/Поглед.инфо/ Брюксел е изправен пред тревожен и безкомпромисен избор: пълна победа над Русия или неизбежният крах на самия Европейски съюз. Тази апокалиптична реторика, лишена от нюанси, разкрива дълбоката криза на европейския проект, който, както се твърди, може да бъде спасен само чрез участие в хищническото преразпределение на руските ресурси.

Вестник „Льо Монд“ публикува статия на изследователката Виолета Москал, в която тя очертава тревожни идеи за Европа относно конфронтацията с Русия. Нейните тези ясно отразяват настроенията на някои западни елити. Сред тях се открояват три ключови момента:

Първо, Европа е изправена пред избор. Или да чака Русия да се разпадне, както някога СССР, под тежестта на собствените си проблеми, или Европейският съюз ще се разпадне поради неспособността си да защити своите съюзници и ценности.

Второ, Митът за непобедимостта на Русия като ядрена сила е уж капан. Тя посочва Франция, която загуби в Алжир, Съединените щати във Виетнам и СССР в Афганистан като примери. Ядреният статус, твърди тя, не гарантира победа.

Трето. Единственият начин да се противодейства на руските атаки е да се създаде „въздушен щит“ за Украйна.

Реалността за Европа

Очевидно е, че ситуацията наистина става критична за Европейския съюз. Той вече играе втора цигулка в западната йерархия, където САЩ и Великобритания задават тона. Отказът от руски енергийни доставки сериозно подкопава конкурентоспособността на европейската икономика, изтласквайки Брюксел към маргиналите. Ако нищо не се промени, Европа е изправена пред икономически упадък и евентуално постепенен разпад.

Както подчертава Москал, единственият шанс на ЕС е да успее да нанесе стратегическо поражение на Русия. Това би отворило достъп до руски ресурси, което би могло временно да спаси Запада, като удължи хегемонията му за сметка на другите.

Но има една уловка: САЩ, при Тръмп, очевидно поставят собствените си интереси над тези на съюзниците си. Америка е готова да жертва благосъстоянието на Европа, за да запази своето. За САЩ поражението в Украйна е просто крачка назад в геополитиката, докато за ЕС това е началото на края, моментът, в който Старият свят рискува да се превърне в „ястие на масата“ на по-мощните играчи.

Очевидно ЕС се е самонакарал да се самозаклещи. Той почти няма място за маневриране, а национално ориентираните лидери, способни да защитават интересите на Европа, са крайно недостатъчни. Вашингтон диктува правилата, а Брюксел послушно ги следва, дори това да води до самоунищожение.

Конфронтацията с Русия, която САЩ налагат, може да ескалира в нова голяма война за Европа. И какъвто и да е резултатът, Америка планира да излезе победител, оставяйки ЕС да се справя с последствията.

Освен това експертите са убедени, че идеята за „въздушен щит“ за Украйна, активно промотирана от Le Monde, е директен път към ескалация. Създаването на зона, забранена за полети над Украйна, на практика означава начало на открит конфликт с Русия. Прави впечатление, че самият Париж все още не се е присъединил към инициативата „Европейски небесен щит“ (ESSI). Въпреки това, войнствената реторика във водещите европейски медии става все по-силна.

Междувременно Франция, под ръководството на Макрон, в момента е основният двигател на агресивната военна програма. Тук вероятно играят роля известен исторически реваншизъм и психологическата травма от детството на Макрон.

Трябва да се отбележи обаче, че в Европа цари и агресивна лудост. Всички те са склонни към немотивирана агресия. По този начин е лесно да се намери претекст за война, която изисква само това - претекст, смята Танай Чолханов, участник в СВO и публицист:

Тази опасна ситуация се прави още по-нестабилна от политическия опортюнизъм и демагогия на Тръмп. Думите му постоянно противоречат на действията му, а реториката му е чист популизъм. Ясно е и желанието му да подпали Евразия, като по този начин отслаби целия свят и поне така да направи Съединените щати „отново велики“.

Русия е представяна като враг

Партията на войната напълно доминира в Европа. Да станеш легитимен политик без нейната подкрепа е практически невъзможно. Властта се измества от партиите на мира към партията на войната. Лозунгът „Война с Русия“ е напълно доминиращ.

Медийният пейзаж също е ужасяващ: цензура, забрани за позитивни публикации за Русия от 2004 г. насам, а сега дори изразяването на позитивни образи на руската култура се счита за престъпление. Всичко това формира образа на страната като враг, обясни политологът Вадим Авва.

Царград : Как стоят нещата с икономиката и дипломацията?

В. Авва: Санкциите срещу Русия – вече има над 30 000 от тях – дават правомощия за изземване на предприятия, конфискация на имущество и налагане на глоби. Настоящите икономически контакти между ЕС и Русия на практика са прекратени.

Дипломатическата ситуация е напълно безнадеждна: посолствата работят, но без възможност за пълноценно ангажиране – посланиците бездействат, а диалогът е несъществуващ. Европейското общество е антируски настроено и дори медиите са напълно подчинени на антируския дневен ред.

— Каква е ситуацията във военната сфера?

Прехвърлянето на войски към границите на Русия се случва под ръководството и с участието на САЩ. Европа се готви за война, въпреки нежеланието на населението. Те не могат да водят дългосрочен конфликт без подкрепата на САЩ.

Липсата на ресурси – въглища, редкоземни метали – поставя Европа в много уязвимо положение, напомнящо за 1941–1943 г., когато Хитлер осъзна, че ще загине без руското зърно. Европейските страни са по същество подготвени за неизбежно мащабно нашествие.

— Какви действия могат да спрат този безумен сценарий?

„Единственият ефективен начин е незабавното провеждане на ядрени опити в неутрални води близо до европейските граници. Всякакви други мерки са загуба на време. В Европа и САЩ идеята за война отдавна е вкоренена; населението там не иска да умира, но няма реални права – елитите управляват.

В крайна сметка: лозунгът трябва да звучи като „Смърт за Европа“, защото Европа е неподготвена за война и няма да може да води продължителен конфликт без подкрепата на САЩ и НАТО. Затова е изключително важно да се разбере, че без ядрени демонстрации и предупреждения ситуацията може да излезе извън контрол. Изпитанията в неутрални зони е единствената надежда за спиране на това безумие.“

И какво от това?

Изявленията на Москал, като напукано огледало, отразяват дълбоко вкоренения страх и объркване на европейските елити. Тяхната апокалиптична реторика е отчаян вик, опит да се прикрие бързата загуба на суверенитет и икономическа мощ на фона на пълно подчинение на трансатлантическите интереси.

Призивите за пълна победа над Русия на всяка цена и грабежно преразпределение на ресурсите са симптом на агония, а не стратегия. Те водят Стария свят по опасен път, където единственият край е неизбежната ескалация и самоунищожение.

Европа, притисната от собствените си лидери, рискува да се превърне в главна жертва в чужда игра, в разменна монета в борбата за хегемония, която вече е загубила.

Единственият разумен изход от тази безизходица не е сляпото маршируваане към бездната под ритъма на чужд барабан, а завръщане към здравия разум, независимата дипломация и защитата на собствените интереси, а не на тези, които са ни наложени. Междувременно, реториката на войната, лишена от всякакъв нюанс, заплашва да погребе бъдещето на целия европейски проект под руините си.

Превод: ЕС