/Поглед.инфо/ На 30 юли е денят на борбата срещу робството. Робството е важен феномен в организацията на обществото. Върху диалектиката за отношенията между господаря и роба се гради важната социално-политическа теория на Хегел.
Според Хегел господарят става господар, когато гледа смъртта в лицето и я предизвика. Така постъпва войнът. И приемайки предизвикателството на смъртта, той придобива своя висш и знатен социален статут. Аристократът е този, който е способен по своя воля да убива и да се жертва в бой.
Така и Хераклит казва, че войната прави робите роби, а свободните свободни.
Робът се страхува от смъртта, предпочита сигурността пред рисковете. Именно отказа от среща със смъртта, превръща роба в роб. Безстрашието на господина не му дава безсмъртие, но именно вместо него получава роб. Робът избягва смъртта, оцелява, но цената за оцеляването става свободата. Ако иска да живее, трябва да се поклони на този, който е готов да се прости с живота.
Маркс и Кожев градят своите теории върху тази диалектика. Маркс отбелязва, че господарят в определен момент става зависим от роба. Тогава робът трябва да го свали. Този, който е бил нищо, ще убие своя господар. Но, въпреки Маркс, не става така. Да си роб е сериозно. Заставайки на мястото на господаря, робът не става такъв. Става победило нищожество.
Кожев смята, че либерализмът, буржоазията като класа са синтез между господаря и роба. От тук и гражданското общество, където норма става съжителството на страхливия и алчен стопанин със злобен и агресивен ратай.
Но борбата с робството в наше време има по-конкретен исторически контекст. Днес малцина помнят, че робството като институция, още повече като институция, основана на расов признак, не съществува напълно нито през Античността, нито, още повече, през християнското Средновековие. Да, отделни пленени в бой войни стават роби, но ролята им в икономиката, производството и социалния живот е нищожна. На здравия и свободен човек робството е отвратително, затова е и маргинално.
Робството като социален феномен процъфтява с пълна сила вече в Новото време. В ерата на научните революции и буржоазните демокрации. По същото време се появява западноевропейският расизъм, който не е съществувал през Средновековието.
Тъй като степента на научно развитие и техническите умения на обществото се считат за критерий за напредък, народите на Африка, Азия или Америка, завладени наскоро от европейците, са класифицирани като диваци. А с диваците няма с какво да се съобразяващ - както със свинете или овните. Така се развива робовладелската цивилизация - това е изцяло създаването на Просвещението, прогреса, либералната демокрация и научната картина на света.
Робството е феномен на капиталистическата западна модерност, а не реликт на архаичното. Именно иновативните технически методи са използвани за индустриалното масово заробване и унищожаване на цели нации. Това е потребно на индустриалната революция и търговската целесъобразност - все пак трудът на робите и безплатен, както го изчисляват пресметливите буржоа - и носи колосални печалби.
Така се появява расизмът, основан на прогреса, научната рационалност и начините за рационализиране на производството. Но сега господарите не са смели воини, а предприемчиви страхливи подли и алчни бизнесмени. Именно те унищожават местното население на цели континенти - като индианците в Северна Америка например и довеждат милиони африканци, превръщайки ги в черни нечовеци, лишени от всички имоти - език, култура, религия и статут.
По-късно същите либерали решават, че е по-изгодно да се освободят робите, тъй като цветът на кожата престава да играе ролята на белег за напредък. А самите бели са станали роби на суверенната маса на Капитала. Следователно освобождаването на бившите роби върви успоредно с поробването на всички останали.
Борбата срещу робството в никакъв случай не е приключила с безчинствата и погромите на ЧЖИЗ или истеричното коленичене. За да победите робството, трябва да унищожите капитализма и да свалите западната хегемония. В същото време е изключително важно да се разкрие расистката същност на самата идея за прогрес - в края на краищата именно прогресът - или по-скоро предполагаемата му липса - става основата за чудовищното отвратително насилие на европейската цивилизация на Новото време срещу прекрасните и велики народи от различни култури, раси и цивилизации. Всичко това е представено с един замах като диващина и варварство.
А само истински диваци и отрепки могат да направят това.
Днес всички роби на технократичния световен либерален елит, отчуждени от народите и културите, са преки потомци на собственици на роби и унищожители на цели народи и култури.
Превод: В. Сергеев