/Поглед.инфо/ Победата на Русия в сирийската война се дължи не само на военната тактика на Москва, но на първо място на нейните дипломатически успехи и способност да преговаря с всички участници, пише френският експерт Роланд Ломбарди на страниците на Kapitalis. Въпреки това, за да се закрепи със статут на регионален лидер в Близкия изток, Москва не може без финансова помощ от партньорите, сигурен е експертът.
Френският географ Фабрис Баланш в едно скорошно интервю отбеляза, че войната в Сирия "се е превърнала в символ на завръщането на Русия на международната арена, а Путин, който е ангажиран в диалог с всички страни, включително с противниците, е в положението на арбитър". Експертът на Центъра JFC Conseil Роланд Ломбарди на страниците на Kapitalis анализира причините за този успех, излизащи извън границите на военната тактика и техническите аспекти на действията на Москва на терен.
Както припомня авторът на статията, много френски „специалисти” през септември 2015 г., под влиянието на „неизкоренимата антипутинска идеология”, предричаха на руската военна операция в Сирия съдбата на афганистанската кампания, но това се оказа заблуждение.
"Руските стратези винаги са се учили от грешките си в миналото", обяснява експертът, припомняйки, че Русия е една от малкото страни, които триумфираха в "асиметрична война" (има се предвид чеченската кампания от 2000-та година).
Освен това „руснаците често действат чрез посредници“, отбелязва журналистката. Така че, въпреки факта, че операциите в Сирия са изцяло контролирани от руските военни, началото на военните действия на място най-често се предоставяше на войските на режима и на иранските специални сили за реагиране.
Още една причина за успеха е сериозното обновяване на руските въоръжени сили в сравнение с периода на войната с Грузия през 2008 г. Както припомня авторът, според плана за модернизация, чийто бюджет възлиза на 23 млрд. рубли, до 2020 г. Русия трябва да модернизира 70% от военния си арсенал. Според Ломбарди първите резултати от тази програма станаха очевидни по време на "Кримската кампания", където "руската интервенция* беше образец за професионализъм".
"Но, в крайна сметка, своя успех в Сирия, Русия, разбира се, дължи на по-всеобхватната стратегия, обединяваща тактика и новаторски съвременни военни инструменти с ефективна дипломация на международно, регионално и местно ниво", отбелязва авторът. Вероятно военните успехи са допринесли по-малко за развитието на ситуацията, отколкото дипломатическите успехи на Кремъл и "неговите преговарящи, достойни наследници на великия дипломат и ориенталист Евгени Примаков, чието име ще влезе в историята".
Путин, както обяснява Ломбарди, просто прилага на практика принципа, формулиран от немския военен теоретик Клаузевиц: "Войната е продължение на политиката с други средства". „В края на краищата руснаците в Близкия изток провеждат собствена политика. И за разлика от западната, тази политика, вкоренена в реалността и реализирана чрез емпирични знания за региона, се основава на прагматизъм и собствените национални - и не само търговски - интереси”, обяснява експертът, припомняйки, че на поклон в Русия трябваше да отидат даже бившите геополитически опоненти на Москва в региона (Турция, Катар и Саудитска Арабия).
Остава въпросът какво ще бъде продължението на този успех на Русия по въпроса за възстановяването на Сирия и икономическото развитие на региона на Близкия изток като цяло, отбелязва авторът на статията. Въпреки очевидния интерес на Русия, 15% от населението на която са мюсюлмани, от стабилност в Близкия изток, Москва все още не е в състояние да посрещне всички финансови нужди на региона. Ето защо руските дипломати (с помощта на египтяните) работят за връщане на страните от Персийския залив в Сирия - не само с политически, но и с икономически цели. Със същите цели в региона чакат пристигането на Китай.
"Само бъдещето ще ни покаже дали Русия ще може в крайна сметка, за да преуспее там, където Западът досега е търпял пълно поражение", заключава Ломбарди.
* Крим влезе в състава на Русия, след като огромното мнозинство от жителите на полуострова гласуваха за това на референдума на 16 март 2014 г. (бел. ИноТВ).
* Благодарим за всяка подкрепа за Поглед.инфо и ПогледТВ. Тя е много ценна за нас и ни помага да бъдем независими. /Прочетете долу/
Превод: М.Желязкова