/Поглеед.инфо/ Разговор специално за КМГ с Първия секретар на ЦК на Комунистическата партия на България /КПБ/ Александър Паунов по повод „двете сесии” и тяхното значение за вътрешното развитие на Китай, както и за техния политически и икономически резонанс в световен мащаб.
В. Г-н Паунов, моля Вашият коментар за значението и приоритетите на едно от най-важните политически събития, което се провежда в Китай ежегодно, т.нар. „двете сесии” – значението и приоритетите, които през настоящата година ще бъдат на дневен ред?
О. В началото на месец март в Китай се провеждат „Двете сесии” – Общокитайското събрание на народните представители и на Националния комитет на Китайския народен политически консултативен съвет имат историческо значение и резонанс, както в Източна Европа, където войната в Украйна чертае особена политическа тенденция, така и в целия свят. Тази война обърна света, защото колкото повече войни - толкова повече инфлация и регрес, все явления с повишена сложност и напрежение.
Предмет на дебатите по време на така наречените „две сесии” ще са най-важните проблеми, които са актуални за китайското икономическо развитие. Но това е от значение и за целия свят, поради голямата стопанска и политическа тежест на Китай в световното развитие. Модернизацията на националната икономика, скоростта на темпа на растеж са само част от общия проблем за структурата на икономиката и обществото. В рамките на тези „две сесии” ще се съгласуват, координират и приоритизират темповете и пропорциите на стопанско развитие, а заедно с това ще бъде направена и осъществена промяна в ръководството на КНР по начин, чрез който Комунистическата партия на Китай уверено ще поведе страната и народа към следващия период в тяхното развитие.
Политиката на „социализъм с китайска специфика” показва, че съхраняването на национална идентичност е необходимо условие за прогрес и успешна модернизация. Историята на китайското икономическо чудо показва, че икономиката не може да се развива успешно, без да бъде подхранвана от националната култура и дух, адекватни на съответния народ. Китайският опит категорично доказва, че всяка икономика е национална, че националната култура „вписва” в себе си общите икономически тенденции и им придава своеобразна национална икономическа културна специфика. Стожер на това успешно преплитане на общото и специфичното изграждане на нова икономическа сплав е, както показва практиката, Китайската комунистическа партия и нейният пръв ръководител Си Дзинпин.
В. Кажете моля, като известен български икономист, какво е Вашето мнение за икономическото развитие на Китай към момента, за целите и перспективите на неговото развитие през следващия период и главните предпоставки за това?
О. Нарастването на брутния вътрешен продукт /БВП/ е ключов периметър на икономическото развитие. Ще бъде поставена цел динамично да се повишава пози синтетичен показател в една сложна политическа година. Но това е напълно достижимо чрез процес, който ще бъде управляван от Комунистическата партия на Китай и Китайската Народна Република.
Китайската икономика по много показатели е вече първа света. За района на Азия, тя е категорично едновременно решаваща и определяща за развитието не само за Китай, но и за много други държави. Безспорно е, че войните, където и да се водят те, от една страна ще поддържат висока скорост на БВП, доколкото производството на оръжие и боеприпаси ще се развиват с подходящи високи темпове. От друга страна, ще се променя структурата на икономиката и обществото, които ще „дърпат” този темп надолу. Ето защо са необходими политическа мъдрост, но и воля при отстояването на избраната политика на „социализъм с китайска специфика” при използване на такива инструменти, като „ Един пояс – един път” и други адекватни на съвестността политически инициативи.
Да, предстои военна и сложна година. Ние сме убедени, че КНР ще постигне динамичен ръст на брутния вътрешен продукт, че ще се справи с провокациите на САЩ в Южнокитайско море и остров Тайван. Вярваме в единен Китай и сме убедени в правилността на решенията, които ще бъдат взети на „двете сесии”.
Разработената от Генералния секретар на ЦК на ККП Си Дзинпин теория за глобалната цивилизация говори за отговорността, която Китай съзнателно взема върху себе си. Ролята на лидер в икономиката, в социалното развитие, в научно-техническия прогрес е осъзната и приета като отговорна и е пример за други народи. Няма и не може да има глобализация и демократизация само на един единствен модел – този на САЩ или този на Западна Европа. Тъй както хората и народите имат различни лица, тъй както държавите и техните народи имат адекватна траектория на развитие и поведение, така и всяка глобализация и всяко народовластие /демокрация/ неизбежно имат национална специфика. Няма и не може да има само един единствен модел на развитие, за да съхрани устойчивостта си. Съвременният свят се нуждае от разнообразие, а не унификация подобна на САЩ и Европа. В опита да се наложат национални модели върху световното развитие прозира неуважение и пренебрегване на културните ценности на отделните народи.
Едновременно с това, технологическото развитие има свои императиви – то е значително по-бързо отколкото е развитието на неговите регулации. Тук примерът на Китай е важен за цялото човечество – колкото повече хора участват в управлението, толкова по-ефективна е държавата и толкова по-витална е демокрацията. Умението да се обвързва партийната линия на Комунистическата партия на Китай с държавната политика на Китайската Народна Република е добър урок за всеки отговорен политик.
Икономическият растеж ще носи белега на войната в Украйна, на нарастващото напрежение в Южнокитайско море, растежа или спада на икономическата активност на търговските партньори на Китай.
Световната инфлация е глобален проблем и правителството на Китай, като световен лидер, неизбежно ще търси решения за това как тя да се намали в национален и световен план. Правителството неизбежно трябва да действа в условия на несигурност, както системна, така и ситуационна. Системната несигурност произтича от природата на капитализма, а ситуационната – от лихви, кредитна експанзия и търговски цикъл.
Китай е безспорен лидер, както в света, така и в Азия, където под негово ръководство се консолидира на равноправни основи цялата Азиатска икономика, а покрай нея и икономиката на съвременна Африка. Това е много съществено предизвикателство пред цялото правителство на Китай.
В. Кои са, според Вас, най-сериозните предизвикателства, пред които правителството и ръководството на КНР ще трябва да се изправят ?
О. Войната ще остане особено значим проблем пред правителството. При това, тя ще бъде на няколко фронта – да продължи ефективно китайския план за дипломатическо решение на конфликта в Украйна, решаване на проблема с Тайван в съответствие с концепцията за единен Китай и решенията след Втората световна война. Съгласно тези решения през 2025 година, доколкото имаме информация, по мирен път Тайван следва да се присъедини към континентален Китай.
Много важен проблем пред китайското правителство ще бъде вътрешната социална и икономическа политика: от една страна, вероятно, ще продължи консолидацията около Комунистическата партия на Китай и правителството на КНР, а от друга – технологиите и тяхното регулиране ще изисква мъдра научно-технологична и образователна политика. Колкото по-висок е относителният дял на богатите и среднозаможни граждани на републиката, толкова по-диференцирано и разнообразно става обществото. И тук политиката ще се превърне в изкуство. Трудно се хармонизират и целенасочват интересите и възможностите на китайското население.
Позволете ми да изразя увереността си, че ръководството на Китайската Комунистическа партия и Китайската Народна Република ще бъдат на висотата на историческите задачи, които трябва да решават.