/Поглед.инфо/ На фона на обявеното изтегляне от страна на Пентагона на американските сили от Афганистан, които ще бъдат орязани наполовина - до 2500 войници до деня на инаугурацията, изглежда, че след 19 години, най-дългата война на Америка може би свършва.

Пентагнът също така обяви и намаляване на брой на американските войници в Ирак до 2500 към средата на януари месец.

През 2003 година нахлухме и окупирахме Ирак, за да премахнем предполагаемата заплаха от Саддам Хюсейн и за да разоръжим нацията от оръжията за масово унищожение, които както по-късно се оказа, иракчаните не притежаваха.

Никакви оръжия за масово унищожение не бяха открити, а войната която Джордж буш започна за да открие и унищожи такива, беше наречена най-голямата стратегическа грешка в американската история.

Тези две войни, в Ирак и Афганистан, ни струваха 7000 убити, 50,000 ранени и трилиони долари.

И тъй като те ни ангажираха свръх много за цели две десетилетия, Китай се надигна за да се превърне в стратегическа, военна и икономическа свръхсила, която се консурира със самите Съединени щати.

Ирак и Афганистан бяха най-дългите войни в американската история. Освен това, те бяха и най-скъпите близкоизточни войни, които сме водили.

Но имаше и други.

През 2011 година, нападнахме армията на полковник Муамар Кадафи в ранните дни на либийската гражданска война. После се намесихме на страната на бунтовниците в сирийската гражданска война.

Помогнахме на саудитските въздушни удари в Йемен, след като бунтовниците хути се надигнаха през 2015 година, за да свалят подкрепяния от саудитците режим.

През последните две десетилетия, стотици хиляди араби и мюсюлмани загинаха заради тези войни.

Но до какво доведоха тези войни за Съединените американски щати?

Либия е разделена между подкрепяно от Турция правителство в Триполи и подкрепяни от Русия и Египет бунтовници под водачеството на генерал Халифа Хафтар в източнолибийския град Бенгази.

Сирийският режим на президента Башар Асад в по-голямата си част спечели гражданската си война, благодарение на навременната и решителна интервенция на Русия, Хизбулла и Иран.

Тази интервенция дойде за да спаси режима, точно когато той беше на последните си крака.

Днес подкрепяни от Иран милиции в Ирак, които имат връзки с Техеран, имат много по-голямо влияние в Багдад, отколкото иранците имаха реди идването на американците през 2003 година.

А американците сега си отиват у дома.

В Афганистан и Ирак, президентът Доналд Тръмп терминира американското присъствие.

Невъзможно е да се повярва, че един президент на име Джо Байдън ще подражава на Барак Обама и ще увеличи броя на американските войници до 100,000 в Афганистан, като част от някаква нова криза, за да попречи на талибанска победа.

Следователно, това което виждаме е не само краят на американската война в Афганистан, но твърде възможно, ако не и вероятно, евентуалната победа на талибаните.

Ако Афганистанската армия и сили за сигурност не успяха да победят талибаните със 100,000 американци, които се сражаваха на тяхна страна през 2011 година, то едва ли ще успеят да го направят и когато американците си тръгнат.

Изходът от тази война може да бъде като нищо повтаряне в Кабул, на това което се случи в Сайгон през 1975 година, когато американците прекратиха ролята си във войната във Виетнам.

И все пак, докато президентът Тръмп намалява американските сили в Афганистан, Ню Йорк Таймс твърди, че на среща в Овалния кабинет с вътрешния си кръг по национална сигурност, той е обсъждал удар по иранската централа за обогатяване на уран в Натанз.

Според Ню Йорк Таймс, президентът Тръмп е бил убеден да не напада. Това е станало благодарение на вицепрезидента Майк Пенс, държавния секретар Майк Помпео, действащият министър на отбраната Кристофър Милър и началникът на Съвместното командване, генерал Марк Майли.

Защо Доналд Тръмп би заповядал атака срещу Натанз изглежда на пръв поглед необяснимо.

Съоръжението е обект на редовни проверки на ООН и никога не е обогатявало уран до 90 процентното ниво, което е нужно за създаването на ядрена бомба.

Дори и днес то обогатява уран едва до 4,5 процента.

Инспекторите на ООН имат редовен достъп до ядрената централа. Въпреки че малкото ниво на слабо обогатен уран, който Иран създаде е в нарушение на ядреното споразумение, все пак е факт, че президентът Тръмп го напусна.

А Техеран може лесно да започне отново да спазва споразумението и да задържи производството, а малкото обогатен уран, който притежава да бъде изнесен от страната.

Докато Америка изилза от изглеждащите безкрайни войни в Афганистан и Ирак, какви стратегически американски интереси са заплашени от малкото обогатяване на уран в Иран?

Какви са тези интереси, че да оправдават нова война със страна, която е много по-голяма, по-населена и по-могъща от всички други, с които сме воювали през последните 20 години?

Докато президентът Тръмп обмисля нападение над Иран, израелците извършват удари в Сирия срещу подкрепяните от Техеран местни милиции и се хвалят с това.

И така, ако изборите от 2020 година завършат по начина, по който мнозина очакват, с полагане на клетва от Джо Байдън, новият президент ще се изправи в първите си дни пред една криза с Иран и възможност за срутване на режима в Кабул още в първата година на кабинета му.

* Пат Бюканън е автор на редица книги. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън.

Превод: СМ