/Поглед.инфо/ Докато изучаваха израженията на лицата на лидерите на Русия, Франция, Германия и Зеленски, които изнесоха пресконференция в Париж и извършиха подробната дисекция на всяка фраза, всяка дума, изречена от участниците, експертите, журналистите и обикновените редовни в социалните мрежи, някак забравиха кой настоя за провеждането на срещата в Нормандски формат. Доколкото си спомням, нито Путин, нито Макрон, нито Меркел смениха позицията си след президентските избори в Киев и не привикаха новия президент за среща. Именно Зеленски още от първия ден след встъпването в длъжност настояваше, че има какво да каже на лидерите на великите сили, че той, за разлика от своя предшественик, наистина е готов да работи активно за прекратяване на гражданския конфликт в Украйна.
В Кремъл, разглеждайки обкръжението на комика-президент и слушайки изявленията на най-близките му съветници и служители, веднага стигнаха до извода, че няма да има големи промени в украинската позиция, че е безсмислено да се отделя време за пиар на Зеленски. Мисля, че и в Париж, и в Берлин също разбраха всичко това. В противен случай те не биха подкрепили позицията на Москва: може да се проведе среща, но първо размяна на задържани лица, отдалечаването на войските в три точки и координиране на окончателния документ на срещата. Едва след това Зеленски можеше да разчита да види тримата съвременни политически лидери едновременно.
Украйна дълго се съпротивляваше. Киев ясно се надяваше, че Париж и Берлин ще убедят Москва да не настоява за пълното изпълнение на всички предварителни изисквания. Затова, като изпълниха едно, те веднага започнаха да се пазарят с яростта на мадам Стороженко. Едновременно с безсмисленото и безпощадно пазарене от Киев периодично се правеха изявления, че срещата в Нормандски формат ще се състои всеки момент (10 юли, 5-ти, не петнадесети август, до края на месеца, на същата дата, но през септември, октомври, ноември). Едва в края на ноември, след като разбраха, че ако срещата не се проведе преди Бъдни вечер, преди католическата Коледа, след това ще настъпят Нова година, Православна Коледа, Нова година по стар стил, цялата поредица януарски празници, което просто не би позволило да се организира нещо преди февруари, украинските власти спряха да се извиват и подписаха всичко, което се изискваше от тях.
Въпреки това, по времето, когато всички пречки за срещата в нормандския формат бяха премахнати, Зеленски вече не беше необходим. Само че той не знаеше за това, както и съветниците му. В крайна сметка какво искаше да постигне Киев от срещата на високо равнище? Планираше се новият млад безупречен президент да декларира, че Минските споразумения под формата, в която са изписани, не могат да бъдат изпълнени изцяло и с подкрепата на Париж и Берлин ще могат да постигнат споразумение за тяхното пренаписване. Макар и незначително - важното е да се започне процеса така, че Минск уж да съществува (да не бъде дезактивиран), но и с нищо да не задължава Украйна - преговорите продължават, но е невъзможно да се съгласуват позициите (Русия е толкова непоколебима).
Не знам дали Зеленски би могъл да осигури подкрепата на такъв финт от Макрон и Меркел, ако срещата се беше провела през юни-юли 2019 г., както Киев планираше. Не съм сигурен, все пак имаше малък шанс. До декември обаче всички възможности за положителна игра за Киев бяха изчерпани. Първо, Зеленски демонстрира на всички, че той е слабо и влошено копие на Порошенко, че той провежда същата политика, със същите средства, което означава, че преговорите с него са също толкова безсмислени, колкото с Порошенко.
Второ, Зеленски се утвърди като пълна марионетка на Коломойски. Кабинетът на министрите и масата депутати от „Слуга на народа“ бяха дадени на грантаджии на Фондация “Отворено общество” на Сорос, само защото Коломойски лично нямаше достатъчно кандидати за тези постове (дори украинските политици не искаха да поемат отговорност за изпълнението на желанията му) и се надяваше да купи или задмине малкия соросоид. В крайна сметка, ако Игор Валериевич се възползва, то хората на Сорос ще отговарят и така на Коломойски ще му стане само по-добре.
Трето, в преписите на преговорите на Зеленски с Тръмп, публикувани по настояване на демократите, украинският клоун хули френския президент и германския канцлер толкова много, че двамата едва ли ще му отделят дори капка състрадание.
Няма на какво да се надява. Вътрешните политически противници (национални радикали, Порошенко и дори Тимошенко и Вакарчук) започнаха кампания за противодействие на „капитулацията“. Това означаваше, че всеки резултат от срещата в Париж ще бъде представен от тях като най-дълбок провал на Зеленски (още повече, че те ще имат аргументи). И въпреки това Зеленски отиде.
Съдейки по факта, че взе със себе си Аваков (МВР), Баканов (СБУ) и Хомчак (Генерален щаб), Зеленски наистина се опасяваше, че силите му за сигурност, докато той отсъства, няма да останат негови сили за сигурност. Форматът на преговорите не предвижда никакво участие на това трио. По-късно това потвърди Аваков, който заяви пред репортери, че е бил напълно изолиран от преговорите. По принцип, тъй като това не е първото подобно събитие и протоколът от подобни срещи отдавна е разработен, предварително се знае, че по време на преговорите президентът ще бъде придружен от 2–4 души (единият от които е министър на външните работи, а вторият е помощник, който отговаря пряко за Минския процес (в Русия е Сурков), възможно е друг ръководител или заместник-ръководител на администрацията). Силите за сигурност там просто нямат нищо общо.
Известно беше също, че в допълнение към самата украинска криза и споразуменията от Минск ще се обсъжда въпросът с газа. Затова делегациите включваха лидерите на “Газпром” и” Нафтогаз”, както и министрите на енергетиката на Украйна и Русия. Но нито Аваков, нито Хомчак, нито Баканов нямат нищо общо с транзита на газ. Но бойците на Аваков по време на преговорите в Париж блокираха офиса на Зеленски на “Банкова”, заплашвайки президента със сваляне или убийство, ако намерят елемент на предателство в неговите действия. Но полицията на Аваков и националната гвардия на Аваков не се противопоставиха на сбирките срещу Зеленски. Така Аваков определено е бил заложник (дори и да не му е казано за това). Останалите двама бяха отведени, или за да се притъпи бдителността на кандидат-диктатора на Украйна от Министерството на вътрешните работи (той не е сам - всички от силите за сигурност пътуват), или поради недоверие към пълната им лоялност. Зеленски, може би, не разбира това, но Коломойски знае много добре колко бързо и евтино шефът на СБУ и началникът на Генералния щаб могат да предадат своя президент. Така че е по-добре да се изпревари положението, отколкото да не изпреварвате. Между другото, това масово отстраняване на служители по сигурността на разходка до Париж е по-добро от всяко изследване и показва нестабилността на украинското правителство.
Аваков обаче успя да измами и Зеленски в Париж. Забавлявайки репортерите, той говори за предполагаемо тросване на Зеленски към Лавров. Ако вярвате на Аваков, украинският президент изключително раздразнен е поискал Лавров да не кима. Руският външен министър, когато слуша някого дълго време, наистина има навика да кима. По същия начин Путин, например, пише нещо или просто върти химикалка в ръцете си, Макрон гледа със стъклени очи в празното пространството, Меркел се люлее премерено, понякога се оглежда , а самият Зеленски губи контрол над изражението на лицето си и започва неволно да прави гримаси.
Но ако украинският президент в действителност (и никой не опроверга тази история на Аваков - руското Министерство на външните работи счита, че това е под достойнството му, а Зеленски явно се страхува) по време на официални преговори, е направил това, тогава това показва, на първо място, невъзможността да контролира себе си, което за един политик е срамно и рязко отслабва шансовете си за спечелване на уважение и подкрепа от колегите си и второ - за изключително високото нервно напрежение, в което е бил Зеленски, виждайки как планът му за срещата се проваля.
Всъщност Аваков публично опозори Зеленски и в друга държава веднага би бил уволнен. Но в Украйна нищо не го заплашва. Самият той може да уволни всеки (включително Зеленски). Уволнението на Аваков ще бъде преврат под формата на сериозна военна операция. Може да стане без изстрели, но за това все пак трябва да се изтеглят няколко десетки хиляди военни в Киев, за да блокирате частите на националната гвардия, лоялни към Аваков, нацистките бойци и полицейските специални части.
Но Аваков не спря дотук и започна да разказва как Сурков е нервен от преговорите (на които той отсъства), как е хвърлял документи на масата и разговаряше с повишени тонове на украинската делегация. С това той предизвика отговора на Алексей Чеснаков, който каза, че Аваков лъже и че Сурков просто е заявил, че ако украинската делегация откаже да изпълни поетите по-рано задължения, руската страна ще спре участието си в преговорите. След това тънкостите на настоящия момент бяха обяснени на украинците от германската и френската делегация.
На това, което казва Чеснаков, може да се вярва абсолютно. Той никога не казва лъжа. Дори и в този случай „зад кулисите“ беше историята за хвърляне на документи на масата (Чеснаков не каза нищо за това). Дали Сурков направи някакво нервно движение, преди да обяви ултиматум, или не, вече не е важно. Фактът на руския ултиматум и приемането му от Украйна под натиска на Париж и Берлин говори за реалното положение на украинската делегация в преговорите. Москва, Париж и Берлин просто й продиктуваха всичко, което тя трябва да подпише, а когато украинците започнаха да се скитат, руснаците, гледайки укорително европейците, започнаха да стават от масата, след което Париж и Берлин бързо, но твърдо оживиха Зеленски.
Работата обаче не приключи с Аваков. След завръщането си в Киев, офисът на Зеленски се отличи, като преведе речта на Меркел на пресконференция в изкривена форма, за да се опита да представи подкрепа за позицията на Зеленски. Това, въпреки факта, че самият Зеленски на същата пресконференция заяви, че не намира разбиране сред тримата лидери, но очаква да ги убеди в бъдеще. Нека разчита, в бъдеще той все пак ще трябва да ги убеди да се съберат отново, за да го погледнат.
В историята с тълкуването на речта на Меркел ме заинтересува: хората в Киев наистина ли смятат, че канцлерът не знае какво казва и след като получи обратен превод на думите си от сайта на Зеленски, ще промени позицията си? Кого искат да заблудят - своите собствени граждани? Така че те не са много запознати с нюансите на значенията. Може просто да им се каже, че Зеленски победи всички (както направи Порошенко), а утре Киев ще стане център на света и ще бъде преименуван на Ню Вашингтон, а Вашингтон - на Стария Киев. Те ще повярват. Не за дълго, но те ще повярват и тогава ще може да се докладва за някаква нова епична победа.
Всеки човек не обича много, когато думите му са извратени. Особено когато го правят публично. Мисля, че Меркел не прави изключение. Така че е малко вероятно Зеленски да я привлече към себе си с новия си трик.
В крайна сметка Зеленски за пореден път, по искане на нормандската тройка, потвърди задълженията на Украйна съгласно Минските споразумения. Заслужаваше ли си возенето? По-рано Зеленски каза на украинската общественост, че срамният Минск е дело на Порошенко и той, Зеленски, ще промени всичко в полза на Украйна. И къде е всичко това?
Украинската страна също не постигна успех по въпроса с газа. Позицията на Русия е непроменена и Европа изисква транзит от Украйна. Ако газовата война, която вече е обявена от Киев, започне през януари, е лесно да се предвиди на коя страна ще застанат Париж и Берлин. Те ще „призовават“ всички, но ще оказват натиск изключително върху Украйна, принуждавайки ги да натрупат потоци около нея, абсолютно нулев транзит през украинската газово-транспортна система. Възможно е тази (последната в историята му) газова война, Украйна да принуди Европа да се откаже от идеята да остави за украинската тръба поне онези 25-30 милиарда кубически метра транзит, които позволяват на украинската газова транспортна система да работи печелившо, но поне да оцелее до по-добри времена.
Зеленски получи четири месеца и домашна работа, която той трябва да изпълни през този период, за да се проведе следващата среща. Очевидно Путин, Макрон и Меркел решиха да видят дали са успели да принудят Украйна да изпълни споразуменията от Минск в крайна сметка, като предвиждаше всяка следваща среща да изпълнява определен набор от изисквания.
Не мисля, че Зеленски ще си свърши домашното. Факт е, че тази безсмислена среща от гледна точка на интересите на Зеленски беше организирана с една цел - за да може украинският президент да разговаря с Путин лице в лице поне две минути. Но тази среща (един на един) беше нужна на Коломойски, който в продължение на десет години (особено активно през последните три години) изпраща пратеници в Москва, предлагайки да „сключи мир“. Неведнъж съм писал, че никой няма да се "примири" с Коломойски. От това, което той може да предложи, Русия всъщност не се нуждае и ако е необходимо, тя може сама да си го вземе. Освен това Коломойски е наследил толкова много по целия свят, че договор с него е като отделен мирен договор с Хитлер през 1945 г. Като цяло загубите от сделка с украинския олигарх са очевидни и значителни, а придобиванията са виртуални и незначителни. Не считам проблема с многократните лични обиди от Коломойски към Путин. Практиката и опитът показват, че личното, заради интересите на страната, Владимир Владимирович с цялата си добра памет може да „забрави“. Но ако това не е в интересите на страната и човекът също е неприятен лично, тогава за какво можете да се съгласите с него и да говорите?
Коломойски, който искрено не разбира защо не искат да се пазарят с него, подозира, че неговите пратеници не са в състояние да предадат на Путин целия „дълбок смисъл“ на неговите предложения. Затова той инструктира Зеленски, когато се среща лице в лице, да изрази лично предложенията на Коломойски в цялата им девствена „красота“.
Единствената тайна на срещата в Париж е дали Зеленски е решил да разговаря с Путин за Коломойски. От една страна, той се страхува от хълцането на Коломойски. От друга страна, той още повече се страхува от Путин. Той разбира Коломойски - напълно земна сила, която има по-големи възможности от самия Зеленски. Путин за него е нещо есхатологично - възможностите му са неограничени, реакциите му са неразбираеми (не се вписват в системата на Зеленски), той (това е невъзможно да си представим) предизвика Големия Запад, а Западът се примири с него, той с удоволствие е приеман там, където прозападният Порошенко е преследван и „европейският » Зеленски скоро ще бъде изритан.
Заповедта на Коломойски е страшно да не бъде изпълнена, но изведнъж Путин се ядосва и ще превърне злощастния комик в плъх на място? И от друга страна, как Коломойски разбра какво говорят лице в лице (Зеленски на руски казва, че няма нужда от преводач, така че можете да правите без допълнителни уши)? Но Коломойски каза, че Путин слуша внимателно и обеща да мисли.
Ако в следващите седмици Украйна като луда започне да изпълнява получената в Париж домашна работа, това означава, че Зеленски по някакъв начин е насърчил Коломойски и той се опитва да не нарушава следващата среща, за да засили контакта и да демонстрира своите възможности. Ако Киев ще навие Ванка и ще наруши обичайната комедия, тогава ръчният президент на Коломойски е задал на Путин богохулен въпрос. И тогава няма нужда дори да чакаме отговор, що се отнася до Игор Валериевич, всичко на Владимир Владимирович е изписано на лицето му.
Между другото, някакъв Зеленски се изнерви по време на пресконференцията, изтръпна неволно, лицето му едва се задържа, за да не започне да прави гримаси, както обикновено. Може би, разбира се, той се страхуваше от двеста радикали, дошли на “Банкова”. Във всеки случай в Париж той мотивира отказа да разположи войски по цялата линия на контакт с факта, че силите за сигурност не спазват заповедта му (тоест не контролира силите за сигурност). Но можем също така да предположим, че той си представяше реакцията на Коломойски на доклада за разговора с Путин и му стана много неприятно, понякога дори искаше да отиде в Ростов.
Превод: В.Сергеев