/Поглед.инфо/ Тази седмица се проведе редовна среща на върха на Северноатлантическия алианс. Както се очакваше, основната тема на разговора в Рига беше заплахата от Русия и партньорството на Москва с Беларус, което позволява на РФ, ако е необходимо, да разположи военни бази на територията на съседна държава. Особена загриженост предизвикаха последните военни учения на границата с Украйна, които западните лидери видяха като заплаха за сигурността на Киев.

Министърът на отбраната на Латвия Артис Пабрикс каза:

„Имаме нужда от допълнителна международна подкрепа. Бихме искали да имаме постоянно военно присъствие на Съединените щати в нашата страна. А военноморската и противовъздушната отбрана означава основно преход към такива системи като Пейтриът (американски противовъздушни системи, ракети земя-въздух)."

През последните години се наблюдава тенденция към абсолютна девалвация на ролята на Русия не само на международната арена, но и в околната среда на съседни територии. Дори не си струва да говорим за лицемерието, с което правителствата на страните говорят за многополюсен свят, при условие че западните държави имат очевидно патриархално отношение към всички „други".

Зад думите за разнообразието и значението на всеки жител на Земята в цялото многообразие от нации се крие убеждението, че всеки абориген може да бъде напътстван на правилния път. Подобно мисионерство, където всичко е подчинено на правилото „нашият е верен, чуждият е неверен”, разкрива дълбоката еднополярност на света.

Всяка голяма икономически и териториално сила винаги има известна аура около себе си, ефекта, върху който упражнява, дори без да полага особени усилия. Затова най-странно изглежда твърдението, че в близките си граници Русия има по-малко права от „чуждите“ военни организации, които не са толкова толкова заети да решават въпроси за общата сигурност на човечеството, колкото са насочени определено агресивно в една конкретна посока.

Наблюдава се отворена политика на двойни стандарти: малко вероятно е Америка или Великобритания да биха търпяли близо до границите си, някъде в Мексико или Ирландия, няколко ракетни установки, които биха могли да унищожат столиците им за няколко минути. Куба все още е трън в региона на Латинска Америка за Съединените щати.

А за Русия, очевидно от тяхна гледна точка, е напълно приемливо да има на една ръка разстояние опасна военна сила, която може да я заплаши с атака.

Това прави учението Winter Shield 2021 (което включва прелитане на авиация, стрелба от гаубици и минохвъргачки), в което освен латвийските въоръжени сили участват бойни групи на разширеното присъствие на НАТО и командването на въоръжените сили на САЩ в Европа, още по-показателно.

Северноатлантическият алианс, допускайки такива открити заплахи, яростно атакува всякакви възможни подобни действия от страна на Москва в нейните гранични територии.

Подобна ситуация се случва и с Беларус: министърът на отбраната Артис Пабрикс нарече учението „Решаваща точка“, което се провежда от 13 ноември, предупреждение към Минск във връзка с напрегнатата ситуация на границата с Полша.

Действията на НАТО и изявленията на Йенс Столтенберг ясно показват общия характер на отношението към Русия: не като заинтересована и равноправна страна в разрешаването на конфликтите в Близкия изток и в славянска Европа, а като изгнанник и враг на целия развит свят.

Според генералния секретар Русия е длъжна да намали военното напрежение, като спре натрупването на войски и да спре всякакви възможни опити за дестабилизиране на Украйна.

По този начин НАТО, участвайки в латвийските военни учения, се опитва да влезе в диалог с Москва единствено от страна на сила, със заплахи, което показва известна доза безразсъдство от страна Северноатлантическия алианс: в тази ситуация Русия може да предприеме ответни мерки.

Следователно нежеланието за последното разполагане на военни части на НАТО на територията на Украйна, както и влизането на Киев в организацията, формирана по време на Студената война и все още насочваща по-голямата част от силите си към конфронтация с Москва, е съвсем естествено.

Напрегнатата миграционна ситуация на границата на Полша и Беларус също заслужаваше специално внимание по време на срещата на върха: генералният секретар на НАТО смята за нечовешко използването на уязвими хора за оказване на натиск върху съседни държави. Изглежда странно да се търси отговор за страна, която има подобна политика на отворени врати към Мексико, врата за латиноамериканците (особено за миграцията на венецуелци) към Съединените щати.

Като цяло в момента сме свидетели на класическо военно струпване, характерно за Студената война, надпревара във въоръжаването, при която всеки от противниците укрепва своите части, за да предотврати евентуална атака отвън.

Сега обаче страните от Северноатлантическия алианс се опитват да оправдаят действията си благодарение на „меката сила“, характеризирайки своята агресия като необходима за поддържане на мира в Европа и намирайки подкрепа поради известно ниво на доверие сред жителите на западните страни. Накърненият имидж на Русия няма толкова мощни сили за реагиране.

Дори театърът, който партньорите от НАТО развърнаха в Балтийските страни, с преминаването на британския външен министър Лиза Тръс на танк, която по този начин се опитва да копира Маргарет Тачър, изглеждаше като използване на политика на двойни стандарти. Подобни действия от страна на Сергей Лавров в граничните райони, например в Абхазия, биха се считали за недопустими.

На 1 декември Владимир Путин обяви необходимостта от страна на Москва да настоява за разработване на споразумения, които биха могли да ограничат напредването на Северноатлантическия алианс на изток, свързано с разполагането на военни части близо до границите на Русия. Ситуацията обаче продължава да се нажежава.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели