По какви правила ще играят световните политици през 2019 година

/Поглед.инфо/ 2019 г. ще бъде година на предизвикателствата. От неприятности не са застраховани нито Европейският съюз, нито всесилната Америка, нито вечно бедстващият Близък изток. За жалост от тях не е застрахована и Русия. Правилата на играта по света продължават бързо да се променят и Русия трябва да „играе изпреварващо“, за да не изостане. Кои предстоящи предизвикателства ще се окажат най-неприятни за нея?

Ключова тенденция за 2019 г. ще бъде стремежът на Русия да осъзнае промените, случващи се в международната политика, предричат експертите. „Западът е много влиятелна част от света. Но при нас отсъства представа как да градим отношения с него при настоящата конкретна ситуация и в предстоящия период, който няма да стане по-добър“, заяви пред „Взгляд“ директорът на Съвета по външна и отбранителна политика Фьодор Лукянов.

Москва трябва да свикне с неприятния факт, че за Запада тя става все по-малко интересна, че тя просто ще бъде заобикаляна, игнорирана.

„Руската страна все още не е разбрала напълно, че на това направление изобщо нищо няма да се случва и дори не трябва да обръщаме внимание на това, да губим време и усилия“, заяви по-рано Лукянов. Именно заради това, смята експертът, САЩ се отнасят толкова лекомислено към възможността за срещи на високо равнище с Русия.

Какви още промени в отношенията с другите световни държави трябва да осъзнае Русия? Какво може да очаква от своите най-близки съседи?

САЩ ще се съсредоточат върху себе си и върху „войната“ с Китай

Лукянов е убеден, че през 2019 г., както и през 2018 г., вниманието на целия свят ще бъде приковано към събитията, които се разгръщат около САЩ. „На първо място това е тяхното вътрешно изясняване. Минимум в близките два месеца Доналд Тръмп ще трябва да издържи мощна атака от новия състав на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ и разследването на специалния прокурор Мюлер. Но въпреки вътрешните обстоятелства, Вашингтон и президентът ще продължат да определят световната политика и дневен ред. А всички останали ще трябва да реагират“, разсъждава Лукянов.

В тези условия ще му предстои да развива тази политика, която той е започнал през 2018 г., в частност спрямо Китай.

Според него, един от принципните въпроси е динамиката на американско-китайските отношения. Експертът смята, че Китай трябва да разбере как да се държи в отговор на продължаващия натиск на САЩ, „а съдейки по всичко, той няма да се сниши“. „Тръмп наистина последователно провежда тази политика и общо взето тя се ползва с подкрепа и в САЩ,  и в Европа. Китай няма на кого да разчита особено в това отношение“, подчертава политологът.

„Отношенията между Америка и Европа няма да станат по-добри. САЩ ясно са застанали на курса America First и действат в личните си държавни интереси“, заяви пред „Взгляд“ германският политолог Александър Рар.

ЕС ще продължи „да мутира“ след Брекзит

2018 г. показа, че Старият свят се е оказал съвсем не готов за тези предизвикателства, с които се налага да се сблъскват страните от Евросъюза. Досега не са решени проблемите с миграционната политика. Много страни, особено в източния блок, отказват да приемат бежанските квоти, налагани от Брюксел.

Решението на Великобритания да излезе от състава на ЕС (което, напомняме, трябва да се увенчае с официален „развод“ през март) се сблъска с категорично противоречие вътре в самата страна. Това постави под удар министър-председателя Тереза Мей, която стана заложник на Брекзит.

Германия е една от най-мощните страни в Евросъюза и се сблъска с безпрецедентен натиск от страна на САЩ и на техните съюзници. На Берлин буквално му забраняват да поддържа икономически връзки с Москва и да участва в прокарването на газопровода „Северен поток-2“. Всички тези събития явно подсказват каква ще бъде следващата година и какво да се очаква от нея.

В южната част на континента също не всичко е гладко. Не трябва да си Нострадамус, за да предусетиш по-нататъшните раздори между италианското правителство на „приятелите на Путин“ и бюрократите от Еврокомисията. „Италия все повече става лидер на южните европейски страни, които не са доволни от политиката на Брюксел. Там ни очакват икономически сътресения“, прогнозира германският експерт.

Рар  вижда общата тенденция на 2019 г. в това, че колективният Запад ще се окаже в положение на самоотбрана. „Либералните ценности изпитват тревожен натиск. А самоотбраната е също обсада. Това ще са по-нататъшни обвинения по адрес на Русия, която уж иска да разкъса Запада и се опитва с хакерски атаки да разедини страните от Запада, да скара политиците с населението на ЕС. Всичко това ще се засилва“, смята германският експерт.

„Европа се оказва в слабо положение. Европа може да се отслаби от изборите за Европейски парламент, който ще се избира от цялото население през май следващата година“, напомня Рар. Той подчерта, че сред елита има големи опасения, че на тези избори сериозен резултат ще получат десните сили, а центристите ще загубят влияние, което „ще се отрази на най-висшето ръководство на ЕС“, предстоящите избори „ще бъдат мощна символична крачка, в Европейския парламент ще се появи голяма и влиятелна фракция на тези, които всъщност са против него“, прогнозира Лукянов.

Украйна ще играе на границите на фала

Информационни проблеми ще създава и Украйна. Дори и ако няма отмяна на президентските избори, „трети Майдан“ или нещо друго извънредно, то изборите за президент и Върховна Рада сами по себе си ще станат предизвикателство – в това число и за съседните държави.

„Мисля, че най-вероятно Киев и американските стратези ще продължат линията по поддръжка на конфликта с ниска интензивност, да играят на границите на фала, ще създават провокации, неудобни ситуации, ще създават „информационни подмятания“, негативни за Москва, но ще се въздържат от въвличане в мащабни бойни действия“, заяви пред „Взгляд“ президентът на Института по национална стратегия, политологът Михаил Ремизов.

„Една от причините за това е, че, за жалост, запасът на издръжливост у Киев и социално-икономически, и икономически е по-висок от самопровъзгласените републики в Донбас“, смята експертът. Според неговата оценка времето играе против настоящата ситуация, против Донецк и Луганск.

За САЩ поддържането на такъв „тлеещ“ конфликт също е благоприятен сценарий, убеден е Ремизов. „Според мен, най-заинтересована за решаването на ситуацията е Москва. Но тя продължава да поддържа изчаквателна позиция. Дали ще се промени или не, но мнозина очакват стартирането на „Северен поток-2“, което може би ще успее да разшири свободата за маневри на руската дипломация. Може би, отчасти е истина, но през 2019 г. по въпроса ще има повече яснота, отколкото сега“, разсъждава експертът.

Основното ново предизвикателство ще стане „дрейфът“ на Беларус и Казахстан

Украйна не е единственото огнище на конфликт, което ще представлява заплаха за Русия и чрез което ще натискат по болезнените точки за Русия, смята Ремизов. „Друго такова огнище остава азербайджанският конфликт около Карабах. Не трябва да се изключва неговото изостряне, в това число и във връзка с такъв сложен период в руско-арменските отношения“, смята експертът.

Според него, за Азербайджан ще възникне благоприятна възможност „да изсипят въглища в кладата“. „Ескалацията в това направление е преди всичко заплахата за военните интеграционни структури на Москва, защото всяка позиция – и подкрепа към Армения и отказ от тази подкрепа ще се превърнат в удар по ОДКБ“, смята Ремизов. „Подкрепата към Армения ще се окаже удар по ОДКБ заради явното, рязко несъгласие с тази политика от страна на Казахстан и Беларус (средноазиатските републики също, но в по-малка степен)“. Отказът от подкрепа може да девалвира ОДКБ като структура, предлагаща съюзнически гаранции за сигурността.

„Друга уязвима точка за Москва е Приднестровието. Тук отново ключовете за управление на конфликтите се намират в други столици, Русия има малко лостове за въздействие върху ситуацията и доста тясно пространство за маневра. В тази посока също може да има ескалация“, сочи експертът.

Неблагоприятно се развиват и отношенията с близките съюзници – Беларус и Казахстан, изказва опасения Ремизов. „И в двата случая ние виждаме геополитически отдръпване от Русия. Казахстан все повече и повече дава да се разбере, че вижда себе си като част от тюркския свят, не прикривайки своето раздразнение по повод много от елементите на руската политика, започвайки се от Крим и приключвайки със Сирия“, смята събеседникът. И Лукашенко, и Назарбаев бяха източници на интеграционните процеси в постсъветското пространство… Но днес и двамата лидери са избрали дрейф встрани към други центрове на сила и влияние“, констатира експертът.

Този геополитически дрейф на Беларус и Казахстан е ключово дългосрочно предизвикателство в постсъветското пространство, обобщава Ремизов.

Превод: В.Сергеев