/Поглед.инфо/ Твърди се, че турският президент Ердоган лично е наредил атаката срещу руския бомбардировач през 2015 г., пише едно от маргиналите европейски издания. На какво основание прави това? Възможно ли е да се вярва на подобни спекулации и как е свързана ситуацията с конфронтацията между Турция, от една страна, и ЕС и НАТО, от друга?

Конфликтът между Турция и европейските наднационални структури (включително НАТО) наскоро влезе във фаза на открита пропагандна война. И в него и двете страни използват изключително мръсни методи за нападение помежду си, които по някакъв начин засягат Русия. Както пряко (като се има предвид, че Турция блокира стратегическото планиране на НАТО в Източна Европа за „ограничаване на руската заплаха“), така и в обратната посока - пропаганден натиск върху руско-турските отношения. По-специално по болезнената тема за гибелта на руския пилот Олег Пешков през 2015 г., чийто бомбардировач Су-24 беше свален от турски изтребител.

Турците действат в обичайния си средновековен стил. Тези методи за защита на държавните интереси за съвременните европейци изглеждат като изнудване, диващина, а в класическия Изток са нещо нормално. През десетилетията на съществуването на европейските наднационални структури и НАТО там са разработени механизми за постигане на необходимия консенсус (който, между другото, понякога също изглежда като изнудване). Европейците се гордеят с тази система от споразумения, особено в случаите, когато има местни бунтове на малки държави или нови членове на алианса. Но в тежки случаи, както с Унгария или сега с Турция, тази система се проваля.

В Източна Европа отдавна са се приспособили към поведението на европейските структури и НАТО и самите предпочитат да играят по правилата, като се пазарят. Но Турция вече е съвсем различен случай. Страната всъщност е в състояние на война, като при това, както основните интереси на Турция, така и далечните планове на неоосманизма, изискват твърди решения от Анкара и съответното „неконвенционално“ поведение. В такава среда може да се предположи, че турското разузнаване (MIT) оказва известен натиск върху сътрудниците на НАТО.

НАТО и Европейският съюз реагират съответно. Пропагандната кампания срещу Анкара и лично президента Реджеп Ердоган продължава от доста време. Настоящото турско правителство е изключително корумпирано, склонно да играе с джихадисти и да изнудва. Всичко това понякога е близо до истината, но напоследък антитурската пропаганда в Европа започва да приема много причудливи форми. Това стана особено забележимо, след като Турция купи руски системи за ПВО и постигна споразумение по кюрдския въпрос в Сочи.

Като се има предвид степента, в която противоречията наистина съществуват в руско-турските отношения и колко е трудно да се преодолеят, от гледна точка на ЕС и НАТО, беше логично да преориентират своите пропагандни усилия за изпъкване на тези противоречия, за да се разруши взаимното разбирателство между Анкара и Москва. Това не е толкова трудно, колкото изглежда, предвид много емоционалното отношение на Ердоган към печатаната и написана дума.

Като цяло Турция исторически е развила преувеличено отношение към печатаната дума и журналистите традиционно заемат много влиятелни позиции в турското общество. Тази ситуация най-накрая се оформи в периода 60-90-те години на миналия век, когато вътрешната идеологическа борба в Турция доведе до военни преврати, до терор и до убийства на видни общественици, сред които имаше много журналисти. Сега вечно скачащата част на турската интелигенция рязко се противопоставя на Ердоган и някои известни журналисти бяха принудени да емигрират.

По традиция големите турски и кюрдски опозиционни диаспори са се събрали в Швеция. Това се случваше още от времето на романтичния Улоф Палме, който активно се намесваше в кюрдско-турските дела, както и в някои други конфликти на планетата, географски отдалечени от Стокхолм. Според една версия именно неговата дейност доведе до смъртта на най-известния шведски политик на ХХ век.

Сега в Стокхолм сред другите турски и кюрдски имигрантски организации се намира и Северната мрежа за изследвания и мониторинг, която публикува онлайн вестника Nordic Monitor. Тази „мрежа” се състои от трима души: двамата известни турски журналисти Абдула Боскурт и Левент Кенез и бившият експерт от ОССЕ Мурат Гетинер, който преди това е работил с турската полиция. Вестникът не се занимава с нищо друго освен с анти-Ердоган пропаганда и понякога неговите текстове са на ръба или дори отвъд фалшивите. Трудно е да се установи тяхната реална способност да получават ексклузивна информация от Турция, но те редовно публикуват сканирани документи, които могат да бъдат класифицирани като секретни. Степента на тяхната надеждност е съмнителна, но те все пак представляват интерес.

Например, преди няколко дни Nordic Monitor публикува няколко листа от стратегическите планове на турския генерален щаб през 2001 г. за изготвянето на дългосрочен план на военновъздушните сили за война с Армения. Изданието твърди, че тези страници са били „изгубени“ в процеса на опита за военен преврат през 2016 г. и последващото почистване на турските ВВС от гюленисти. И сега те са открити случайно. Историята изглежда правдоподобна, турският Генерален щаб вероятно има такъв план за война с Армения. Може и да няма, както и аналогични планове по отношение на Гърция. В това няма нищо изненадващо, но това не допринася за подобряването на арменско-турските отношения (и такъв процес има своите съмишленици както в Анкара, така и в Ереван). Изключително пропагандистският характер на публикациите веднага отблъсква напредналия читател.

И сега Nordic Monitor публикува доклад на неизвестен бивш майор от турския генерален щаб Еркан Агин, който уж се е подготвял за комисия на НАТО, относно „правните аспекти“ на нападението на турските военновъздушни сили върху руския бомбардировач Су-24 през 2015 г. Изданието излиза на 24 ноември - денят на четвъртата годишнина от това трагично събитие.

Значението му се свежда до предполагаемия факт, че президентът Ердоган лично е разрешил атаката по руския самолет. Тоест, не е самият той да се e обадил на пилотите и да е казал „свалете го“, а просто определен набор от предишни изявления на Ердоган от общ характер е довел до събитието. Изявлението на Ердоган буквално звучи така: „Всеки военен елемент, нахлул в Турция от сирийската граница и представляващ сериозен риск и опасност, трябва да се счита за военна заплаха и представлява военна цел“.

Ясно е, че е имал предвид предимно кюрдите, но майор Агин приема това изявление за разрешение да се свалят и руски самолети, и затова обвинява лично президента Ердоган за случилото се. Подчертава се, че пилотите на турския F-16 са обвинени в произвол и арестувани по време на потушаването на опита за военен преврат през юли 2016 г.

Аргументацията е прилична, въпреки че „докладът на Агин“ е снабден с няколко схеми, включително карта на движението на руските самолети и турския въздушен патрул по време на инцидента. Като цяло няма нищо ново или нещо, което да не знаем. Освен това обаче се оказва, че самият майор Еркан Агин е арестуван за участие в опита във военен преврат и сега изтърпява доживотна присъда. Затова и ще е трудно да се разбере доколко неговата аргументация е обоснована. Не е ясно и дали е успял да покаже презентацията си пред представителите на НАТО.

Това се нарича старомодна, но компетентна пропаганда на границата на наказателното поле..

Въпреки че инцидентът вече е изчерпан, елемент на недоволство остава в руското общество. Турците се извиниха, но не върнаха живота на подполковник Пешков. А в Анкара се опитват внимателно да гарантират, няма да се повтори нещо подобно в сложната сфера на руско-турските отношения. И публикуването на такъв материал в годишнината от смъртта на пилота е умишлена провокация. Нещо повече, тя няма никаква физическа основа: анти-Ердоганските елементи вярват, че всяка дума, идваща от турските емигрантски кръгове, не се нуждае от доказателство, а просто е част от логичната верига „Ердоган каза това, затова те стреляха и бяха арестувани за това ”. Тази група хора е доволна от това.

Може би всичко това е инициатива на емигрантска организация, която поради исторически навик е базирана в Стокхолм. Но като се вземат предвид допълнителни обстоятелства (включително информационната война, разгърната срещу Анкара в Европа и НАТО), всичко това изглежда подозрително - и подсказва, че някои европейски разузнавателни служби стоят зад това. Разбира се, настоящата система на руско-турските отношения не може да бъде сериозно подкопана от подобни методи, но турските емигрантски кръгове избраха болезнена тема. Едно е да обвиняваме Ердоган и семейството му за корупция, а друго е пряката заповед да се убие руският пилот.

Ще повторим: както президентът Ердоган лично, така и турското общество като цяло се отнасят към подобни неща много емоционално. Спомняме си какви изключителни, почти средновековни форми на извинение Ердоган измисли тогава. Със сигурност той не би искал да премине през това отново.

Публикацията на малко известен сайт на емигранти, при всички останали неща, при равни други условия, може да се пропусне. Изключително показателно е обаче разбирането какви методи на пропаганда се използват не само срещу Турция, но и срещу Русия. Очевидно ни смятат за глупаци, които веднага ще побързат да отправят нови претенции към „режима на Ердоган” и отново ще поискат удовлетворение или ще променят позицията си в турска и сирийска посока. Но това е малко вероятно.

Превод: В.Сергеев