/Поглед.инфо/ 2020 г. донесе драматични промени в живота на много държави. Пандемията унищожи обичайното функциониране на националните икономики и създаде сериозно предизвикателство за световната икономика. Спирането на дейността на предприятията (за много от тях фатално), с всеки изминал ден все по-впечатляващите прогнози за спад на световния БВП, нарастващата безработица, прекъсванията във веригата на доставки, мащабната нестабилност на петролния пазар - това не е пълният списък на проблемите, до които пандемията води. Тази ситуация създава отлична почва за апокалиптични прогнози за предстоящи катастрофи, експлозия от бедност и масов глад. Сред тези прогнозирани катаклизми е възможна глобална хранителна криза. И ако за развития свят проблемът с продоволствената сигурност става по-актуален, то за много бедни страни ситуацията може да достигне критично ниво. Според прогнозите на ООН броят на гладните хора в света поради въздействието на пандемията ще се удвои до края на 2020 г. Какви са механизмите за въздействие на пандемията върху продоволствената сигурност и само КОВИД-19 ли е виновникът за предстояща нова продоволствена криза?

Отивайки напред, ние отбелязваме, че предстоящата криза се предизвиква не само от пандемия, но и значително влошава уязвимостта на групите от население, които не са сигурни в храните и намалява ефективността на съвместните действия за борба с глада. Най-важните фактори за намаляване на продоволствената сигурност през 2020–2021 г. ще бъдат ограниченията за износ на основните доставчици на храни, увеличаването на неблагоприятните природни явления, недостига на вода, скоковете в активността на вредителите и нарастващия проблем за намаляването на популациите на опрашителите.

„Пандемичен протекционизъм“ в действие

В края на първото десетилетие на века светът вече беше изправен пред голяма продоволствена криза, изострена от рецесиятата на световната икономика. Това позволи на държавите да натрупат знания и опит как да гарантират продоволствената сигурност, но настоящата ситуация има своите специфики и е нужно разработването на нови решения.

Въпреки това, както по време на предишната криза, досега имаше само затягане на ограничителните мерки от страна на големите износители. Така според постановлението на правителството на Руската федерация износът на зърнени култури извън ЕАИС през второто тримесечие на 2020 г. не трябва да надвишава 7 милиона тона. Квотата се оказа запълнена изцяло от износителите през април. Мярката е насочена основно към стабилизиране на ситуацията на вътрешния пазар. Виетнамските власти спряха износа на ориз през март, но по-късно решиха да ограничат обема до 800 хиляди тона през април и май. Украйна, Казахстан, Египет, Индия и няколко други страни прилагат различни мерки, насочени към намаляване на износа на храни. За световния пазар на храни подобни мерки означават значително намаляване на предлагането, което неизбежно ще допринесе за по-високи цени. Цените на ориза вече показват стабилно възходящо движение от началото на годината. Понастоящем цената на другите групи зърнени култури е относително стабилна, което е свързано с корекция на търсенето на фона на пандемията. Пример за тази ситуация е пазарът на царевица.

Мощен фактор, който влияе върху производството на храни, е недостигът на работна ръка и прекъсванията в доставките на селскостопанска техника. В редица европейски страни и САЩ трудовите ресурси на селскостопанския сектор се формират от сезонни мигранти. В условията на строги карантинни мерки и затворени граници достъпът на достатъчен брой работници до работните им места е значително възпрепятстван.

Природните вестители на предстоящите проблеми

 Дори и като се има предвид намаляването на търсенето, причинено от карантинните мерки, дисбалансите на хранителните пазари изглеждат повече от реална заплаха, която ще бъде задълбочена от фактори като свързани с климата природни бедствия, недостиг на вода, облаци, вредители и намаляване на популациите на опрашители.

Проучванията, проведени от специализирани институти, експерти на IPCC и отделни групи учени почти единодушно показват тенденция към увеличаване на честотата и интензивността на хидрометеорологичните и климатичните бедствия. В частност, става въпрос за суши, наводнения, урагани, вълни от студ и горещина и други екстремни метеорологични събития. Затова е логично да очакваме по-големи природни бедствия в бъдеще. Пагубността на техните последици, както и преди, ще бъде до голяма степен определен от степента на подготвеност и ефективността на мерките за адаптиране. Постигането на последното е трудно при пандемия.

Най-голямата опасност се състои в значително увеличаване на риска от засушаване - природни бедствия с изключително негативно въздействие върху селското стопанство и икономиката като цяло. В развитите икономики сушите носят големи икономически и екологични загуби, за развиващите се икономики водят до пряк ущърб за населението. И именно сушите застрашават продоволствената сигурност на човечеството.

Зима 2019-2020 стана един от най-топлите в историята на наблюденията. И ако тази ситуация е благоприятна, например, от гледна точка на икономия на енергия (намаляването на цените за ток през този зимен период се е превърнало в доста често срещана практика), то тя носи значителни рискове за селското стопанство.

Меката и малко снежна зима 2019-2020 изостри проблема с недостига на вода, като предизвика намаляване на нивата на подземните води. През април 2020 г., според експерти на НАСА, те са изключително ниски на западния бряг на САЩ, в Европа и няколко азиатски страни.

Топлите зими са благоприятни за растежа на популацията от насекоми, включително вредители, които не биха могли да оцелеят при по-ниски температури. Освен това замръзването на почвата намалява броя на микроорганизмите, които провокират болести по растенията. Съществува заплаха от неуспех на реколтата, заради което се използват по-агресивни химикали при обработката както на почвата, така и на самите растения. Това не само намалява „екологичната чистота“ на реколтата, но и влияе неблагоприятно на популацията на полезни опрашващи насекоми. Поради използването на пестициди и други отрицателни въздействия около 40% от опрашителите са застрашени.

Опрашителите играят критична роля в селското стопанство. Според Организация на храните и земеделието те „участват“ в производството на 87% от водещите хранителни култури и допринасят за увеличаване на добива с 24%. В допълнение към ефекта от човешката дейност, отбелязан по-горе, уязвимостта от опрашители се увеличава и поради изменението на климата. В години с изключително ниски зимни температури част от населението на опрашителите не оцелява до пролетта. В същото време топлите зими водят, по-специално, до по-ранно събуждане на пчелите, което намалява тяхната активност по време на опрашване. По-честите и интензивни природни бедствия също влияят отрицателно върху опрашителите.

В същото време метеорологичните условия в началото на 2020 г. до голяма степен допринесоха за експлозивния растеж на популациите на някои насекоми вредители. Най-голямата опасност в това отношение представляват скакалците. Така скокът в броя на пустинните скакалци в началото на годината, свързан с благоприятните климатични условия за вредителя, представлява сериозна заплаха в страните от Източна Африка. През пролетта силните продължителни дъждове допринесоха за втората вълна от инвазия на пустинния скакалец в региона, както и на Арабския полуостров и страните от Югозападна Азия. В редица страни се очаква нов скок през следващите месеци.

Ефективността на противодействието на разпространението на пустинни скакалци се ограничава от пандемията: има проблеми с доставката на пестициди и техническо оборудване поради ограничения на въздушното движение. В същото време специалните институции на Организацията на храните и земеделието създаде механизъм за отдалечен мониторинг и прогнозиране на разпространението на вредителя.

Списъкът на факторите далеч не е изчерпателен, но дори той е достатъчен да предизвика загриженост относно реколтата 2020 г. и съответно продоволствената сигурност на населението на света. И пандемията не без основания засилва тази загриженост. Понастоящем няма системни провали в осигуряването на храна поради COVID-19, а съществуващите се обясняват главно с логистични проблеми и не са от дългосрочен характер. Но всички обстоятелства, отбелязани по-горе, имат трайно въздействие, което ще се засили многократно поради липсата на капацитет и средства на фона на икономическия спад. С голяма вероятност може да се очаква повишаване на цените за много групи хранителни продукти, което ще ги направи по-малко достъпни за населението, особено тези с ниски доходи. В същото време увеличаващият се процент на безработица ще улесни навлизането на все по-голям брой хора в уязвима група по отношение на продоволствената сигурност.

Индивидуалните мерки могат да гарантират вътрешна стабилност в краткосрочен план, но са необходими координирани усилия за гарантиране на глобалната продоволствена сигурност и в много отношения просто сигурността на целия свят. Засега те на практика отсъстват.

Превод: В. Сергеев