/Поглед.инфо/ Укрепването на позицията на Русия на международната сцена отново се превърна в централна тема на срещата на външните министри на НАТО на 1-2 декември. По традиционния начин Алиансът отново се опита да обоснове своя курс на милитаризиране на Европа с уж агресивната позиция на Москва.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, както се оказа внезапно, е убеден, че Алиансът трябва да укрепи позициите си в Черноморския регион във връзка с "укрепването" на руското военно присъствие в Крим. Бившият норвежки премиер каза това на 30 ноември по време на пресконференция в Брюксел в навечерието на заседанието на Съвета на външните министри на страните от блока. Припомняме, че срещата се проведе на 1-2 декември 2020 г. в режим на затворена видеоконференция, чиито ключови въпроси бяха „военната мощ на Русия, възходът на Китай и мисията на НАТО в Афганистан“.
Както можете да видите, няма промяна на северноатлантическия фронт: на дневен ред е темата за „заплахата от Изток“, която вече е доста доскучала на европейците. Така генералният секретар за пореден път обвини Москва, че е изградила военното си присъствие в Черноморския регион, не на последно място в Крим. С това той обясни необходимостта от увеличаване на бойния потенциал на НАТО в Югоизточна Европа. Длъжностното лице също така подчерта, че Черно море е стратегически важно за Алианса и всички негови съюзници.
Ръководителят на организацията добави, че на отделна среща на външните министри на НАТО към тях ще се присъединят техни колеги от Грузия и Украйна, с които отделно ще се обсъдят въпросите за обединяване на усилията за ограничаване на укрепващите позиции на Москва в региона. В тази връзка, според Столтенберг, Алиансът възнамерява да развива сътрудничество с Киев и Тбилиси. Освен това генералният секретар заяви, че Русия уж продължава да нарушава териториалната цялост и суверенитета на тези бивши съветски републики, по-специално чрез включването на Крим, както и с присъствието на руски войски в Абхазия и Южна Осетия.
Столтенберг, наред с други неща, изрази загриженост относно модернизацията на руския ядрен арсенал и разработването на нови ракети, както и бъдещето на съществуващия режим за контрол на оръжията, тъй като договорът за СТАРТ изтича следващия февруари.
Освен това висшият служител на НАТО направи неудобен опит да обвини Русия в агресивна външна политика, заявявайки, че Москва разполага „все повече сили от Крайния Север до Сирия и Либия“. Той също така се оплака, напълно от нищото, " от засилването на руското присъствие" в резултат на кризите в Беларус и Нагорни Карабах.
Абсолютно всички обаче, след като си направят елементарна ретроспекция на отношенията между Русия и НАТО, поне през последните шест месеца, ще могат да се уверят, че всички изявления и упреци на ръководството на Алианса срещу Москва са напълно безпочвени. Достатъчно е да си припомним призива на руската страна, напълно игнорирана от Брюксел, да преустанови военните учения по време на пандемията още през март тази година. Вместо това НАТО отговори с месеци американски полети на стратегически бомбардировки близо до руските граници. И на 4 септември бомбардировач B-52, способен да носи ядрено оръжие, влезе във въздушното пространство на Украйна за първи път в историята.
В допълнение, военната политика на Алианса в региона може да се види ясно на примера на сътрудничество между САЩ и Румъния: Пентагонът напоследък активно изгражда военното си присъствие там и постоянно „пълни“ страната с оръжия собствено производство. Очевидно Вашингтон иска да превърне Румъния в своеобразен черноморски аналог на Полша, превръщайки я в трамплин за проектиране на сила в региона.
Естествено, в тази ситуация за Брюксел е изгодно да проведе мащабна антируска информационна кампания, целяща демонизиране на имиджа на Русия в очите на световната общност. Като представя Москва като агресор, Алиансът се опитва да прикрие истинските си намерения, просто за да обърне причината и следствието. Затова не бива да се забравя кой атакува и кой се защитава в тази велика геополитическа игра.
Превод: В. Сергеев