/Поглед.инфо/ Очевидно е, че руско-американските отношения навлязоха в период на продължителна конфронтация. Всъщност още през 2012–2013 г. те изпаднаха в безизходица на тежки взаимни дразги.

А анализът на сегашните интереси на елитите говори за по-нататъшно влошаване. Важното е тази конфронтация да не прерасне в пряк военен сблъсък.

Шансовете за излизане от конфронтацията не са големи. Теоретично има възможността за рязък обрат. Барак Обама няма защо да се бои от избори, а Владимир Путин е силен в страната си. Но балансът на интересите и взаимните дразги ще пречат на търсенето на компромис. По-скоро е възможна ескалация.

Изглежда, че Москва не е заинтересована за излизане от конфронтацията. Тя не успя да изработи и да претвори в живота убедителна и действена концепция за развитие, а върхушката само дрънкаше за "модернизация". Така руският елит отчасти осъзнато и отчасти несъзнателно започна да търси оправдание за своето бездействие. И се обърна към хилядолетната идея за външната заплаха, която винаги е спасявала страната. Тази идея бе достатъчно напомпвана. След това започна истинската криза и съответно се появи заплахата.

За САЩ залогът около Украйна е падащата репутация на лидера, рискът от още едно унизително поражение.

Залозите са високи не на последно място, защото Русия се позиционира като символ на надигащата се и все по-антизападно настроена част на света, която не е Западът. Бият се с Русия, но искат да сплашат Китай, Индия, Бразилия. Набляга се и на внушението, което частично е лъжливо, че Русия е "колос на глинени крака", че тя може да бъде допребита и по този начин да се свърши работата, която остана недовършена от миналото десетилетие.

И САЩ наистина задействаха всички оръжия. Не само че бе отхвърлено всякакво приличие в информационната война, ами в ход бе пуснато крайно опасното двуостро оръжие, което подкопава тенденциите към икономическа глобализация – става дума за санкциите с използването на платежните системи Visa, MasterCard, за заплахите да се изхвърли Русия от системата за банкови разплащания SWIFT, за лични санкции срещу водещи представители на политическия елит. Тези санкции са в ущърб не само на Русия, но подкопават съвременната финансова и търговска система, която е рожба на американското влияние. От нея се възползваха всички, но тя бе изгодна преди всичко на самите американци.

За Москва залозите са още по-високи. Ако загуби в тази конфронтация, това ще означава да претърпи поражение, което ще отеква с десетилетия. Ще бъдат подкопани надеждите на по-голямата част от елита за възраждането на Русия като велика държава и самостоятелен център на световната икономика и политика. И може би най-главното за сегашната власт - значително ще отслабне легитимността и подкрепата за управляващия елит, които все повече се крепяха на възраждането на чувството на национална гордост и присъщата за повечето руснаци вяра, че "ние живеем в една велика държава".

Американската върхушка не иска да отстъпва в Украйна. Макар победата - трайното въвличане на страната в западната орбита - да изглежда вече непостижима, като се отчете състоянието на украинската икономика, държавата и обществото. Затова се води игра за постигането на отрицателните цели - да не се допусне попадането на Украйна под руско влияние, да се поддържа разкола в Европа, все по-очевидната цел да се отслабва самата Русия, както и вече почти нескриваното желание да се сринат управляващият режим и лично президентът Владимир Путин. Засега себестойността на такава политика за САЩ не е голяма. Голямата част от нея пада върху Европа, Русия и, разбира се, върху многострадалния народ на Украйна.

Към момента победата на руския елит е относителна. Крим е присъединен, националната гордост, самоуважението и популярността на президента се издигнаха до големи висоти. Нанесено бе чувствително поражение върху експанзията на Запада. Ускорен е процесът на преминаването на света от доминирането на Запада към по-равнопоставен и изгоден "незападен" свят, макар че не се знае доколко този процес е необратим.

Загубили първия тур, в който Руския успя да превърне тайното и меко съперничество в съревнование на твърда сила и воля, САЩ и следващите ги европейци се опитват да изместят борбата в онези сфери, където те са по-силни - икономическия натиск, информационното противопоставяне.

Русия плаща първоначалния си успех с влошаване на икономическия климат и имиджа си на Запад, който впрочем от миналата година вече не безпокои Кремъл. Още една цена е забавянето поради отвличане на вниманието на отдавна презрялата икономическа преориентация към Азия чрез ускорен подем на Сибир и Далечния изток. А отклоняването на Русия от завой към Изтока си остава една от целите на политиката и на САЩ , и на европейците. Такъв завой би засилил позициите на Русия в пазарлъка със Запада, би засилил и Китай, но заедно с това би предоставил повече възможности за маневри на азиатските съюзници на САЩ, намалявайки зависимостта им от американските гаранции.

Възможностите на Русия да нанесе преки вреди на съперниците са много по-малко. Затова освен полусимволичното ембарго върху вноса на селскостопанска продукция, руската стратегия обективно се ориентира към разпадането на Украйна. С надеждата, че Западът (Европа) ще се опомни и ще отстъпи.

Има ли изход? Сигурно има. Вътре в Русия това е мобилизацията на обществото за ударни икономически реформи, подем на източната част на страната. За необходимостта от съсредоточаване върху вътрешното развитие Владимир Путин каза най-накрая в Крим през август 2014 година.

Трябва да се търси и дългосрочното регулиране - фиксирано с по-добър договор новото статукво в Европа. Територията на днешна Украйна или се разделя, или се превръща в зона на съвместно развитие. Русия се нуждае от мир по западните си граници. На европейците им трябва мир в източната част на Европа. И двамата участници са застрашени от международна маргинализация, ако не съумеят да преодолеят разкола и да обединят потенциала и усилията си. Провъзгласява се вечен неутралитет за Украйна, гарантиран от Конституцията и чуждите държави. Източната част на Украйна получава автономия. Русия и Германия постигат съгласие относно съвместна подкрепа за икономическото развитие на Украйна. Спират санкциите и контрасанкциите.

Подобни предложения се правят и на Запад с акцент, естествено, върху собствените интереси. Остава да се надяваме, че ще бъде даден шанс на дипломацията.

Но при всички случаи вече не бива да се слагат яйцата само в европейската кошница. Затова успоредно с опитите за договореност със Запада трябва да засилят многократно усилията за ново усвояване на Сибир, за изграждането на нова икономическа и политическа дипломация в Азия, с активизирането на ШОС, интеграцията й с другите структури, с китайската идея за "новия копринен път" (към която Пекин изглежда е склонен), с южнокорейската идея за "евразийска общност", със сближаването с Иран, бъдещият лидер на Средна и Централна Азия. Такъв завой няма да е лесен за руската върхушка, която е европоцентрична. Но опитът за интеграция със Запада засега не сполучи. Отказът от Европа, от европейските корени е опасно за руската идентичност, за развитието на Русия. Но да не се използват създаващите се на Изток възможности е безхаберно и опасно.

А след острата криза, надявам се не в "карибски" пропорции, може да се постигне някъде след 4-8 години ново регулиране със САЩ. Това ще е обективна потребност, както се казваше в близкото минало, тя ще отговаря на интересите на страните и на целия свят.

-------------------

Статията е публикувана в електронното издание "Россия в глобальной политике", неин автор е политологът Сергей Караганов, почетен председател на Съвета по външна и отбранителна политика, декан на факултета за световна политики и икономика към Висшата школа по икономика.

Москва / Русия