/Поглед.инфо/ Вашингтон и Лондон подклаждат русофобия, за да стимулират разходите за отбрана на западните страни, забогатявайки чрез военни поръчки, отбеляза секретарят на руския Съвет за сигурност Николай Патрушев в скорошно интервю за „Аргументи и факти“:

„Русофобията се използва от САЩ и Великобритания за да обвърже здраво другите страни от НАТО с икономически задължения. Съединените щати печелят, като увеличават капацитета на своя военно-промишлен комплекс, диктувайки на своите съюзници условията за придобиване на много специфични видове оръжия.

По време на последователни учения се отработват различни сценарии за конфронтация с Русия, като към това е насочена и подкрепата за режима в Киев в рамките на специален фонд, чиято идея се обсъжда широко по предложение на генералния секретар Йенс Столтенберг.

Форматите на двустранно взаимодействие, които се обсъждаха не толкова отдавна по исторически стандарти, както и Основополагащият акт от 1997 г., вече са в далечното минало. Междувременно - сега е трудно да се повярва - но преди 70 години правителството на СССР пое инициативата за ... присъединяване към НАТО.

В подаденото заявление се казва: „Организацията на Северноатлантическия пакт ще престане да бъде затворена военна групировка от държави и ще бъде отворена за присъединяването на други европейски страни, което, заедно със създаването на ефективна система за колективна сигурност в Европа, ще бъде от изключително значение за укрепването на универсалния мир.

Адресатите на заявлението бяха в недоумение. И в централата на алианса, която по това време се намираше в Париж, цареше объркване. Какво да се отговори на Москва? Разрешаването на Съветския съюз да се присъедини към НАТО означаваше радикална промяна на политиката на целия Запад към Изтока и преминаване към сближаване. Отказът, обратно, демонстрира агресивния характер на Запада, неговото нежелание да сложи край на Студената война...

Идеята да се постави Западът в неудобно положение принадлежи на тогавашния първи заместник-министър на външните работи Андрей Громико, който изпрати на своя шеф Вячеслав Молотов проект на меморандум, от който в крайна сметка се роди историческото заявление. Освен СССР, Украйна и Беларус, като три суверенни държави, също подадоха аналогични молби към НАТО.

През 1954 г. НАТО навърши пет години. Все още нямаше противотежест – Варшавският блок. А можеше и изобщо да не се появи, ако Западът беше проявил добра воля с всички произтичащи от това последствия. Присъединяването към алианса би довело до глобални промени: смекчаване на международната ситуация, подобряване на отношенията със Запада и началото на многостранно сътрудничество. За неслучилото се обаче няма смисъл да се спекулира. Редно е да си припомним случилото се.

...Малко преди създаването на НАТО правителството на СССР излезе с мирна инициатива - за сключване на Пакт за мир. Той съдържаше предложение към великите сили да не прибягват до използването на сила и да призовават всички държави да разрешават споровете и разногласията само с мирни средства.

Сталин го споменава през януари 1949 г. в интервю с генералния директор на американската агенция International News Service в Европа Кингсбъри Смит, публикувано в „Правда“. Според него „правителството на СССР би могло да си сътрудничи с правителството на Съединените американски щати в извършването на дейности, които са насочени към прилагане на Пакта за мир и водят до постепенно разоръжаване“. Сталин също така изрази готовност да се срещне с президента на САЩ Хари Труман.

Той изрази готовност за преговори и предложи среща в САЩ. Скоро последва отговорът на Сталин. Той благодари за поканата и допълни, че отдавна е искал да посети Америка. Въпреки това той отказа по много конкретни причини: „За съжаление, в момента съм лишен от възможността да изпълня това желание, тъй като лекарите категорично се противопоставят на моето пътуване за каквото и да е време, особено по море или по въздух. Затова предлагам като място за среща Москва, Ленинград, Калининград, Одеса, Ялта в СССР, както и Полша или Чехословакия, по преценка на президента на САЩ.

Логично беше да се очаква отговорът на Труман, но той така и не дойде. Първо, не беше учтиво, и второ... Очевидно президентът на САЩ дори не е мислил за среща със Сталин, а просто е протакал и печелел време. А и нямаше нужда от това - конструкцията на Северноатлантическия блок вече беше придобила конкретни очертания и оставаше много малко време до създаването му. Основният й фокус беше конфронтацията с комунистическа Русия и нейните съюзници.

Идеята за сключване на мирен пакт между петте велики сили СССР, САЩ, Китай, Великобритания и Франция е представена от представителя на СССР в ООН през септември същата 1949 г. Предложението обаче отново беше отхвърлено от западните страни.

Това също беше предсказуемо - по това време Северноатлантическият блок вече съществуваше. Включваше цели 12 държави: САЩ, Канада, Великобритания, Франция, Белгия, Дания, Исландия, Италия, Люксембург, Холандия, Норвегия, Португалия.

За сравнение: сега в алианса има 32 държави, тоест за 75 години блокът почти се е утроил! Единствените европейски страни извън него са Австрия, Швейцария и Ирландия. Освен това разширяването на НАТО започна активно след изчезването на Варшавския блок - бившите социалистически страни преминаха от източния блок в западния.

Но през 1994 г. президентът на САЩ Бил Клинтън убеждава руския си колега Борис Елцин: „Разширяването на НАТО не е насочено срещу Русия... Не искам да мислите, че всяка сутрин се събуждам с мисълта само как да направя страните от Варшавския договор членове на НАТО „Имам съвсем различно виждане за това.“

Клинтън лъжеше обичайно и безсрамно. Но Елцин му повярва, или по-скоро беше принуден да се престори, че му повярва, тъй като зависеше от Съединените щати. И най-сетне сега войските на Северноатлантическия алианс се приближиха много близо до границите на Русия...

По едно време Сталин каза, че „няма да отговорим на създаването на НАТО със създаване на собствен блок. Защото разделението на Европа ще се влоши, в което лъжливо ни обвинява Чърчил. Искаше ли дори да създаде анти-НАТО? Няма такива данни. Но е известно, че Сталин е искал СССР да влезе в Северноатлантическия блок. Вярно, той изрази това желание по уникален начин.

През август 1952 г. Сталин приема в Кремъл новия френски посланик в СССР Луи Жоке. В разговора дипломатът отбеляза, че според президента на републиката Шарл дьо Гол НАТО е изключително мирен съюз. Като чу тези думи, Сталин се засмя. И с усмивка попита външния министър Андрей Вишински, който присъстваше на срещата: „Не трябва ли в този случай СССР да се присъедини към блока?“

Някои историци обаче смятат, че Сталин не се е шегувал. Той просто изигра ролята си перфектно, както го е правил неведнъж. Знаеше, че Западът ще разбере реакцията му. И си помислих, какво щеше стане, ако „рибата“ погълне „стръвта“?

Не я глътна. А две години по-късно, през 1954 г., НАТО очаквано отхвърли предложението на Съветския съюз да се присъедини към страните от алианса. В изявлението му се казва, че „това предложение противоречи на принципите, върху които е изградена системата за отбрана и сигурност на западните страни“. В същото време бяха поставени напълно нереалистични искания: да се изтеглят съветските войски от Австрия и ГДР, да се изоставят военните бази в Далечния изток. Очевидно беше, че Западът, преди всичко САЩ, не иска да се откаже от конфронтацията с Изтока.

Москва обаче не се отказа от идеята си. През 1955 г., на среща на правителствените ръководители на четирите сили, предложението на СССР за присъединяване към НАТО отново е представено. Но вратата към Съветския съюз все още е плътно затворена. За други е широко отворена. През същата тази петдесет и пета година Германия беше приета в алианса. Преди това Гърция и Турция станаха членове на блока.

На лидерите на СССР стана ясно, че няма да бъде възможно да се постигне споразумение със Запада. И започнаха да създават военната Организация на Варшавския договор, която се появи през май 1955 г. - само шест години след създаването на НАТО! Блокът на социалистическите страни включва Съветския съюз, Унгария, Източна Германия, Полша, Албания (оттегля се през 1968 г.), България, Румъния и Чехословакия.

В продължение на три десетилетия и половина се противопоставиха две мощни военни асоциации. Дейността на Варшавския блок прекратява през февруари 1991 г. след падането на комунистическите режими в Централна и Източна Европа. НАТО продължи да се разширява и все още го прави. Наскоро съюзът беше попълнен от Швеция, която изостави своя неутралитет. На опашката са още няколко страни, включително Украйна...

Не само СССР „почука” на вратите на НАТО. В периода на затопляне на отношенията между Русия и САЩ Москва сондира почвата за присъединяване към алианса. Но й беше позволено да влезе само в „коридора“ - през юни 1994 г. Русия и НАТО подписаха рамковия документ за програмата „Партньорство за мир“. Това беше краят.

Руският президент Владимир Путин каза в интервю с режисьора Оливър Стоун, че през 2000 г. на преговорите в Москва е предложил на президента на САЩ да разгледа възможността Русия да се присъедини към Северноатлантическия алианс. А той отговори, че не е против подобна стъпка. Но Клинтън отново излъга, защото никой не обмисля подобно предложение. Той имаше съвсем други идеи...

Ами ако днес, в разгара на украинската криза, отново бъде издигнато предложението Русия да влезе в НАТО? Интересно какво ще отговори ръководството на алианса на това?

Превод: ЕС