/Поглед.инфо/ В търговския конфликт между САЩ и КНР се появи ново измерение. Претенциите на САЩ към методите, с които в Китай постигат икономически ръст и към начина на воденето на външната търговия прерастват в критика към икономическата система на КНР като цяло и към тази и важна основа като участието на държавата в икономическото развитие.

Администрацията на Тръмп повдигна въпроса за „непазарни,” (в очите на американците-непълноценен) характер на китайската икономика заради целенасочената държавна подкрепа към промишлеността и държавния контрол над финансовия сектор на КНР. На тази основа Вашингтон обвинява КНР в „нечестна” конкуренция, оправдавайки така разширяването на претенциите към Китай.

Сега се изяснява, че съгласието на САЩ и на Страните от ЕС за влизането на КНР през 2001 г. в СТО е било диктувано от стремежа тя да се въвлече в пазарни отношения със Запада. Така следва от скорошната реч на вицепрезидента на САЩ Майк Пенс в института „Хъдзън”. Това бе своеобразен „аванс” към Пекин с надежда за постепенно внедряване на КНР в западния политическо-икономически модел. А след като американските сметки по отношение на Китай не се оправдават, САЩ се опитват да натиснат Китай от всички посоки, в това число и чрез чисто икономически претенции с откровено идеологически характер. И засега китайската страна се съгласява с американската идеология на „пазарния фундаментализъм”, средствата за натиск по КНР от САЩ ще се запазят.

Така, в момента администрацията на Тръмп, готвейки се за ноемврийската среща на Г-20 в Буенос Айрес, се опитва да закрепи на дневен ред на „двайсетицата” и в проекта на окончателната резолюция въпроса за „изкривяването на пазарната конкуренция от китайските държавни предприятия”. Е, и? Ако моделът на управлението на успешните държавни предприятия на КНР съзнателно предполага „изкривяване на пазарната конкуренция”?

Едновременно с това САЩ спешно събират антикитайски търговски съюз с цел разпространение на протекционистките мерки по отношение на китайските стоки и върху другите, освен САЩ, важни пазари за Китай. Принуждавайки своите партньори да преразглеждат многостранните търговски споразумения с участието на САЩ в полза на двустранни, Вашингтон вкарва сред критериите на новите споразумения отказ на участниците от влизане в зони за свободна търговия с КНР като „непазарна икономика”.

Новото споразумение за инвестиционно-търговско партньорство между САЩ, Мексико и Канада, което идва на мястото на НАФТА, съдържа положения, съгласно които сключването на каквито и да е споразумения за свободна търговия с „непазарна страна”, позволява на другите страни да разтрогнат тристранното споразумение и да го заменят с двустранно. Тоест след подписването на USMCA на Канада и на Мексико ще им е трудно да водят преговори за свободна търговия с Китай, а Мексико най-вероятно ще има затруднения да участва в китайската инициатива „Един пояс-един път”.

САЩ най-вероятно ше се опитат да разпространят условията от договора и на други важни търговски партньори на Китай, например при бъдещите сделки с ЕС и с Япония. Китайските експерти се опасяват сериозно, че администрацията на Тръмп, повишавайки залозите в стратегията за „сдържането на Китай”, ще се опита да установи нов световен икономически ред, пряко противоположен на интересите на КНР.

Същността на въпроса е, че държавното субсидиране в Китай се отнася основно до субектите на пазара с държавна и смесена собственост (предприятията от тежката промишленост, транспортната и енергийната инфраструктура, а също финансовата система”. Контролирайки дейността на тези предприятия, китайската държава управлява ценообразуването в интересите на цялото общество по цялата производствена линия, включително и частния сектор. Държавните субсидии в тази система са неотменим елемент от държавното управление на пазарите, а не ситуационен инструмент от конкурентната борба.

Именно тези основни черти на „социализма с китайска специфика” (държавен капитализъм) съставят принципната разлика между китайската икономическа система от западната, в частност от американската, се подлагат на нападки от страна на настоящата американска администрация. Маскирането на нападките е доста тромаво – критиката на „нечестните” (?) практики срещу субсидираната промишленост.

Всичко това може да изведе американско-китайските търговски търкания на нова плоскост на по-дълбок, нетърговски конфликт. В очите на останалия свят, преди всичко неговата незападна част, претенциите към икономическата (и политическата) система на КНР в условията на неуспешните опити на САЩ да съкратят своя огромен дефицит в търговията с китайските партньори изглежда като американска загуба пред Китай в историческото съревнование на различните обществено-политически системи.

Освен това задачата за реформирането на сектора на държавните предприятия в КНР, бе поставена още преди настоящия антикитайски обрат в политиката на САЩ, под натиска на проблемите за ликвидирането на излишните производствени мощности. Преди дни вицепремиерът Лю Хе постанови решението на задачата за поддържането на икономическия ръст и отслабването на финансовите рискове (намаляването на дълга на държавните предприятия пред държавата) в зависимост от „структурните реформи в сферата на предлагането”, както в КНР наричат ликвидирането на излишните мощности в държавния сектор. А председателят на КНР Си Дзинпин на 20 октомври за пореден път потвърди своята „непоколебима привързаност към частния сектор”, използвайки този път темата за борбата срещу нищетата.

Китай няма в никакъв случай да сменя своята обществена система по американски. В Китай подчертават, че на фона на 30-годишния взривообразен икономически ръст „страната има тежащи основания за запазването на своите икономически характеристики, запазвайки принципа на неутралитета при работата с предприятията с различни форми на собственост”.

Превод: В.Сергеев