/Поглед.инфо/ Двете сесии са най-важното и най-дългоочакваното политическо събитие в Китай, което се провежда всяка година в началото на месец март. На него се събират политиците от всички населени места в страната и правят подробен отчет на това, което са постигнали през изминалите 365 дни.

Форумът предизвиква интерес по цял свят и е отразяван от стотици местни и чуждестранни медии. Едно от най-впечатляващите неща е как китайските репортери вземат интервюта от колегите си от други страни, с цел да разберат как се описва родината им в чужбина, какви теми, свързани с Китай вълнуват хората там, какво им е мнението за изкуствения интелект – един от най-обсъжданите въпроси днес, как очакват Пекин да реагира на случващото се в международен план  и какви са очакванията им от предстоящите две сесии.

Друга важна подробност е, че мероприятието протича при пълна прозрачност и всеки присъстващ има достъп до изказванията, речите, отчетите.

Имах възможността да отразявам събитието три години подред – първият път беше точно след КОВИД-пандемията, когато страната бе започнала отново да се отваря за чуждестранни посетители, година по-късно, когато броят на гостите беше значително по-голям и миналата година, когато имаше още повече хора.

От личен опит мога да посоча, че основните точки са: вътрешната политика (откриване на нови работни места, развиване на по-бедните райони, растеж на икономиката, борбата с корупцията, Тайван, изкуственият интелект и др.) и външната политика – с всяка изминала година международната обстановка се усложнява все повече, военните конфликти се увеличават, макар американският президент Доналд Тръмп да твърди, че благодарение на него, на много места огънят е спрял. Въпреки че Пекин не се намесва във вътрешната политика на никоя държава, така както не позволява никой да му се меси, то винаги е готов да помогне на нуждаещите се.

Двете сесии са основен механизъм за приемане на нови закони и обсъждане на държавния бюджет.

В такъв случай – можем ли да твърдим, че двете сесии са напълно предвидими? Отговорът е категорично не. Защото дори и основните точки да съвпадат понякога, цифрите са различни – защото Китай успява да постигне нещо, което малко други страни могат – стабилен икономически растеж, все повече открити работни места, продължава или добавя нови държави към списъка с тези, които не се нуждаят от виза, увеличават се международните прояви, привличащи все повече посетители и развитие на туризма; провеждат се различни научни, културни, спортни конференции и обмени и др. С всяка изминала година се отчита нов напредък и се поставят нови, още по-амбициозни задачи.

Двете сесии през 2026 г. заслужават да им се обърне още по-голямо внимание, защото Китай планира ключови политически сесии, които ще определят икономическия и социален курс на държавата. Разбира се, както неведнъж е ставало ясно от речите на управляващите – страната ще продължи да се придържа към зададения политически курс, а именно – социализма с китайски характеристики, защото, както те казват – той върши добра работа. Доказва, че плановата политика не е отживелица, а напротив – нещо напълно необходимо за развитието на едно съвременно общество – трябва да има хоризонт. Към който да се стремим, а не да се задоволяваме с постигането на малко, в рамките на няколко месеца, до година.

В това отношение, събитието е от голямо значение да бъде разбрано и уважено от чуждестранни лидери, които да се поучат от китайския пример. Защото, за разлика от други страни, които искат да определят дневния ред, Китай не налага нищо – скромно показва какво и как е постигнал и приятелски протяга ръка, на който се нуждае и е готов да я хване. В това се изразява бързото развитие на азиатската държава, която за три десетилетия вече е световен лидер, но продължава да се самоопределя като „развиваща се“. Но, която упорито се бори с корупцията по всички етажи – най-вече високите, защото там са хората, които трябва да служат за пример на народа.

Интересно би било да се чуе мнението на външният министър Уан И, на фона на турболенциите на международната политическа сцена. След отвличането на венецуелския президент Николас Мадуро на 3 януари тази година, политиците по целия свят осъзнаха каква опасност представляват САЩ и как единствено, ако се обединят, биха могли да им се опълчат. Миналата година Пекин и Вашингтон започнаха да затоплят отношения, които биха могли много бързо да се влошат, ако Тръмп предприеме нещо срещу Куба. На този етап – Китай изпраща помощи за островната страна и осъди заповедта на Белия дом да се наложат високи мита на държавите, помагащи на Хавана. Годината започна преди месец, а вече се очертава като наситена с много неизвестни.

Затова двете сесии през 2026 г. не са никак предвидими – какви решения ще бъдат взети, какви цели ще бъдат поставени, ще научим след месец. Това, което със сигурност знаем, че управляващите няма да забравят и собствения си народ, защото благодарение на него се намират там, където са сега – във властта. Тя им е дадена да направят живота по-хубав в Китай и да мислят за споделено бъдеще за човечеството, където конфликтите да бъдат решавани чрез силата на разума и диалога, а не чрез проливане на невинна кръв.