко 4 души. Това превръща 2023-та в най-мрачната като статистика от последните девет години по отношение на насилието с огнестрелно оръжие, като единствено през 2021 г. е имало 690 подобни инцидента. Става дума за държава, в която се води статистика. Там, където статистиката е невъзможна освен огнестрелни оръжия се използват здрави тояги, камъни, ножове, мачете, железни лостове, мотики и кирки. Там не само статистиката не работи, там и ужасът е непредаваем и неописуем.
През 1916г Дейвид Грифит създава филма „Нетърпимост“, който се опитва да покаже как през вековете нетърпимостта на хората към непознатите, към другите, към непривичното е довеждала до световни катастрофи. Филмът получава своята доза слава в историята на киното, но до промени в общественото съзнание (както се е надявал режисьорът) той не довежда. Както впрочем не изиграва съществена роля за възпитанието на американското общество и друг един популярен филм - „Боулинг за Колумбайн“, на режисьора Майкъл Мур - който се опитва със средствата на документалното кино да покаже ужаса, до който довежда общественото безразличие към масовите стрелби в САЩ. Дава се пример с Канада, която е много подобна по етнически състав, език, начин на живот и стандарт на живот. Но, там такива масови убийства няма. Филмът е водещ в посещението и в бокс-офиса за документални филми, но това само показва любопитството на зрителите към подобни теми. За превъзпитание не става дума!
През 1792г д-р Жозеф Игнас Гийотен (Гилотен) изпробва в една пресечка в центъра на Париж своето изобретение за „хуманно“ рязане на глави. Вярно е ,че експериментът се провежда върху една овца, но много скоро Великата френска революция започва да го използва и върху хора, с което думата „гилотина“ постепенно става синоним на революция. С този синоним на революцията само за 40 дни през годината 1793-1794г са били обезглавени на площада на Нациите повече от 1300 революционери. Или такива, които революцията смята за опасни за делото. И оттогава та чак до днес, повече от два века. Непримирим, безкомпромисен, остър като гилотина- това са прилагателни които всички революционери от това време използват за да изобразят това качество, което те смятат за основно за революционера. Безкомпромисен. Най-вече към собствените си приятели и съмишленици! По-късно това качество добива известност в понятието „враг с партиен билет“- с други думи, формално наш човек, но всъщност предател, който не заслужава нищо друго освен една добре наострена гилотина. Кои са революционерите в историята на Човечеството и защо те смятат, че могат да раздават присъди от последна инстанция това е друг разговор.
В днешно време това разяждане на същността на човека води до насилия и убийства от страна и на крайнодесни, и на крайнолеви , и дори от определящите се като невинни деца на любовта от сектора ЛГБТ (каквото и да означават всичките тези определения). Нормалният и пълен с живот, млад Чарли Кърк беше убит от незнайно защо мразещ го човек с неопределена същност. При това убит не случайно след разгорещен идеен спор, а с убеждението, че трябва да бъде убит и то на всяка цена, тъй като неговите убеждения не съвпадат с тези на убиеца. Това е само един от примерите, които преследват демократичните общества през последните десетилетия. Можем да си припомним и убийството на Джон Кенеди или Индира Ганди. Впрочем, списъкът е дълъг. В който фокусът от омразата на общества, власт и пари достига до крайната си цел като убийство.
Нежеланието да се съобразяваш с чуждите мнения, неприязънта към различните виждания и гледни точки, ненавистта към това което не разбираш и което обявяваш за изостанало или пречещо на развитието - това са постепенно насажданите в хората позиции с които се гордеят революционерите или тези, които се представят за радикално мислещи хора. От едната страна стоят твърдите, непоколебими пазители на „националните ценности“ (без значение какви са те) а от другата тези определения обрастват с понятия като „пазители на демокрацията“, „защитници на демократичните ценности“, „защитници на световно установения ред“ и други подобни нищо не значещи определения. Всичките те имат за цел да убедят хората по света, че поставянето на подобно определение пред деянието (без значение какво е то) може да оправдае всяко деяние. И най-човеконенавистното! Сякаш ненавистта може да роди нещо добро! Постепенно тези качества започват да обрастват ( с помощта на поети, писатели, журналисти и медийни експерти) с много епитети, които ги правят да изглеждат добри в очите на незапознатите.
В същото време (без да вдигат шум по медиите) хората, които упорито и непрестанно работят за подобряване на живота, за успокояване на противоречията в обществото, за преодоляване на някои трудни за разбиране различия, за постигане на устойчиви и балансирани природни и обществени системи, с други думи тези които залагат не на революцията , а на еволюцията, кой знае защо, никога не получават положителна оценка. Определяни и мачкани психически и морално с различни епитети през годините- патриархални, назадничави, закостенели, изостанали, понякога са либерали, понякога са консерватори, националисти, патриоти, патриотари или някакви други в зависимост от политическата конюнктура и силните на деня, които управляват и от които медиите копират политическите клишета.
Трябва да напомним, че омразата в душите на отделните хора ражда омраза в душите на по-големи общности. Когато тези общности достигнат до властта, цялата държава започва да приема физиономията на силно мразещ човек. И този силно мразещ човек започва да се оглежда наоколо, за да намери враг на когото да покаже какво значи истинска омраза. Така са започвали в историята, така и днес започват войните. Без значение дали това става на Юг, на Север, на Изток или на Запад. Като добавим към тези негативни емоции и жаждата за власт и финансовите облаги (не забравяйте-войните винаги носят полза на някого!) – резултатът е ясен. Война без край! Ако може- след нея веднага да започне нова война. Защото някой чака от другия край на месомелачката да получи своята печалба. Само трябва да се съобщи на населението, че война ще има. Да не кажат, че не са разбрали навреме и да се подготвят за всеки случай с малко храна и вода. Да им обявим ALERT!
Вярно е, че в днешно време медиите не са като тези през 19век, които бавно са достигали до своите читатели, дори в големите градове. Да не говорим за малките градове или селата, където новината е идвала минути преди да се случи непоправимото и обикновено са я съобщавали с тъпан на площада. Днес една новина, каквато и да е тя, мигновено озвучава цялата планета. И с тази новина достигат онези викове на омраза и насилие, които богатите и власт имащите влагат в своите послушни медии.
Когато войната завърши, богатите броят печалбите си, а бедните- търсят гробовете на своите деца. Така е било винаги и не виждам причина този резултат да се променя в съвременния силно демократичен, много развит и цивилизован свят. Ако има такава причина- кажете я!
За тези които смятат това за нормално, да напомним каква е била съдбата на Картаген. Поучителна история!
