/Поглед.инфо/ В зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките се проведе научен форум, посветен на три значими годишнини: 1160 години от покръстването на българския народ, 1170 години от създаването на глаголицата и 1140 години от успението на св. Методий. Събитието бе организирано от Международната фондация „Св. св. Кирил и Методий“, Българската патриаршия, БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Съвета на ректорите на висшите училища в България.

Председателят на ПП АБВ и член на Управителния съвет на фондация „Св. св. Кирил и Методий“ Румен Петков подчерта в словото си, че честването е акт на благодарност към държавническата мъдрост на княз Борис-Михаил и неговия исторически избор на православието. „Покръстването е не само религиозен акт, а стратегическо и културно решение, което запази българския дух, народност и държавност. То ни постави на картата на християнска Европа и ни осигури политическо признание и културно могъщество“, заяви Петков. Той изрази признателност към инициаторите на събитието – вицепрезидента Илияна Йотова, фондацията „Св. св. Кирил и Методий“, Българската патриаршия и БАН, и остро се противопостави на опитите за пренаписване на историята и атаките срещу православието – от разкола в началото на 90-те години до съвременни опити на европейски политици за изключване на православни общности.

В словото си вицепрезидентът Илияна Йотова, под чийто патронаж се провеждат честванията на 1170 години от създаването на глаголицата, подчерта, че покръстването и писмеността са в основата на българската държавност. „Тези три велики дати не остават затворени в летописа на историята, а предопределят развитието на България и влиянието ѝ далеч извън географските ни граници“, каза Йотова. Тя изтъкна, че християнската вяра, езикът и писмеността съхраняват българската идентичност вече повече от 12 века и че кирилицата е съкровище, което трябва да бъде съхранено и популяризирано в съвременния свят.

Приветствие от името на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил бе прочетено от Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний. В посланието се подчертава, че повече от 12 столетия българите имат привилегията да чуват Божието слово на роден език. „Това е велика милост, която изисква от нас да оценяваме и умножаваме духовното си наследство, както ни е посочено в притчата за талантите“, гласи патриаршеското слово, прочетено от митрополит Антоний.

Научният форум бе част от поредица чествания, които събират институции, духовенство, учени и общественост в знак на признателност към нашата история, духовност и културно наследство.