/Поглед.инфо/ В последните дни по разбираеми причини инфлуенсърите поднасят сериозни съобщения, обобщения и прогнози за излизането на САЩ от Договора за ракетите със среден и малък обхват. И разбира се, за това дали Путин ще се договори с Тръмп на 11 ноември в Париж да промени своето решение.
Усетих се, че засега не съм успял да намеря аналитика, която да обясни същността на проблемите. Макар и да я търся. И самият аз някои работи не ги казвам докрай, въпреки, че за два дни вече два пъти се изказах по темата за руско-американските отношения. Затова ще се доизкажа – ще кажа и какво ме притеснява и какво – напротив, успокоява.
Тоест този коментар е като послепис за посещението на Джон Болтън и едновременно увод за парижката среща между двамата президенти. Да си призная честно, имам повече въпроси, отколкото отговори. Но на някои ще се опитам да отговоря.
Чия е инициативата за излизането от ДРСМО, на Тръмп или на ястребите?
Мисля си, че Доналд Тръмп наистина лошо разбира въпроса около военно-техническото противостоене, за което неведнъж са го упреквали неговите многобройни опоненти. Но не защото той е глупав, а защото повече е загрижен за подема на икономиката на САЩ, отколкото за външната им политика.
Но той усети мощта на дълбочинната държава, на пресата и изобщо на цялата система, в която той не се вписва и която, въпреки това, му е завързала ръцете. Той, както и преди споделя мислите си в „Туитър”, защото това е единствената нишка, свързваща го с тези, които са гласували за него. Всички останали пътища са прекратени.
Основната тайна на Доналд Тръмп е, че той остава верен на себе си, не е променим своите възгледи. Просто сега, събрал опит, той не ги демонстрира толкова често.
За две години той усети конформизма, когато е достатъчно да се произнесат страшни думи по адрес на Русия, Иран, Китай или Северна Корея, за да може недоверчивата система все пак мъничко да се стопли. Още повече, че за думите все пак уж следваха дела: преговорите с Ким Чен-ун (те никога не са приключвали с победа за САЩ, а затова са безполезни), санкциите против Русия (принудени под натиска на ястребите и малко ефективни) и Иран (доведоха до ръст на цените на петрола, което обезценява антируските санкции). А търговската война с Китай системата все още не знае как да оцени – май жестокостта по отношение на основния геополитически конкурент се приветства, но в същото време не е ли Пекин най-важният съюзник на глобалистите.
Изглежда всичките внезапни и непоследователни действия на Тръмп са просто опит да приспи бдителността на страшния американски естаблишмънт. Държавният глава иска да се пазари, а не да воюва:: с оръжие в Саудитска Арабия, а с газ в Европа. Тоест да даде работа на служителите на американския военно-промишлен комплекс и на работниците в компаниите, които извличат шистов газ. Тези мотиви са напълно обясними.
От тук възниква и вторият въпрос, следстие на първия: къде в цялата тази история е ДРСМО?
Тръмп не разбира защо надпреварата във въоръженията, а значи рискът да избухне пълномащабна ядрена война, трябва да доведе до благоденствието на американците. Но за да избегне импийчмънта, той произнася думите, които искат да чуят от него.
Още веднъж ще цитирам неговата програмна мисъл, изказана през септември на Общото събрание на ООН: „Ние отхвърляме идеологията на глобализма и ние приемаме доктрината на патриотизма по целия свят”.
Разбирате ли какво значи това? Това е обявяване на война на цялата съвременна западна цивилизация, основана на властта на корпорациите.
Разбира се, „ние” – това са само Доналд Тръмп и тези, които стоят до него. Неговите врагове, а не са мнозина и се намират на всички ключови позиции на Запад, са категорично против подобна радикална смяна на идеологията.
В доктрината на патриотизма не се вписва отказът от крайъгълни договори, гарантиращи сигурността. Но се вписва излизането от Парижкото споразумение по климата. Търговските войни с близките съюзници това е патриотизъм. Заплахите, а след това имитацията на преговори със Северна Корея са действията на брутален хегемон, каквито и чакат от него. Дори договореността с Полша за разполагането на военна база за два милиарда долара са също патриотизъм. За разлика от задължението да се поддържа НАТО като символ на глобалната мощ, която явно е в тежест на Тръмп.
Всички тези противоречия са сигнал, че вътре в Америка се води сериозна борба.
Конфронтацията с Русия заради някакви си там Украйна или Сирия, чието значение Тръмп не разбира, също не му е нужна. Това не е патриотично. Но тези страни, без съмнение, са важни за глобалистите, които се стремят с всички сили да спрат Путин. А американският президент не усеща опасност, идваща от Москва, колкото и да му я обясняват.
Затова пък Тръмп усеща опасността, произтичаща от глобалистите. И когато те твърде много го натискат и шантажират, благоразумно отстъпва. Както в случая с ДРСМО.
Накрая остава последният въпрос: какво да очакваме от срещата в Париж?
Ако Доналд Тръмп получи мнозинство в Конгреса и сред губернаторите след изборите на 6 ноември – много. Дори допускам, че Владимир Путин ще успее да убеди колегата си да не излиза от важния за целия свят договор.
Ако разпределението на силите не се промени – нищо. В такъв случай Доналд Тръмп ще си остане сам, предизвикал своите вътрешни врагове, но не успял да ги пребори.
Превод: В.Сергеев