/Поглед.инфо/ Политическата икономия на Дигиталната епоха си остава фактически тера инкогнита. В "Техно-феодализма", публикуван преди три месеца във Франция (засега няма английски превод), Седрик Дюранд, който е икономист в Сорбоната, предоставя ключова и глобална услуга, докато разкрива новата матрица, която контролира живота ни.
Седрик Дюранд поставя Дигиталната епоха в по-големия контекст на историческата еволюция на капитализма, за да покаже как вашингтонският консенсус се превърна в консенсуса на Силиконовата долина.
В един прекрасен мисловен ход, той брандира новото формирование като "калифорнийска идеология".
Далеч сме от въздушни линии Джеферсън или Бийч Бойс. По-вероятно да става въпрос за "креативно унищожение" на Шумпетер, но на стероиди.
При това изпълнено със структурни реформи в стила на Международния валутен фонд, наблягащи върху "гъвкавостта" на работата и финансиализирането/маркетизиране на всекидневния живот.
Дигиталната епоха е критично свързана с дясната идеология от самото си начало. Инкубацията е предоставена от Фондацията за прогрес и свобода, която е активна от 1993 до 2010 година.
Доста удобно тя е финансирана измежду всички други, от Майкрософт, At&T, Дисни, Сони, Оракъл, Гугъл и Яху.
През 1994 година, Фондацията за прогрес и свобода провежда разтърсваща конференция в Атланта, Джорджия, която води до една своебразна Магна Харта.
Буквално, както е описано в книгата "Киберкосмосът и Американската мечта: Магна харта на епохата на знанието", която е публикувана през 1996 година, по време на първия мандат на Бил Клинтън.
Не е случайност, че списание Уайърд е основано, точно като фондацията през 1993 година. То веднага се превръща във водещия печатен орган на "калифорнийската идеология".
Сред авторите на тази Магна харта откриваме и футуриста Алвин "Бъдещия шок" Тофлър, както и бившият научен съветник на президента Рейгън, Джордж Кейуърд.
Преди всеки друг, те са били вече запознати и са мислели как "киберпространството е биоелектронна среда, която е буквално универсална".
Тяхната Магна харта е привилегирована пътна карта за разкриването на новите граници.
Тези айрандистки герои
Също така, не е случайно, че интелектуалното гуру на новата граница е Айн Ранд и нейната доста примитивна дихтономия между "пионерите" тълпата.
Айн Ранд обявява, че егоизмът е добро, алтруизмът е зло, а емпатията е ирационална.
Когато става въпрос за новите права за собственост на това ново Елдорадо, всичките власти трябва да се изпълняват и въплъщават от "пионерите" на Силиконовата долина.
Тази групичка нарцисисти, които гледат в огледалото с любов, като истински айнрандистки свръх-герои.
В името на иновациите те трябва да получат правото да унищожат всички установени правила в един шумпетериански момент на "креативно унищожение".
Това доведе до нашата настояща среда, в която Гугъл, Фейсбук, Юбер и други подобни, могат да надскачат всяка правна рамка, налагайки техните иновации като свършен факт.
Седрик Дюранд стига до същината на въпроса, когато става дума за истинската природа на "дигиталната доминация":
Американското лидерство никога не е било постигнато заради спонтанни пазарни сили.
Точно обратното. Историята на Силиконовата долина е абсолютно зависима от държавната интервенция, особено от военно-индустриалния комплекс и аеро-космическия комплекс.
Изследователският център Амес - една от топ лабораториите на НАСА е на преден план в това отношение.
Станфордският университет винаги е получавал сладки договори с военните. По време на Втората световна война, Хювлет Пакард например, процъфтяват благодарение на факта, че електрониката им се използва за производството на радари.
През 1960-те американските военни купуват масата от все още зараждащото се производство на полупроводници.
Технологическият доклад на МИТ от 2016 година, озаглавен "Надигането на информационния капитал", произведен в "партньорство" с Оракъл показва как дигиталните мрежи отварят достъп до нови, девствени подземни полета, пълни с ресурси.
"Тези, които първи пристигнат и вземат контрол, придобиват ресурсите, които търсят", под формата на данни.
И така, всичко от видеонаблюдението и електронното банкиране до ДНК пробите и супермарекет билетите предполага някаква форма на териториална апроприация.
Тук виждаме в цялата им слава, екстрактивистката логика развита от Големите данни.
Дюранд ни дава пример с Андроид, за да илюстрира екстрактивистката логика в действие. Гугъл създаде Андроид безплатно за всички смартфони, за да може да придобие стратегическа пазарна позиция, побеждавайки Епъл в тяхната екосистема.
По този начин целта беше Гугъл да се превърне в първоначалната и основна точка на вход в интернет за цялата планета. Точно така се изгражда една де факто, неизменно ценна, онлайн имотна империя.
Ключовата точка е, че какъвто и оригинален бизнес да са имали в началото, Гугъл, Амазон, Юбер и тнт., развиват стратегии за завладяване на киберпространството.
Всички те стигат до тази точка и цел - да се вземе контрол над "пространството на наблюдение и взимане" на данни.
Относно китайската система на кредит
Седрик Дюранд представя и един най-сетне балансиран анализ на китайската кредитна система. Това е една публично-частна хибридна система, започната през 2013 г. на 3-тия пленум на 18-тия Конгрес на Китайската компартия под мотото "да ценим откровеността и да наказваме нечестността". За Държавния съвет, върховният управленски орган на Китай, това което наистина има значение е да се насърчи поведение, което се смята отговорно във финансовата, икономическата и социо-политическата сфери. Става въпрос за доверие. Пекин дефинира това като "метод за усъвършенстването на социалистическата пазарна икономическа система, който подобрява социалното управление".
Китайският термин - shehui xinyong е тотално изгубен в превода си на Запад. Той е много по-комплексен от "социален кредит", по-скоро става въпрос за "надеждност" в смисъла на честност и прозрачност. Вместо откровените западни обвинения за оруелска система, приоритетите включват борба срещу измамата и корупцията на национално, регионално и местно ниво. Освен това става въпрос и за борба срещу нарушенията на екологичните норми и правила, неуважение към нормите за хранителна сигурност и тнт.
Кибернетичният мениджмънт на социалния живот сериозно се обсъжда в Китай още от 1980-те години. Всъщност, от 1940-те години, както можем да видим в "Малката червена книга" на Мао Дзедун. Той може да бъде разглеждан като вдъхновен от маоисткия принцип за "масови линии", като в "започване на масите да се връщат към масите, да събират идеите на масите (които са разхвърляни и несистематични), да се концентрират (в общи и систематични идеи), а после да се връщат отново към масите за разпространението и обяснението им, като по този начин се гарантира, че масите ги асимилират и превръщат в действие, верифицирайки в процеса, че тези идеи ще устоят сред масите".
Анализът на Седрик Дюранд отива една стъпка отвъд книгата на Шошана Зубов - "Епохата на капитализма следящия капитализъм", където тя най-сетне достига до ядрото на тезата си. В тази теза тя показва как дигиталните платформи се превръщат в "феоди". Те живеят и печелят от тяхната огромна "дигитална територия", населена с данни, дори докато затвърждават властта си над услугите си, които са окачествени като незаменими. И точно като при феодализма, феодите и апанажите доминират територията като прикачват към нея крепостни селяни. Господарите правят печалбата си от социалната власт, която произтича от експлоатацията на домена си, а това предполага неограничена власт над крепостниците.
Всичко това говори за тотална доминация.
Сторонникът и милиардер на Силиконовата долина Питър Тийл винаги е подчертавал, че церта на дигиталното предприемачество е точно да се преодолее конкуренцията.
Както се казва в "Смазани: Как едно десетилетие на финансови кризи промени света", Тиел обявява:
"Капитализмът и конкуренцията са антагонистични. Конкуренцията е за загубеняци."
И така, ние се изправяме не просто пред сблъсък между капитализма на Силиконовата долина и финансовия капитализъм, а всъщност пред нова настройка на производството:
Едно турбо-капиталистическо оцеляване като рентиерски капитализъм, където гигантите от Силиконовата долина взимат мястото, на благородническите имения, а също и на държавата.
Това е "техно-феодалната" опция, както я дефинира Дюранд.
Блейк се среща с Буроугс
Книгата на Седрик Дюранд е изключително релевантна относно това да ни покаже как теоретическата и политическа критика на Дигиталната епоха все още е рядка.
Няма точна картография на всички тези прикрити въртележки за извличане на печалба. Няма нито един анализ, който да показва как те печелят от финансовото казино.
Особено от мега инвестиционните фондове, които засилват свръхконцентрацията. Или пък как те печелят от крайната експлоатация на работници волнонаемническата икономика.
Тоталната концентрация на дигиталния феод или апанаж води до сценарий, както Дюранд пише, който вече е бил мечта но т Стюърт Мил.
При този сценарии всяко парче земя в страната принадлежи на един господар. Нашата обща зависимост от дигиталните господари изглежда е "канибалското бъдеще на либерализма в епохата на алгоритмите".
Възможен ли е изход от всичко това?
Изкушението е в радикална посока - пресичане на Блейк Буроугс. Трябва да разширим магнитуда на възприятието си и да спред ма бъркаме картата (както ни показва Магна харта) с територията (нашето възприятие).
Уилям Блейк в своята прото-психеделична визия изцяло говори за освобождение и субординация. Той представя едно авторитарно божество, което налага конформизъм чрез един вид код за масово влияние.
Това изглежда като прото-анализ на Дигиталната епоха.
Уилям Буроугс концептуализира Контрола - набор от манипулации, включително масовите медии (би се ужасил от социалните мрежи).
За да се разбие Контрола, трябва да можем да го хакнем и да не вярваме на ключовите му програми. Той ни показва как всички форми на Контрол трябва да бъдат отхвърлени и победени:
"Фигурите на авторитет са разглеждани като това, което представляват - празни и мъртви маски, манипулирани от компютри."
Превод: СМ