/Поглед.инфо/ На 28 април, въпреки огромната преднина от 20 точки на Консервативната партия, седмици преди изборите, изненадващо лидерът на Либералната партия Марк Карни спечели парламентарните избори в Канада, получавайки 169 депутатски места от общо 343. Още на следващата сутрин премиерът на най-богата провинция, т.н. Канадски вариант на Тексас - Алберта, г-жа Даниел Смит, обяви референдум за “бъдещето“ на провинцията.
Терминът сепаратизъм естествено не бе упоменат, но въпреки това той бе отчетливо чут, както в самата Алберта, така и в цялата страна, предимно в западните провинции на Канада, но, естествено, най-вече в кулоарите на властта в Отава. Внесеният от Даниел Смит законопроект улеснява гласоподавателите да обявят референдум за отделяне от Канада, като теоретично открива пътя на провинцията да стане 51-вият щат. Какво имам предвид? Законопроектът понижава прага за петиция, като сепаратистите се надяват това да улесни провеждането на вот за независимост. Смит заяви недвусмислено пред репортери, че няма да предрешава какви въпроси могат да бъдат повдигнати на гласуването. Тя заяви: “Няма да предрешавам какво ще направят гражданите на Алберта в тази петиция“.
В този контекст не бива да се подценяват няколко сами по себе си показателни факти. По време на изборите Даниел Смит с безапелационен тон предупреди, че нов 4-ти пореден мандат на либералното (по-точният термин е ултра либералното) правителство в Отава, ще галванизира сепаратистките настроения както в дълбоко традиционно консервативната Алберта, така също и в съседната, не по-малко консервативна провинция – Саскачеван. Както е известно, и двете провинции печелят основно от петролната и газовата индустрия, тоест изричната анатема спрямо “зелената“ идеология, превърнала се в нещо подобно на религиозен фанатизъм на федералното правителство, държащо на всяка цена да въведе нулеви въглеродни емисии.
Вторият не по-малко значим факт. Точно една седмица преди иногурацията на Доналд Тръмп Даниел Смит отлетя до имението Mar-a-Lago във Флорида за тет а тет аудиенция с все още невстъпилия в длъжност президент на САЩ. Може да се допусне, че най-вероятно подлежи на възкръсване спреният от Демократичното правителството на Джозеф Байдън, забележете, още в първия час след иногурацията (!) мега проект за петролен тръбопровод Keystone pipeline, свързващ Алберта с Тексас с дължина 3,461х и с капацитет близо един милион барела на ден (860 000 барела ) и с стойност 5.2 милиарда долара. Това само по себе си означава челен сблъсък със зеленото климатично лоби в Отава.
Месец преди федералните избори Даниел Смит заплаши с “криза на националното единство“ в случай, че следващият премиер не се съгласи с нейните искания в рамките на шест месеца!
Смит също така заплаши за формирането на това, което тя нарече панел “Какво следва“, за да чуе как жителите на Албертa ще се противопоставят на “вражеските актове“, идващи от Отава. Естествено имаше и опит за омекотяване на откровено ледения й тон с прибавяне на очакваната в такива случаи политическа тривиалност: “Вярвам в суверенитета на Алберта в рамките на обединена Канада“.
Но да се върнем на основния въпрос. Какво всъщност предложи Смит? Срокът за референдума за “бъдещето“, разбирай напускането на федерацията Канада, ще бъде намален от 120 на 90 дни, както забележете, прагът на подписалите се е намален почти 4 пъти, от 600 000 на 117 000. В прав текст това означава: “Изходът е пред Вас и вратата е отворена“. Ето какво каза тя по този въпрос:
"Този референдум, при който, ако гражданите искат да поставят въпрос в бюлетина и да накарат достатъчно техни съграждани да подпишат петицията, то този въпрос ще бъде поставен. Отново, не искам да предрешавам какъв може да бъде този въпрос."
При недвусмислено формулиран въпрос за независимост, както вече е известно Върховният съд на Канада се произнесе още през далечната 1995 г., по време на референдума за независимостта на Квебек. При ясно мнозинство на референдума решението е не само законосъобразно с Конституцията на Канада, но е и автоматично.
Възможно ли е действително Алберта да стане 51-ият щат на САЩ?
Този въпрос, го зададох още преди повече от 6 месеща и както тогава, така и сега, моето мнение бе, че подобен сценарий не само не изглежда невъзможен, той изглежда по-скоро реален. Въпросът е защо?
Нека погледнем за момент какво е наследството след 10 годишното управление на либералното правителство на Трюдо или “Posterboy”, както е известен сред приближените на Клаус Шваб от Световния Икономически Форум.
Федералният дълг се удвои от 701 милиарда до астрономическия един трилион и 300 милиарда долара.
Разходите по обслужването на дълга се увеличиха със 100% от 24,5 до 53.7 милиарда долара, повече от разходите по здравеопазването на всички провинции.
Рязък спад на стандарта на живот. През 90-те години Канада бе на първо място според класацията на UN Human development index. През 2024 г. тя вече дори не е в първата десетка. Канада се нарежда на 13-то място след държави като Русия, Турция, Аржентина, Тайланд и Южна Корея.
Галопираща инфлация През 2015 г. средният годишен процент на инфлация е бил малко над 1%, през 2022 г. е близо 7%
Драстичен скок на недвижимите имоти
Между 2000 г. и 2021 г. цените на жилищата в Канада са скочили до 355%, което означава, че закупуването на жилища в буквалния смисъл е вече недостъпно за младите семейства. Средната цена на жилище днес в Канада е достигнала до $687,898, в Онтарио е $848,976, a в Британска Колумбия надхвърля над един милион долара. Повтарям това е средната цена!
Фалити
По време на пандемията близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%. Малките и средни бизнеси бяха принудени да поемат колективно 135 милиарда долара дълг, тоест средно 170 000 долара за бизнес. Броят на фалитите достигна до 213 000!
Легализация на Наркотици
Между 2016 г. и 2024 г. са регистрирани общо 50 928 смъртни случая на опиатна токсичност. Това означава, че 21 канадци умират всеки ден от свръхдоза с наркотици.
Насилствените престъпления
След 10-годишното управление на Джъстин Трюдо насилствените престъпления са се увеличили с близо 50%. Това включва убийства, опити за убийство, нападения (включително сексуално насилие), грабежи и отвличания.
Либерализиране на евтаназията
Легализирана е MAID (Medical Assistance in Dying) – (Медицинска помощ при смърт) – което в прав текст означава: ако искате да сложите край на живота си, държавата ще ви помогне. Повече от 30 000 души са се възползвали от тази програма.
Истинската причина за този феномен е по-скоро енигматична – функция на морално-етични съображения или по-скоро финансови, произтичащи от “хуманизма“ на нео-либералната логика.
От всичко това следва резонният въпрос: кой е бил икономическият съветник на бившия премиер-министър Джъстин Трюдо, особено в последните години, довели Канада до експлозия на невиждана бедност, до палатковите лагери, залели големите градове, до опашките за безплатна храна, до опиатната криза, до колапса на здравеопазването?
Отговорът за мнозина канадци, особено в Западните провинции, предизвиква очаквано силна реакция – това бе току що новоизбраният премиер-министър на Канада Марк Карни.
Кой е Марк Карни?
Марк Карни е космополит, в буквалния смисъл на думата е гражданин на света, притежаващ три паспорта - канадски, британски и ирландски, работил е на три континента - Северна Америка, Азия и Европа. В международната икономика Карни безспорно има солиден опит и повече от респектиращо образование: 4 докторски степени, една от които по икономика от Университета в Оксфорд. Той бе назначен също за специален пратеник на ООН по изменението на климата и финансите. Той започва кариерата си като изпълнителен директор на Goldman Sachs, председател е на фронтовата група на Кръглата маса Chatham House от 2024 г., член е на борда на директорите на Световния икономически форум, управител на Банката на Канада и Банката на Англия, председател на елитната банкова организация Group of 30, председател на Комитета на Банката за международни разплащания по въпросите на глобалната финансова система, член на Трилатералната комисия, чест участник в Bilderberg и пратеник на ООН по въпросите на климата. Както споменах, Карни бе назначен за управител на Bank of England, първият чужденец, заемал поста. Разбира се, това не е единствената страна на неговото респектиращо резюме. Неговият мандат като управител на Bank of England (2013 до 2020) съвпада с бруталните съкращения на социалните разходи, наложени от последователните консервативни правителства, довели до безпрецедентни нива на социално неравенство и бедност, непознати в следвоенна Великобритания.
През януари 2025 г. Карни официално обяви, че се кандидатира на изборите за лидер на Либералната партия на Канада през 2025 г., спечелвайки първия тур с 85,9% от гласовете. Естествено Карни успя да си осигури подкрепата на много добре смазаната Либерална електорална машина и на управляващия бизнес и политически елит, управляващ страната близо половин век. Очаквано неговите опоненти, включително бившият вицепремиер и отявлен антируски “ястреб“ Кристя Фрийланд, която като външен министър се сдоби с изключително необичайния дипломатически статут на personanongrata от Москва, спечелиха съвсем незначителен брой гласове.
По този начин избирането на мултимилионер, бивш централен банкер, международно известен в глобалните финансови елити финансист, и най-важното - непознато за средния канадец име, реши едновременно две кардинални цели. Продължението на ултра-либералната политика на Трюдо и на второ място далеч по-значимото - Тръмп да се сдобие с един доказано компетентен и то от най-висок калибър противник.
Резюмето на Карни като “климатичен цар“ и световен гуру банкер бе набързо реформатирано в съвременен библейски контекст на единствения Месия, който е в състояние да се справи с “чудовището от Юга“, изместило фигурата на антихриста Путин, тоест президента Доналд Тръмп. В съзнанието на много канадци, освен влезлите в сила 25% мита, Тръмп се очакваше да нахлуе и да превземе страната заедно с петрола, водата и полезните изкопаеми. Проблемът е, че подобен наратив може да се окаже краткотраен. Ултралибералният вектор, към който така старателно се придържаше правителството на Джъстин Трюдо, вероятно трудно би се променил. Нещо повече, днес Канада е изправена пред сериозни икономически проблеми. В Западна Канада се наблюдава растящо недоверие към честността на изборите. В социалните мрежи се появиха видеа за неизправности в електоралния процес, както и видеа, в които имигрирали заради политиката на Трюдо канадци - основно в САЩ, но и в Мексико, Коста Рика, Виетнам и др., с гордост споделят завиден стандарт на живот в пъти по-евтин от Канада!
Неслучайно преди дни, вече министър председателят Марк Карни обяви нова стратегия с цел да обуздае имиграционната политика, обещавайки да постави ограничение до 2028 година, което да не надхвърля 5% от 41-милионното население на Канада. Това изявление, не без основание, озадачи много наблюдатели. Означава ли това, че страната ще приеме още 2 000 000 имигранти предимно от Африка, Близкия Изток и Азия? Нещо повече, с цел поощряване на имиграцията от 2025 г. Канада премина на безвизов режим с Малайзия, Южна Кореа, Тайван, Япония, Сингапур и Израел. Ако вярваме на прогнозите, след две десетилетия, тоест през 2050 г., в метрополиите на страната белите канадци ще бъдат не само малцинство, точното съотношение ще бъде: от 10 жители 7 ще бъдат от видимите малцинства. Процес, добре познат днес в големите европейски градове като Брюксел, Лондон, Бирмингам, Амстердам, Хага и т.н. Тоест, Канада ще е неразличима от това, което са днес Африка, Близкият Изток и Азия, но, разбира се, с далеч по-суров климат.
Завършвам с едно лично изживяване по време на “Конвоя на Свободата“ през не толкова далечната 2022 г. Както е известно, в столицата Отава се стекоха над 100 000 протестиращи от цялата страна, които Трюдо определи като терористи, прокарвайки Emergencyact или “Закон за извънредно положение“. Да не се забравя, че този закон бе гласуван единствено по време на Първата и Втората световна война, тоест по време на глобален военен конфликт.
Оказа се, че “Конвоят на Свободата“ е представлявал не по-малка заплаха от тази на нацистка Германия. Естествено, Върховният съд на Канада отхвърли прилагането на “Закона за извънредно положение“ като противоконституционен, но травмата в съзнанието на обикновените канадци не бе заличена, нито забравена.
Бих искал да споделя един случай, който се разигра пред очите ми в един арктически студен февруарски ден на 2022 г.. Центърът на Отава бе отцепен от полицията и бе забранен за минувачи, тъй като протестът бе вече обявен за незаконен. До мен младеж, наметнал кленовото листо - флага на Канада, бе спрян от полицията и малтретиран поради факта, че бе със знамето на Канада. Той дори не пресече забранения периметър. Имаше нещо дълбоко символично в този акт. Карл Густав Юнг твърди, че има моменти, в които архетипът като че ли оживява и добива свой, самостоятелен живот. В този момент осъзнах, че бъдещето на Канада изглежда повече от неясно. И тази страна, в която имигрирах преди толкова много година, ненадейно престана да съществува. Тази Канада, която познавах, изведнъж просто умря. Също както в един единствен ден държавата, наречена Украйна, умря. Този ден бе 2 Май 2014 г. - денят, в който в Профсъюзния Дом в Одеса 48 души бяха изгорени и доубити на площада, докато полицията предпочете да бъде безучастен свидетел.
Именно в този ден държавата Украйна умря.
На 23 февруари 2022 г. в центъра на Отава тежко въоръжената полиция с прецизността на военна стратегия брутално смаза един напълно мирен протест.
Такива неща трудно се забравят.
Не съм сигурен дали изобщо се забравят.
Резултатът от референдума в Алберта ще покаже дали съм бил прав.