/Поглед.инфо/ Обещаното от Тръмп увеличаване на американския протекционизъм ще доведе до универсални загуби

Доналд Тръмп, който се кандидатира за втори мандат в Белия дом, често е наричан „миротворец“. По-специално, често се помни обещанието му да сложи край на войната в Украйна за 24 часа. И в други „горещи точки“ на света той обещава да сложи край на военните конфликти. Тайната на обещаното от него миротворчество е компетентното използване на сила, за което писах в статията „Доналд Тръмп: „Силата - това е мир“.

Какво се крие зад тази формула? Не знам до каква степен Тръмп наистина ще успее да потуши огъня на военните конфликти. Но фактът, че политиката на 47-ия президент може да доведе до възникване и изостряне на международните противоречия без използването на „горещи оръжия“, е почти неизбежен.

По-специално можем да очакваме засилване на противоречията в сферата на външната търговия на САЩ с други страни. Тези противоречия могат да ескалират до такава степен, че ще трябва да бъдат наречени „търговски войни“.

Още по време на първия си мандат в Белия дом Тръмп постави като приоритет намаляването и дори нулирането на търговския дефицит на САЩ, който започна да достига гигантски стойности. В добрите стари времена за Америка (първите двадесет и пет години след края на Втората световна война) нейният търговски баланс се характеризираше с превишение на износа над вноса, тоест имаше излишък.

А от 1971 г. става оскъден. Тогава дефицитът възлиза на 2,9 милиарда долара. Това силно озадачи тогавашния американски президент Ричард Никсън. И той говори пред американския народ на 15 август 1971 г., като обяви, че ще бъдат въведени защитни мита върху редица вносни стоки и призова американците да бъдат съпричастни към възможните увеличения на цените в търговията на дребно (много хора обаче запомниха тази реч като повода, поради който Никсън обяви, че Министерството на финансите на САЩ „временно преустановява обмена на злато за долари; всъщност от този момент нататък започна демонтирането на златно-доларовия стандарт, приет в Бретън Уудс през 1944 г.).

През 1984 г. търговският дефицит на САЩ за първи път надхвърля 100 милиарда долара. След това той нараства бързо и през 2007 г. достига 731,2 млрд. долара След леко намаляване на дефицита през втората половина на миналото десетилетие започва нов цикъл на растеж. Ето данните за търговския дефицит през последните години (млрд. долара): 2016 г. - 479,5; 2017 г. – 516,9; 2018 г. – 578,6; 2019 г. – 559,4; 2020 г. – 653,7; 2021 г. – 848,1; 2022 г. – 944,8; 2023 г. – 784.9.

През 2022 г. беше регистриран рекорден търговски дефицит – цифрата доближи границата от един трилион долара. През 2022 г. стойността на вноса надвишава стойността на износа с 1,26 пъти. През 2023 г. това превишение е 1,32 пъти. Нека отбележа, че посочените цифри се отнасят както за търговията със стоки, така и с услуги.

По отношение само на услугите ситуацията в САЩ е повече или по-малко благоприятна (има известен излишък). Но ако разгледаме търговския баланс само на стоки, картината за САЩ ще бъде още по-тъжна. В края на 2022 г. търговският дефицит на САЩ надхвърли един трилион долара (1,191,7 милиарда долара).

Америка е свикнала да покрива търговския си дефицит с помощта на „печатната преса“ на Федералния резерв на САЩ. Като плаща за свръхвноса в долари, т.е. това означава увеличаване на външния дълг на САЩ. Към средата на тази година размерът на този дълг възлиза на 26,5 трилиона долара. Америка, естествено, е пред всички останали по този показател.

За сравнение ще дам данни за външния дълг на страните след САЩ към средата на 2024 г. (трилиона долара): Европейски съюз – 17,8; Великобритания - 9,8; Франция – 7,7; Германия – 6,7; Япония - 4,2. Разбира се, търговският дефицит на САЩ допринася за нарастването на държавния дълг. Износителите от други страни, които са получили излишък от долари от американски вносители, ги поставят в държавни облигации на САЩ.

Дефицитът на търговския баланс е ясен индикатор за намаляване на конкурентоспособността на националната икономика. Това в крайна сметка забавя темповете на икономическо развитие на страната и влошава ситуацията на пазара на труда (увеличаване на безработицата).

По време на първата си предизборна кампания Тръмп обеща да се бори с търговския дефицит и да направи търговията по-справедлива за Америка. Откакто влезе в Белия дом през 2017 г., Тръмп се опита да изпълни обещанията си чрез вносни мита. На първо място, Тръмп предприе протекционистични мерки срещу стоки от онези страни, с които САЩ имаха най-големи търговски дефицити.

За илюстрация, ето данните за търговския баланс на САЩ със стоки (без услуги) за 2018 г. Стойността му, според Министерството на търговията на САЩ, възлиза на 878,6 милиарда долара. А ето как е разпределен този дефицит по държави (милиарда долара): Китай - 419,3; Мексико – 346,5; Германия – 68,3; Япония – 67,6; Ирландия – 46,8; Виетнам – 39,5; Италия – 31,6; Малайзия – 26,5; Индия – 21,3; Канада - 19,8.

Това е първата десетка на страните. След тях в класацията се нареждат Тайланд, Швейцария, Южна Корея, Франция, Тайван, Русия, Индонезия, Ирак, Саудитска Арабия, Австрия, Израел, Виетнам, Швеция, Дания, Финландия. Отбелязвам , че търговският дефицит на САЩ с Русия възлиза на 14,1 милиарда долара.

Разбира се, Китай стана основната „кост в гърлото“ за Тръмп. Защото той представляваше почти половината от търговския дефицит на Америка (47,7%). През 2018 г. износът на САЩ за Китай възлиза на 120,3 милиарда долара, а вносът от Китай възлиза на 539,5 милиарда долара. Наистина, небалансирана търговия за Съединените щати, като вносът надвишава износа 4,5 пъти!

През март 2018 г. администрацията на Тръмп наложи мита от 25% върху стоманата и 10% върху алуминия срещу Китай, Русия и Япония. През август същата година тези мита бяха разширени и за Турция.

През юни 2018 г. Вашингтон обяви, че ще наложи 25% мита върху широка гама стоки от Китай на стойност 50 милиарда долара (около една десета от целия внос от Китай). Освен това индивидуални антидъмпингови мита се прилагат и за тези китайски стоки, чието производство според Вашингтон е субсидирано от държавата. По пътя ще отбележа, че Вашингтон започна да въвежда ограничения върху китайския капитал и китайските компании в американската икономика.

След известно време Пекин даде на Вашингтон „симетричен отговор“. Също през 2018 г. бяха разменени тарифи между Съединените щати и ЕС, Канада и Мексико. Особено болезнено за Съединените щати беше увеличаването на митата върху селскостопанските продукти, което засегна силно американския селскостопански сектор.

Без да навлизам в подробности, ще отбележа, че протекционистките инициативи на Тръмп не донесоха видими резултати. Търговските партньори на САЩ успяха да се адаптират към затягането на режима. Например Китай започна да доставя част от стоките си в Америка чрез посредник - Виетнам, за който в САЩ се поддържаше режимът на най-облагодетелствана нация без никакви изключения.

По-скоро резултатите от протекционистките действия на Тръмп бяха отрицателни. Търговският дефицит на САЩ в годината, в която Тръмп напусна Белия дом (2021 г.), е 1,77 пъти по-голям, отколкото в годината преди да влезе в Белия дом (2016 г.). Но отношенията между САЩ и редица други страни станаха по-напрегнати. И със съседите (Канада и Мексико), и с Европейския съюз, и особено с Китай. Освен това сложните търговско-икономически отношения между Китай и Съединените щати бяха допълнително повлияни от техните противоречия, свързани с Тайван.

По време на втората си предизборна кампания Тръмп заплаши да повиши вносните мита на стоки от Китай до 60%. За всички останали (с редки изключения) – с 10-20%. Трябва да се отбележи, че Тръмп мотивира това увеличение не само от протекционизъм, но и от фискални съображения.

Твърди се, че митата ще се превърнат в допълнителен източник на попълване на бюджета, особено след като Тръмп обеща да намали някои данъци (предимно върху корпоративните печалби; също и върху доходите от транзакции с криптовалути и др.).

Още през ноември 2024 г., след като спечели изборите, Тръмп потвърди решимостта си да премахне „третирането на най-облагодетелствана нация“ за стоки от Китай (в момента САЩ предоставят това третиране на повечето страни в света) и да въведе „защитни мита“ за китайските стоки.

Той също така заяви, че веднага след идването си в Белия дом на 20 януари 2025 г. ще въведе 25 процента мита върху стоките, влизащи в Америка от граничните страни - Канада и Мексико. Намерението на Тръмп не е продиктувано само от икономически съображения.

С такива мита той иска да накаже съседни държави, които всъщност толерират нелегалната емиграция в САЩ, както и контрабандата на наркотици в САЩ. Трябва да приемем, че ако съседите въведат надеждни бариери, които спират нелегалната миграция и трафика на наркотици, тогава митническите тарифи могат да бъдат преразгледани.

Току-що излязоха новините, че Тръмп заплаши Европейския съюз да наложи допълнителни мита върху европейски стоки, ако страните-членки на ЕС не увеличат значително покупките на американски енергийни ресурси - петрол и втечнен природен газ (LNG).

„Казах на Европейския съюз, че трябва да компенсират огромния си дефицит със САЩ чрез широкомащабни покупки на нашия петрол и газ. В противен случай това ще доведе до постоянни тарифи!“ – написа Тръмп в социалната мрежа Truth Social.

Всички експерти са съгласни, че засилването на американския протекционизъм, обещано от Тръмп, ще доведе до всеобщи загуби. Няма да има победители. Губещите ще бъдат Европа, съседните на САЩ страни, Китай и, разбира се, самите Съединени щати. Освен това щетите за самите САЩ са по-големи, отколкото за основния им търговски партньор Китай. Защото Поднебесната империя има по-голям запас от устойчивост.

В навечерието на президентските избори в САЩ Лондонското училище по икономика и политически науки публикува прогноза, според която обещаните от Тръмп протекционистични мерки могат да намалят БВП на Китай с 0,68 процента. За ЕС намалението се оценява на 0,11 процента. Трябва също така да има известен спад в БВП в икономики като Индия, Индонезия и Бразилия.

Също в навечерието на последните президентски избори в САЩ беше публикуван доклад на Института за международни финанси (IIF), озаглавен „Търговската доктрина 2.0 на Тръмп: Глобални лихвени проценти“. В него експертите на IIF предупредиха, че въвеждането на мита за внос на стоки от чужбина, обявено от Тръмп по време на предизборната кампания, ще доведе до мащабни смущения в глобалните вериги за доставки.

Съществува риск от значително забавяне на глобалния икономически растеж след встъпването в длъжност на Тръмп. За Китай е дадена оценка за спад на БВП от 1,5-2 процентни пункта (ако митата за внос на китайски стоки се вдигнат до 60%).

Почти няма публикации, които да оценяват положително протекционистките инициативи на Тръмп. А ето и фрагмент от типична критична статия, озаглавена „Въздействието на търговската доктрина на Тръмп 2.0 върху глобалната икономическа стабилност“, публикувана след победата на Тръмп:

„Ако Тръмп продължи с по-широките мита, експерти предупреждават, че това може да доведе до нова вълна от ответни мерки, ескалиране на напрежението не само с Китай, но и с традиционните съюзници, което може да доведе до глобален търговски конфликт.

Предложението на Тръмп също повдига въпроси относно ангажимента на САЩ към Световната търговска организация (СТО), която налага тарифни ограничения сред страните членки. Ако САЩ превишат тези лимити, те рискуват да нарушат международни търговски споразумения, което може да предизвика глобалното напрежение.

Историческите модели показват, че е по-вероятно отделните държави да отмъстят, когато възприемат, че Съединените щати заобикалят установените търговски норми, което може да предизвика опустошителен конфликт с твърде далечни глобални последици.

В този фрагмент бих искал да обърна внимание на идеята, че протекционистките амбиции на Тръмп противоречат на принципите на СТО. Самият Тръмп обаче добре осъзнава това. Още по време на първия си мандат в Белия дом той заяви, че САЩ могат да се оттеглят от СТО, което връзва ръцете на Тръмп.

Възможно е скоро Тръмп да изпълни заканата си: Вашингтон ще затръшне вратата и ще напусне СТО. Има обаче и друг сценарий: СТО в условията на пламналите търговски войни ще се самоликвидира.

Превод: ЕС