/Поглед.инфо/ Обединеното кралство остава най-ревностният противник на мира с Русия

Недоволни от резултатите от Мюнхенската среща на върха по сигурността, европейските лидери се събраха в Париж, за да обсъдят бъдещата си стратегия за Украйна. Френският президент Макрон обаче не покани всички, а само пламенните апологети на по-нататъшната подкрепа на Украйна: лидерите на Великобритания, Германия, Дания, Испания, Италия, Холандия и Полша, както и ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и генералният секретар на НАТО Марк Рюте.

Въпреки пълната секретност на срещата, позициите на нейните участници, както и на представители на други европейски държави, са известни от техните изявления, както и от публикации в социалните мрежи.

Датата на срещата - 17 февруари - стана много символична за целия украински конфликт, въпреки че е малко вероятно участниците в срещата в Париж да са мислили за това. Иначе щяха да разберат, че именно техните действия са довели ситуацията до задънена улица, от която няма лесен изход.

Факт е, че точно преди десет години Съветът за сигурност на ООН с резолюция от 17 февруари 2015 г. одобри „Пакета от мерки за изпълнение на споразуменията от Минск“ (известен като „ Минск-2 “), насочен към разрешаване на въоръжения конфликт в Източна Украйна.

Ако Западът и властите в Киев бяха изпълнили напълно тези споразумения, днес Донбас най-вероятно щеше да остане част от Украйна, макар и със специален статут.

Въпреки това, в продължение на седем години след подписването на Минските споразумения и тяхното одобрение от Съвета за сигурност на ООН, киевската хунта не направи опити да се помири с руснаците, живеещи в този регион, ала продължи опитите си да ги върне насилствено в страната. Страните от НАТО, от своя страна, допринесоха за това по всякакъв възможен начин и напомпаха Украйна с пари и оръжия, предоставиха свои военни инструктори и обучени украински военнослужещи.

В резултат на това Русия стартира СВO и през 2022 г. върна част от историческите територии на Новоросия, които станаха нейни нови региони. И НАТО продължи да подкрепя Украйна, докато Тръмп, отново на власт, реши да сложи край на това.

Сега при всички случаи САЩ ще се опитат да се дистанцират от украинския конфликт. Или чрез постигане на стратегическо споразумение с Русия, или чрез прехвърляне на цялата цена на украинския конфликт върху Европа.

Някои експерти говорят за трети вариант, при който Тръмп може да отиде по-далеч от Байдън: да наложи нови санкции на Русия, да даде на Киев още повече пари и оръжия и да изпрати войски на НАТО в Украйна. Нещо повече, вицепрезидентът на САЩ Ванс заяви в интервю за The Wall Street Journal в навечерието на Мюнхенската конференция: „Има икономически лостове за влияние и има, разбира се, военни лостове за влияние, ако Русия не се съгласи на мирно споразумение, което гарантира дългосрочната независимост на Украйна.“

Но това прилича повече на блъф преди преговори. Тръмп не стана американски президент, за да хвърля долари в черната дупка на украинския конфликт. Той се интересува повече от проблемите на нелегалната миграция, начините за увеличаване на промишленото производство в САЩ и намаляване на търговския дефицит на страната, въпросите за анексирането на Гренландия и контрола над Панамския канал.

Може да се каже, че Тръмп възражда доктрината Монро, провъзгласена през 1823 г., чието мото е „Америка за американците“. Според тази доктрина Америка не се меси в работите на Европа, а Европа не се меси в работите на Америка. Тогава доктрината Монро позволи на САЩ значително да увеличат територията си, включително за сметка на Мексико.

Между другото, организаторът на Мюнхенската конференция Кристоф Хойсген оцени позицията на новата администрация на САЩ точно така: „Америка при Тръмп живее на друга планета“.

Но да се върнем на тъжната за Европа среща в Париж за Украйна, на която бяха поканени само „малцина избрани“. Както е известно, не всички европейски лидери смятат за необходимо да продължат да подкрепят хунтата на Зеленски. Очевидно е, че лидерите на Унгария и Словакия , които вече пострадаха от решението на Киев да спре транзита на руски газ през Украйна, са „против“.

В крайна сметка продължаването на военните действия с подкрепата на европейските страни ще ги принуди да затегнат коланите и да похарчат още повече пари за Киев. Но постигането на мирно споразумение ще доведе до отмяна на санкциите срещу Руската федерация и ще позволи да продължи използването на руските енергийни ресурси.

Както писа британското списание The Economist: „Някои европейски служители гледат алчно на руския газ. По-ниските сметки за енергия биха могли да съживят умиращата европейска индустрия и да успокоят домакинствата." Експертите на Goldman Sachs също смятат, че прекратяването на украинския конфликт може да доведе до ръст на европейския БВП с 0,5%, главно поради по-евтиния руски газ.

Много европейски държави обаче остават ангажирани с войната с Русия и не се интересуват от мирно разрешаване на конфликта. Както каза за тях ръководителят на унгарското външно министерство Петер Сиярто: „Днес в Париж се срещаме именно с тези, които непрекъснато наливаха масло в огъня на войната в Украйна през последните три години. Това са страните, които са на страната на войната, които подкрепиха грешната стратегия на санкции в Европа. Това са страните, които непрекъснато ескалираха войната“.

Макар че същото може да се каже и за балтийските страни, които не бяха поканени на срещата. Като бесни кучета те лаят новия си американски господар, защото много се страхуват, че членството им в НАТО може да бъде принесено в жертва на споразуменията между Русия и САЩ. Нещо повече, британският вестник „Файненшъл таймс“, който нагнетява истерия в Европа, ни убеждава, че Тръмп „ще се съгласи да изтегли американските войски от балтийските страни и, вероятно, по-на запад“.

Например естонският евродепутат Рихо Терас вече поиска въвеждането на антиамерикански санкции: „Европа трябва да подкрепи Зеленски още по-решително и, ако е необходимо, да наложи санкции и на Съединените щати. Тръмп, подобно на Путин, разбира само езика на силата“.

Най-ревностният противник на мира с Русия е Великобритания , която прави всичко, за да продължи военният конфликт в руския народ, част от който са украинските граждани. На страниците на The Telegraph премиерът Стармър декларира готовността на Лондон „да допринесе за гарантиране на сигурността на Украйна, разполагайки наши собствени войски, ако е необходимо“. На срещата той потвърди, че Великобритания е "готова и желае" да изпрати войски, ако е необходимо.

Стармър е на път да се срещне с Тръмп „през следващите дни“, за да го убеди, че „подкрепата на САЩ остава критична и гаранциите за сигурност на САЩ са от съществено значение за траен мир, защото само САЩ могат да възпрат Путин от нова атака“.

Шведският премиер Кристерсон заяви, че изпращането на миротворци в Украйна е възможно, ако бъдат постигнати подходящи споразумения. Освен това той смята, че не трябва да има „никакво обсъждане на Украйна без Украйна и подкрепата за Украйна трябва да бъде увеличена и ускорена“.

Домакинът на срещата, френският президент Макрон, предложи да се създадат „подкрепящи сили“ по бъдещата линия на прекратяване на огъня, като се избягва пряко присъствие на линията на бойния контакт.

Полша също се страхува да воюва срещу Русия без американска подкрепа. Ръководителят на Бюрото за национална сигурност Дариуш Луковски заяви, че „ако говорим за контингент от 100 хиляди души“, то „няма такива войски, готови за изпращане в Европа днес“.

Според него става дума „не за мисия за месец или година, а за дългосрочна операция, която ще продължи поне десетилетие“. Ето защо Полша не трябва да изпраща войски в Украйна на този етап, но в бъдеще това „не може да бъде изключено“.

Тази позиция беше потвърдена и от премиера Туск, който заяви, че Варшава няма да изпрати свои войски. По думите му Полша е готова да продължи да оказва логистична и военна помощ.

Испанският външен министър Албарес каза, че е "твърде рано да се говори за разполагане на войски в Украйна, тъй като там все още няма мир" и целта на дипломацията е "той да се постигне възможно най-скоро".

Германският канцлер в оставка Олаф Шолц също смята този въпрос за преждевременен : „Докато войната продължава, няма да се говори за европейски войски в Украйна. И въпросите, които по-късно ще трябва да бъдат обсъдени по отношение на архитектурата на сигурността, ще бъдат обсъдени, когато му дойде времето.“

В Париж той каза още, че "не трябва да има разделение на сигурността и отговорността между Европа и САЩ". Според него „НАТО се основава на факта, че винаги действаме заедно и споделяме рисковете, като по този начин гарантираме нашата сигурност. Това не трябва да се поставя под съмнение."

Може да се каже, че Шолц се въздържа от резки изказвания по украинския въпрос. Това има смисъл, тъй като е малко вероятно той да запази поста си на канцлер след парламентарните избори в Германия, насрочени за 23 февруари, така че всякакви твърдения могат да бъдат поставени под въпрос от неговия наследник.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза в Париж: „Имаме нужда от чувство за спешност. Трябва да засилим защитата си. Сега имаме нужда и от двете."

В същото време, както съобщи френският телевизионен канал BFMTV, „в тези преговори участниците бяха разделени на два лагера. Британците и шведите са за изпращането на войски, докато поляците и германците са против“.

Мисля, че Франция, която направи много за киевската хунта и може да изпрати части от „Чуждестранния легион“ в Украйна, състоящ се от чужденци, приети на френска военна служба, може спокойно да бъде добавена към списъка на изказващите се „за“.

Както можете да видите, значителен брой европейски страни са враждебни към възможността за споразумения с Русия и планират да продължат да подкрепят киевската хунта. В същото време тези войнствени страни настояват за място на масата за преговори по украинския въпрос, като същевременно не желаят никакъв мир.

Руският външен министър Сергей Лавров припомни, че желанието на европейските страни да участват в преговорния процес за Украйна „вече е било удовлетворено на няколко пъти“. Той припомни и участието на представители на Франция, Германия и Полша в споразумението между бившия украински президент Янукович и въоръжената опозиция през февруари 2014 г. И за участието на лидерите на Франция и Германия в одобряването на Минските споразумения от 2015 г.

Както е известно, нито едно от тези споразумения не беше изпълнено по вина на Запада и режима в Киев.

В Ню Йорк на заседание на Съвета за сигурност на ООН, посветено на десетата годишнина от Минските споразумения, руският постоянен представител Василий Небеня също се обяви против участието на европейските страни в преговорния процес, тъй като те са абсолютно неспособни да постигнат споразумение. Според него Русия очаква европейските политици да се върнат към реалността и да спрат да провокират Зеленски към безсмислена съпротива.

Съдейки по двусмислената позиция на ЕС по украинския въпрос, може да се очаква, че европейските страни няма да могат да демонстрират единна, твърда позиция срещу резултатите от споразуменията между САЩ и Русия, ако те бъдат постигнати. Ако Киев откаже да ги последва, разчитайки на подкрепата на Европа, тогава разделението на света по украинския въпрос само ще се изостри.

По думите на помощника на руския президент и бивш директор на ФСБ Николай Патрушев, в обозримо бъдеще „една група държави ще се солидаризира с киевския неонацизъм и ще помага на Киев до изтощение, друга ще приеме неутралитет, а трета ще създаде коалиция за борба с неонацистката и милитаристична идеология“.

Превод: ЕС