/Поглед.инфо/ Скандалът със задържането на 33-та руснаци в Минск бе най-тежък удар за руско-белоруските отношения от дълго години и направи обичайни дискусиите в руското общество за преразглеждане на статута на Беларус като съюзна страна. В същото време отношенията на белоруското ръководство със Запада и опозиционната част на обществото не се подобриха от конфликта с Русия. Могат да се направят три основни извода от скандалната история.

Не беше възможно да се промени дневният ред

Задържането на руски граждани по подозрение, че подготвят терористични актове на територията на Беларус предизвика мощен информационен резонанс. Въпреки това, дори това не беше достатъчно, за да пречупи новината за рекордния митинг на опозицията за последните 10 години. В международното медийно пространство тези две новини вървяха паралелно.

Заедно те създадоха впечатление, че властта на Лукашенко е сериозно разклатена и „последният диктатор на Европа“ прави неистови опити да обърне ситуацията 10 дни преди президентските избори.

Ръстът на протестните настроения в Беларус е всепризнат факт и не е възможно да се засенчи със сензацията за „руските бойци” от ЧВК „Вагнер”. Нито за чуждата, нито, което е още по-важно, за домашната публика.

Прозападната опозиция не протегна ръка към Лукашенко като единствен защитник на суверенитета на Беларус от „имперската агресия“ на Кремъл. Протестният електорат не се уплаши да участва в масовите акции след плашещите истории за 200-те „руски бойци“, оставени в Беларус, които подготвят саботаж, провокации и дори терористични атаки в навечерието на изборите. Митингите срещу Лукашенко продължават да се провеждат, а непризнаването на резултатите от изборите и масовите протести се считат за практически предопределени.

Западът не прие паса на Лукашенко

Историята за задържането на "вагнеровците" в навечерието на президентските избори се вписва идеално в западния наратив за "руската намеса в изборите" и "престъпните военни операции на специалните служби на Путин". Такива теми са норма, както е и норма да не се представят доказателства и да не се обръща внимание, когато не са представени.

Ако “Ню Йорк Таймс” публикува сърцераздирателно „разследване“ за това как афганистанските бойци режат главите на американските войници по заповед на специалните служби на Русия и не престава да се счита за „стандарт“ на западната журналистика, след като неговата информация е отречена от американските специални служби и президент, то защо да не се повярва на официалните лица на цяла страна, които твърдят, че руските бойци са били оставени на нейната територия? Повярвайте и застанете в дружен строй за защита на независима Беларус от намесата на Кремъл във вътрешните му работи.

Междувременно Западът не повярва на Минск, не прие паса към него и не използва предлога, за да вдигне нова истерия в световен мащаб заради „руската агресия“.

Мониторингът на западната преса през последните дни е присъда на онези, които измислиха епопеята със служителите на руската частна охранителна компания. „Гласът на Америка“ публикува статия със заглавие „Руска провокация или „шоу“, поставено от Лукашенко”, където се дава думата на лидерите на белоруските радикали, които доказват последното.

Британският “Икономист” прогнозира „края на кариерата на Лукашенко“ и като един от симптомите в началото на края той сочи историята с 33-та руснаци. Британската BBC пише, че Лукашенко се опитва да прехвърли отговорността за критичната ситуация в Беларус върху Путин. Най-интересното е, че тези материали са препечатани в Литва, където, както знаете, Русия винаги е виновна за всичко.

Лидерите на Полша, Литва и другите професионални борци срещу „Империята“ в Източна Европа все още не са отронили думи за подкрепа на Лукашенко в конфронтацията му с „агресията на Кремъл“. Дори от тях, камо ли от САЩ, Великобритания и „локомотивите“ на Европейския съюз.

НАТО видя реална перспектива да се освободи от „последния диктатор на Европа“ и се насочва към осъществяване на целта си по отдавна известния път на „промяна на режима“ чрез „демократичен протест“.

Това не означава, че задачата за отделяне на Беларус от Русия вече не е от значение за Запада. Просто геополитическата преориентация на Беларус и свалянето на Лукашенко са две равни задачи за него. Първото може най-много да отложи, не и да отмени второто. Ако въпросът в Минск очевидно се насочва към поредния опит за „цветна революция“, тогава какъв е смисълът да се дава шанс на „тиранина“?

Взаимоотношенията с Русия са подкопани

Досега, въпреки всички трудности в руско-белоруските отношения, Беларус и неговият лидер се радваха на симпатиите на мнозинството руснаци. Според последната анкета на ВЦИОМ през 2019 г. 30% от руските граждани наричат Беларус най-приятелската страна и тази цифра нараства с 10% през годината. Александър Лукашенко през 2020 г. отново бе признат за най-популярния чуждестранен политик сред руснаците.

Отрицателното възприемане на съседната държава в Русия е характерно само за политизираното малцинство в социалните мрежи.

Последните събития заплашват да превърнат негативното възприятие на Беларус и Лукашенко в “мейнстрийм” на руското общество.

След скандала с арестуването на руски граждани, по-рано маргиналните разговори за това дали Беларус в действителност е съюзна страна, станаха нещо обичайно. Аргументите на тези, които дълги години доказват, че не е, се оказаха нужни на общественото мнение.

В Русия няма аргументи в подкрепа на действията на Лукашенко. Не е възможно да се оправдае случилото се в очите на руснаците. Ако антируската кампания в Минск продължи да се развива, преразглеждането на отношението към Беларус като съюзна страна както в правителството, така и сред народа на Русия, е практически неизбежно.

Превод: В. Сергеев