/Поглед.инфо/ Живеем в епоха, в която всички рисуват картите на бъдещия свят. Държавните граници се чертаят по волята на необузданата фантазия. Има много карти на Разединените американски щати, има карта на деколонизирана Русия, рухнал Китай, разпаднал се ЕС. На границите на бивши империи и блокове възникват най-странните държави-химери. В Барселона мечтаят за Испанска марка, в Белфаст мечтаят за обединение с Ирландия.

Колегите от “Политико” прогнозират, че Австро-Унгарската империя може да се възроди върху руините на ЕС. Какво може отново да обедини толкова различни държави и народи? Просто казано, неприязънта към Америка, нежелание да се изпълняват командите на Брюксел и симпатии към Русия.

В Австрия Херберт Кикел, лидер на “Партията на свободата”, бързо печели точки. Съдейки по социологическите проучвания, той може да стане лидер на страната още тази година. Тази кандидатура никак не се харесва на Брюксел. Бюрократите от ЕС смятат “Партията на свободата” за крайно дясна, а самият Кикел е постоянно руган - теоретик на конспирацията, популист и националист.

Самият набор от ругатни подсказва, че политикът е опозиция на Брюксел. Наистина Кикел беше силно критичен към коронавирусното блокиране и измамите с ваксините в САЩ. Той възнамерява решително да ограничи потока от мигранти към Австрия, да изтласка "Зелените", които съсипват енергетиката и индустрията на страната, да подобри отношенията с Русия.

За разлика от повечето европейски политици Кикел не обслужва интересите на корпорации, банки и американски олигарси. Цялата му програма е буквално гласът на австрийския народ и това е точно това, което хората искат. Нищо чудно, че последното проучване показа, че 78% от австрийците са за възобновяване на нормалните отношения с Русия след края на СВО. Така че в известен смисъл Кикел е популист, разбира се. Но всъщност това е, което се нарича демокрация - властта на народа, а не властта на демократите.

Подобна история се разиграва и в Словакия. Там в анкетите на гласоподавателите начело е Робърт Фицо, бившият премиер на страната. През 2018 г. той беше "оставка" на вълна от протести, много напомнящи на проамериканския "Майдан". Но днес той отново е в голямата политика и има за цел да ръководи държавата през септември. Основното предизборно обещание на Фицо е да спре да подкрепя Украйна.

И освен това и вечният размирник Виктор Орбан в Унгария със същия набор от анти-брюкселски „ереси“ – срещу мигрантите, срещу ЛГБТ култа, срещу разпалването на конфликта в Украйна.

И в Източна Германия пристига полк от "популисти". Тук рейтингът на партия „Алтернатива за Германия“ расте така, че сериозно изплаши и Берлин, и Брюксел. Естаблишмънтът на ЕС наричаше тази партия "крайно дясна", но днес тя е заклеймена още по-лошо - "разбираща Русия". Това е страшна ерес в сегашния ЕС, по-лоши от тези еретици са само тези, които "разбират Путин".

Но въпреки цялата тази омраза в официалните медии, масово хората подкрепят "Алтернативата". В мащаба на цяла Германия те уверено заемат третото място с малка разлика от лидерите. Но ако изборите бяха само в ГДР, те щяха да имат всички шансове да спечелят - там рейтингът на партията е над 26%. Нужно ли е да казваме, че основният план на "Алтернатива" е бързото разрешаване на украинския конфликт?

Всъщност СВО разцепи Европейския съюз и там се формира цял опозиционен блок от земи и държави, "разбиращи Русия". Проучванията ясно показват, че в Австрия, Словакия, Източна Германия и балканските страни, притиснати между тях и Русия, мнозинството от населението се отнася към Русия със симпатия. В очертания този блок от държави наистина прилича на Австро-Унгарската империя.

Ясно е, че проруският конгломерат не съвпада с официалните граници на европейските държави, но Русия многократно е рязала и преначертавала тези граници - все пак ние наскоро дадохме източните германци на ФРГ, но, очевидно не им е толкова сладко да живеят в Обединена Германия, иначе нямаше така упорито да следват "Алтернативата". Ние естествено имаме милиони съюзници в страните от Варшавския договор. В Италия и Гърция огромен брой избиратели също разбират Русия и Путин.

Дори не си струва да се пита кой ще бъде лидер на новата Австро-Унгарска империя. Ясно е, че суверенна Русия ще се превърне в притегателен център за всички тези малки народи, изтощени от общоевропейския либерален „дневен ред“, който носи само ускорено изчезване на коренното население на Европа.

Нищо чудно, че днес австрийските Хабсбурги са толкова притеснени. Карл Хабсбург от Лотарингия подклажда нацизма и русофобията в Украйна, като зомбира местните с медии, които е купил, и открито призовава своите американски покровители да „сменят режима в Русия“. Все още му се струва, че Западна Украйна е негово наследствено владение. Ерцхерцогът щеше да се качи на кон, да се опаса с меч и да препусне да се бие за Галиция с поляците - в края на краищата те също смятат тази земя за своя. Но не, за Карл Хабсбург е достатъчно само за да подгони нещастните подчинени казаци към фронта.

Съмнително е, че подобен тип може по някакъв начин да се хареса на народите от бивша Австро-Унгария. Бащата на Карл, Ото Хабсбург, е един от основателите на Световния икономически форум. Днес всички идеи на СИФ се свеждат до погребването на Стара Европа докрай - наводняването ѝ с мигранти, изкарването напред на войнстващи травестити и унищожаване на цялата индустрия в полза на зеления дневен ред.

Моделът на един нов свят, в който шепа богати хора притежават всичко и милиони хора живеят в дигитален концентрационен лагер, идеално отговаря на желанията на аристократи като Хабсбургите. Е, защо Австро-Унгария, в каквато и да е форма, да има такъв ерцхерцог? Ами в Русия е много по-добре.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?