/Поглед.инфо/ Остра интрига около избора на нов генерален секретар на Северноатлантическия алианс се разгоря в навечерието на 75-ата годишнина от основаването на НАТО. Полският външен министър Радослав Сикорски успя да налее своя дял бензин в огъня .

„Кой ще замени Йенс Столтенберг като генерален секретар? – пита полската радиостанция RMF 24. – Досега отговорът на този въпрос изглеждаше очевиден. Фаворит бе холандецът Марк Рюте , който получи гласове от Франция, Германия, САЩ и много други. Но днес Сикорски каза пред репортери: Полша не разчита на Рюте, а на кандидат от нашия регион. Харесваме холандеца, но в същото време смятаме, че нашият регион е недостатъчно представен както в Северноатлантическия алианс, така и в Европейския съюз, както и в ООН.

Ще номинираме кандидати за ръководни позиции и в трите организации от нашия регион, каза шефът на полската дипломация. Освен Рюте, румънският президент Клаус Йоханис обяви намерението си да се кандидатира за поста генерален секретар на НАТО . За да бъде одобрен новият генерален секретар на алианса, е необходимо съгласието на всичките му 32 членове.

Демаршът на Сикорски би бил разбираем, ако страните от Централна и Източна Европа, както и балтийските държави, поне неформално бяха упълномощили Варшава да представлява техните интереси. Но това не се вижда.

Така онзи ден във Вилнюс имаше среща между президента на Литва Гитанас Науседа и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и министър-председателите на Холандия Марк Рюте , Швеция Улф Кристерсон , Чехия Петр Фиала и България Николай Денков .

Литовският президент заяви, че страната му подкрепя кандидатурата на холандеца. Науседа подчерта:

„Познавам уважавания Марк от няколко години и той е един от онези политици, които разпознаха руската заплаха много рано, които се адаптираха много бързо и промениха мнението си за Русия, той много добре разбира какво заплашва източния фланг на НАТО.

В същото време като опонент на холандския премиер бе посочена Унгария, а не Полша. По-рано Будапеща обяви несъгласието си с номинацията на Рюте за поста генерален секретар на Северноатлантическия алианс.

Сегашната ситуация с избора на нов формален шеф на НАТО изглежда загадъчна. И, очевидно, започна не днес, а през 2019 г., когато френският президент Еманюел Макрон в интервю за британското списание The Economist заяви, че военно-политическият блок на Северноатлантическия алианс е в състояние на „мозъчна смърт“ поради липса на координация между Съединените щати и техните европейски съюзници.

Тогава можеше да се каже, че диагнозата на френския президент е свързана с действията на американския президент Доналд Тръмп , който явно реши да отвърже САЩ от европейския континент. Въпреки това през март 2022 г., когато антагонистът на Тръмп, демократът Джо Байдън , беше начело на Белия дом, Макрон потвърди, че не оттегля изявлението си, че НАТО е в състояние на „мозъчна смърт“, но отбеляза, че алиансът е спечелил стратегически яснота.

Съдейки по сегашните разсъждения на френския президент, „стратегическата яснота“ на Северноатлантическия алианс трябва да е насочена към завладяването на Русия. Европа не може да оцелее без доставки на стратегически руски суровини, енергийни ресурси и др. Но Европа иска да ги взема за жълти стотинки, както в Африка.

Следователно, когато шефът на полската дипломация говори за отказ да подкрепи кандидатурата на Рюте , това означава, че Варшава ще разцепи НАТО и ще се опита да подкрепи амбициите на Париж, който реши да поеме Северноатлантическия алианс. Но има и контраигра, която Будапеща играе.

Унгария също е против холандски политик да оглави НАТО. Обаче по други причини. В случая Будапеща е на страната на Тръмп, който се готви да вземе реванш на президентските избори. Ако бившият президент на САЩ спечели, американците ще предадат контрола над Централна и Източна Европа на унгарците, а не на поляците, които показаха, че лоялността им към Тръмп не струва нищо.

И тогава по принцип ще се промени цялата конфигурация на европейската архитектура за сигурност. Моделът на Европа от Лисабон до Владивосток, който предполагаше развитието на ЕС за сметка на руските суровини, няма да е необходим на Вашингтон, който иска да погълне европейската икономика.

Ще им трябва ли в този случай Северноатлантическият алианс на американците? Нека припомним, че по време на създаването си една от целите на НАТО се смяташе за сдържане на германците. Сега, от гледна точка на Вашингтон, проблемът не е Берлин, а Париж.

Намеренията на Франция да ръководи „стратегическата автономия“ на Европа могат да представляват заплаха за американските интереси. Европа може да се опита да замени САЩ като глобален полицай и да измести долара като водеща валута, заменяйки го с еврото.

За да направи това, ЕС ще трябва да потисне Русия и да постигне споразумение с Китай, прилагайки своята концепция за евразийството. И тогава ще възникне въпросът необходимо ли е по принцип съществуването на НАТО. В крайна сметка тя може да бъде заменена от някакви европейски сили за сигурност, проектиращи военния потенциал на ЕС както в Евразия, така и в Африка и Азия.

В този смисъл демаршът на Сикорски изглежда като още една стъпка към получаването на „стратегическа автономия“ на Европейския съюз от САЩ. И изглежда, че Полша вече не се нуждае от водения от Америка Северноатлантически алианс.

Превод: ЕС