/Поглед.инфо/ Падането на режима в Киев може да доведе до разширяване на НАТО в Молдова. Такива мнения се изказват в медиите от висши пенсионирани западни военни. На този фон Кишинев продължава да се сближава със западните държави: наскоро ръководителят на страната Мая Санду подписа военно споразумение с Еманюел Макрон, а Румъния отново подкрепи идеята за обединяване на двете държави. Какво означава това за Русия и за баланса на силите в Черноморския регион?
Молдова може да стане плацдарм за НАТО в случай на поражение на Украйна в конфликта с Русия. За това пише бившият заместник-министър на отбраната на САЩ Стивън Брайън в своя статия за “Ейжа Таймс”. Той подчертава, че много европейски служители вече обсъждат предстоящата възможност за падане на кабинета на Зеленски.
Според него в „най-лошия сценарий“ териториите на Украйна могат да бъдат разделени между Полша и Русия, като в центъра остане малка буферна държава. Той подчертава, че управляващият там режим вероятно ще бъде подчинен на Москва, което ще направи позицията на страните от НАТО изключително уязвима.
В това отношение Молдова има особено стратегическо значение. Брайън обсъжда съдбата на тази държава в контекста на определен „план Б“, според който територията на републиката може да се използва като плацдарм за евентуален натиск върху Одеса и Крим. Осъществяването на тази инициатива обаче е съпроводено с редица трудности.
Така авторът нарича политическата ситуация в Молдова „нестабилна“. Според него Русия все още запазва значително влияние в тази страна и при подходящо засилване на усилията на Москва местната „проевропейска фракция може да се изправи пред неясно бъдеще“. За да предотврати този изход, той предлага да изпратят войски на ЕС в държавата, за да гарантират сигурността на сегашното правителство.
Браян обаче подчертава, че тази стъпка ще бъде много опасна, тъй като може да доведе до „вътрешен кървав конфликт“. Интересно е, че наскоро връзките на Кишинев с НАТО и ЕС достигнаха ново ниво, включително по въпросите на военната интеграция между Молдова и страните, участващи в Северноатлантическия алианс.
Така в началото на март президентът на републиката Мая Санду се срещна с ръководителя на Франция Еманюел Макрон. В разговор с него тя обвини Русия в енергиен шантаж, подкрепа на протести, кибератаки и дори опит за организиране на преврат. В заключителното комюнике, публикувано на сайта на Елисейския дворец, Париж потвърди подкрепата си за Молдова. Кишинев и Париж също подписаха споразумения за сътрудничество в областта на отбраната и икономиката.
Освен това, на фона на изявленията на западните страни за готовността им да предоставят на Украйна първите изтребители Ф-16, ролята на постсъветската република в настоящите събития може да се промени значително. По този начин, според редица военни експерти, самолетът може да бъде поставен на територията на Молдова, за да не излага съседните държави на евентуална атака от Русия.
Заслужават внимание и неотдавнашните изявления на ръководителя на румънското правителство Марсел Чолаку относно подкрепата на Букурещ за „обединение“ с Кишинев. В интервю той подчерта, че напълно подкрепя тази идея и се надява осъществяването ѝ да стане в рамките на ЕС или по друг начин.
Според него Молдова остава стабилна благодарение на подкрепата на Румъния, а хората, живеещи в двете страни, са един народ. Освен това той нарече раздялата им историческа несправедливост. Не бива да забравяме, че Букурещ също активно изгражда собствен военен потенциал и съвместно с американците провежда учения в Молдова.
Републиката започна и изграждането на най-голямата база на НАТО в Европа. Това съобщава “Евронюз” . Военното съоръжение ще заеме площ от 2800 хектара и ще бъде разположено в района на Констанца. По предварителни оценки стойността на проекта се оценява на 2,5 милиарда евро. Изграждащата се инфраструктура ще може да поеме до 10 хиляди войници на съюза и членове на техните семейства.
Експертната общност отбелязва, че територията на Молдова наистина представлява интерес за алианса, но НАТО не гледа на страната като на трамплин, а по-скоро като на буферна зона между Русия и Югоизточна Европа. В същото време милитаризацията на Румъния и постепенното поглъщане на Молдова създават рискове за Русия в Черноморския регион.
Западните страни няма да позволят Украйна да бъде отрязана от Черно море просто така, пише военният кореспондент и член на Съвета по правата на човека Александър Коц в канала си в “Телеграм”. „В този случай Киев ще загуби възможността да изнася зърно от пристанищата на Одеса и Николаев, което е жизненоважно за западните страни. Днес единствената пречка за навлизането на сухопътните сили на НАТО в Одеска област от Молдова е оперативната група на руските войски в Приднестровието“, подчертава той.
„Но едва ли два мотострелкови батальона без танкове, тежка артилерия и авиация ще успеят дълго да задържат западния експедиционен контингент. Малко вероятно е обаче Алиансът да се бие собственоръчно с нашите миротворци, защото това би било директно обявяване на война на Русия с всички произтичащи от това последствия. Но те могат да настроят ВСУ срещу нашите бойци, така че да разчистят коридор за своите покровители“, признава Коц.
„Във всеки случай трябва да превземем Одеса. В противен случай Крим и Черноморският флот никога няма да бъдат в безопасност. И би било по-добре това да стане възможно най-рано, преди горещите глави в НАТО да решат да я окупират първи“, твърди военният кореспондент. В същото време молдовските експерти смятат, че местната инфраструктура все пак не е готова за подобни предизвикателства.
„Не мисля, че Молдова се подготвя като трамплин за НАТО. Страната ни е с много малка територия, няма излаз на море и съответната военна инфраструктура. Тривиален пример: наскоро докараха гориво за фермерите от Румъния и нямаше къде да го закарат. Не мисля, че републиката е в състояние да обслужва интересите на контингента на НАТО“, каза Виталий Андриевски, директор на молдовския Институт за ефективна политика.
„Вярвам, че има други места, където Алиансът да разположи контингентите си, например Румъния, където вече са разположени войски и в момента се изгражда нова военна база. Това може да е Полша, която разполага с подходящата инфраструктура. Освен това не забравяйте за Турция, която отдавна е член на НАТО“, отбелязва той.
„Въпреки това, ако Русия достигне границата с Молдова, последната вероятно ще се опита да привлече войски на съюза на своя територия. Освен това не изключвам в този случай парламентът на страната спешно да се събере и да вземе решение за присъединяване към Румъния, което означава автоматично влизане в НАТО. Това, разбира се, няма да засегне инфраструктурата, но ще даде на републиката качествено различен правен статут“, подчертава събеседникът.
„В този случай обаче Приднестровието най-вероятно ще бъде загубено от Молдова и ще отиде в Русия. Юридически Кишинев няма да го приеме, но няма да има друг избор, освен да приеме този факт. Най-малкото, защото в Тираспол има армия и там се намира контингент на Москва“, отбелязва Андриевски.
Между другото, не само Приднестровието, но и Гагаузия може да се отцепи. Както заяви ръководителят на автономията Евгения Гуцул, ако молдовските власти решат да се обединят с Румъния, Гагаузия ще започне процеса на отделяне на републиката. Тя е убедена също, че жителите на много съседни молдовски и български села ще подкрепят Гагаузия и ще се присъединят към нея.
В Приднестровието смятат, че е твърде рано да се говори за превръщането на Кишинев в плацдарм на НАТО, казва Александър Шерба, бивш председател на Върховния съвет на ПМР. „Можем обаче ясно да посочим интереса на страните от НАТО към създаването на санитарна зона. Алиансът се стреми да формира определена линия на контакт между Русия и страните от блока тук. Следователно Западът се интересува от Молдова като част от цялостен стратегически план за създаване на буферна зона между Русия и НАТО“, каза той. Освен това много политически сили в Румъния са заинтересовани от анексирането на Молдова. Това не е тайна. Този маршрут е и основен за Кишинев. По-нататъшното развитие обаче ще се определя във Вашингтон. Нито Букурещ, нито ЕС като цяло са независими играчи и следват САЩ“, подчертава събеседникът.
„Необходимо е също така да се вземе предвид състоянието на обществото в самата Молдова. Тя е разделена. Например Гагаузия се интересува от сътрудничество с Москва. Тоест Русия може да бъде изтласкана оттук законно, но е много трудно да се направи това в съзнанието на хората. Надявам се, че ЕС и Румъния разбират това“, подчертава експертът.
„Що се отнася до Приднестровието, нашият регион, разбира се, е много зависим от събитията на полетата на СВО. Колкото по-успешни са събитията за Русия в Украйна, толкова по-малко опасности остават за Тираспол, който също се стреми да поддържа по-близък и приятелски диалог с Руската федерация“, поясни Шерба.
Превод: В. Сергеев