/Поглед.инфо/ Днес, когато светът навлезе в дълбока геополитическа криза проектът «Един пояс, един път»/ЕПЕП/, наричан понякога „Новия път на коприната“ продължава да бъде една от конкретните носещи платформи на ключовата външнополитическа инициатива на КНР за глобалното общество като споделена съдба на човечеството. Пример за конкретни стъпки в това отношение стана както посещението на Председателя на КНР и Генерален секретар на ККП Си Дзинпин в Европа, особено визитите му в Сърбия и Унгария. Известно е, че с помощта на Китай е пред завършване компонент от «ЕПЕП» - жп линията Белград-Будапеща. От друга страна при посещението на президента на РФ в Пекин Москва потвърди подкрепата си на проекта «ЕПЕП».
Необходимо е още от самото начало да се отбележи, че това е най-мащабната мирна инициатива в историята на човечеството. Тя предполага дългосрочно глобално въздействие по отношение на геоикономическата, геополитическата, технологическата и даже социо-културната динамика на света. В това отношение проектът „Нов път на коприната“ е напълно сравним със стария „Път на коприната“, чиято криволичеща във времето съдба, оказва дълбоко по своите последствия влияние на историята на човечеството, такава каквато я познаваме.
Ето защо преди да коментираме настоящата ситуация на инициативата „Един пояс, един път“, както и различните „полярни варианти“ на бъдещите перспективи на същата, ще започнем с кратък преглед на историческия „Път на коприната“.
„Великият път на коприната“ – възникване, функциониране, прекратяване и последствия от прекратяването
„Великият път на коприната“ води своето начало от II век пр. н. е. до средата на XV в. Това става по времето на император У-ди с лично име Лиу Че и пълно следсмъртно име Сяо-хуанди или Сяо-ди.Той е седмият император на Западната империя Хан в Китай. Управлява от 141 г. пр.н.е. до 87 пр.н.е д. По време на неговото управление Хански Китай драстично разширява териториите си. През този период конфуцианството придобива официален статут и се въвежда с цялата си строгост. Неговото управление се смята от историците за един от най-блестящите периоди в китайската история.
Самото наименование е дадено от немския географ Фердинанд фон Рихтхофен едва през 1877 г. Представлява мрежа от евроазиатски пътища. Започва от Сиан през Ланджоу до Дунхуан. Там се раздвоява на два маршрута – Северен и Южен:
· Северният път минава през Турфан. След това пресича Памир и отива към Фергана и казахските степи;
· Южният път заобикаля езерото Лоп Нор по южния край на пустинята Такламакан през Ярканд и в южната част на Памир. Оттам води до Бактрия, а оттам до Партия, Индия и Близкия изток до Средиземно море;
· Югозападен път - Смята се, че югозападният маршрут е делтата на Ганг/Брахмапутра, която е била обект на международен интерес повече от две хилядолетия;
· Морският път на коприната - отнася се до морския участък от историческия Път на коприната, който свързва Китай с Югоизточна Азия, Индонезийския архипелаг, Индийския субконтинент, Арабския полуостров, чак до Египет и накрая Европа.
Пътуването по «Великия път на коприната» представлява дълго пътешествие не на хора, а на стоки и технологии. Това е така, тъй като на всеки 50-60 км има станции, където стоките се разменят и преминават от търговец на търговец, които след това на следващата станция се разменят от други търговци. Коприната, както и стоки като порцелан, чай, ориз и други от Изтока се разменят срещу благородни метали от европейските търговци – главно сребро, добивано, например от Астурийските мини в Испания.
В Централна Азия за тези стоки са плащали с момичета-танцьорки, а арабите с арабски коне. Общата дължина на пътя е била 6 400 км. «Великият път на коприната» играе важна роля в улесняването на икономическите, културните, политическите и религиозните взаимодействия между Изтока и Запада. Именно по него будизмът преминава в Китай и става там основно религиозно учение в Поднебесната. А несторианството – специфично християнско течение, което учи, че Исус Христос има две лица – божествено и човешко, по мрежата на маршрутите на «Пътя на коприната», става най-широкото по пространствено разпространение християнско слово. Същото на Ефеския, т.е. Третия Вселенски събор през 431 г. е обявено за ерес.
По своята същност «Великият път на коприната» представлява най-големия действащ мирен проект на човечеството във времена, когато хората – племена, страни и държави, са се срещали и взаимодействали помежду си само по полетата на битките и войните. Той успява да преодолее редица политически, геополитически, природни и други промени и сътресения – смяната на династии в Китай, края на редица империи, появата на нови държави, бедствия като «Черната смърт» - чумата, Монголското нашествие и т.н.
Въпреки многократното оцеляване и прекъсвания, Пътят на коприната губи значението си с възхода на Османската империя през 1453 г. тъй като тя прекъсва търговията между Изтока и Запада. Това подтиква западноевропейските усилия да се търсят алтернативни пътища към източните богатства. Започва се с търсене на «Път към Индия», който води до пътешествието на Христофор Колумб и испанското откриване на «Новия свят». По-късно португалският мореплавател Вашку да Гама стига до Индия, обхождайки Африка. По този начин с тези испански и португалския начинания се поставя началото на «Епохата на Великите географски открития». Едновременно с това се дава началото на Западноевропейския колониализъм. Накратко с «Великия път на коприната» започва интензивен процес на глобализация. В този смисъл различните етапи в историята на Великият път на коприната» бележат някои от новите епохи в развитието на човечеството.
Концепцията "Един пояс, един път"
Концепцията "Един пояс, един път" представлява международна инициатива на Китайската народна република. Тя е насочена към усъвършенстване на съществуващите и създаване на нови търговски пътища, транспортни, а също и икономически коридори, както и комуникационна мрежа. Планира се тя да свърже повече от 60 страни в Централна Азия, Европа и Африка. Целта е развитие на търговските и прочее отношения между тях.
Идеята за формиране на "Нов Копринен път" за първи път е озвучена от председателя на КНР Си Дзинпин по време на неговото представяне в Астана в рамките на държавната визита в Казахстан през септември 2013 г. Както отбелязва Си Дзинпин Китай и страните от Централно-Азиатския регион имат обща стратегическа цел, която се изразява в стабилното развитие на икономиката, процъфтяването и възможностите на държавата. Китайският лидер потвърждава необходимостта всестранно да се укрепва практическото взаимодействие и да се конвертира предимствата на политическия диалог, географската близост и икономическото взаимно допълване. Чрез сътрудничеството се създават условия за устойчив растеж, както и създаване на общи интереси на основата на взаимно изгодното развитие.
Във връзка с това Си Дзинпин призовава да се приложат в пространството на Евразия нови модели на сътрудничество, като с общи усилия да се формира "Икономически пояс на Пътя на коприната" . В тази връзка той предлага пет необходими за тази цел условия:
· Политическа координация;
· Инфраструктура за взаимодействия;
· Либерализация на търговията;
· Свободно движение на капитали;
· Укрепване на взаимното разбиране между народите.
През октомври 2013 г. по време на своето посещение в страните от Юго-Източна Азия главата на КНР предлага на страните - членовете на АСЕАН идеята за съвместно строителство на "Морски копринен път през XXI век" Тези инициативи — „Единен икономически пояс“ и „Морски път“ са обединени в общата стратегическа концепция на Китай под името „Един пояс, един път“. Фактически тази концепция става едно от основните направления на външноикономическия и външнополитическия курс на КНР.
През март 2015 г. по поръчка на Държавния съвет на КНР Държавният комитет по развитие и реформи, Министерството на външните работи и Министерството на търговията на Китай публикуват документ „Прекрасни перспективи и практически действия по съвместното създаване на „Икономическия пояс на Пътя на коприната“ и „Морския Път на коприната презXXI век“. Документът е призван да помогне за реализация на концепцията "Един пояс, един път".
В документа се отбелязва, че проектът „Един пояс, един път“ е открит за всички страни, международни и регионални организации, а също така създава основа за сътрудничество на КНР със заинтересованите страни.
Предполага се, че основните маршрути "Икономическия пояс на Пътя на коприната" ще минават:
· От Китай през Централна Азия и Русия до Балтийско море;
· От Китай през Централна и Западна Азия към Персийския залив и Средиземно море;
· От Китай в Юго-Източна Азия, Южна Азия, към Индийския океан.
Основните направления на "Морския Път на коприната през XXI век" са:
· От морските пристанища на Китай през Южно-Китайско море до Индийския океан и по-нататък до Европа;
· От китайските пристанища през Южно-Китайско море в южната акватория на Тихия океан.
В посочените посоки се планира да се формират международни коридори за сътрудничество: "Китай - Монголия - Русия", "Китай - Централна Азия - Западна Азия", "Китай - Индокитай", "Китай - Пакистан" и "Бангладеш - Индия - Мианмар - Китай".
В документа са обозначени хуманитарни задачи в сферата на инфраструктурното строителство, инвестициите в промишлените мощности, усвояването на природните ресурси, търговско-икономическото и финансовото сътрудничество, обмените на обмени, защитата на околната среда и взаимодействието на морето.
Като основен фактор за разширяване на сътрудничеството в региона се нарича взаимодействието на такива многостранни механизми, като:
· Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС);
· Китай–АСЕАН (формат „10+1“);
· Русия-Китай- АСЕАН;
· Азиатско-Тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС);
· Форум „Азия - Европа“ (АСЕМ);
· Диалог за сътрудничество в Азия (ДСA),
· Съвещание за взаимодействие и мерки за доверие в Азия (СВМДА);
· Форум на китайско-арабското сътрудничество;
· Диалог „Китай - Съветът за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив“;
· Икономическо сътрудничество на Субрегиона на Голям Меконг (СГМ);
· Централно-азиатско регионално икономическо сътрудничество (ЦАРИС).
Концепцията "Икономическият пояс на Пътя на коприната" е планирана да се осъществи в следващите няколко десетилетия. Днес тя представлява един от векторите в движението на Китай към нова глобална роля, както и осъществяване на инициативата за «Глобалното общество като споделена съдба на човечеството».
С цел финансиране на проекти на концепции "Един пояс, един път" през 2014 г. в Китай са създадени два нови финансови института: Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (АБИИ) и Фондът на Пътя на коприната. Целта на инфраструктурните инвестиции на Азиатската банка е финансиране на крупни инфраструктурни проекти на страните-учредители на банката и съдействие на тяхното икономическо развитие. За годините от провъзгласяването на „Един пояс, един път“ повече от 150 държави се присъединяват към концепцията, което представлява почти 75% от световното население. Тези страни създават повече от половината от световния БВП. Воденият от „ЕПЕП“ икономически растеж създава 420 000 работни места в страните, където започва осъществяване на един или друг проект в рамките на инициативата, като това строителство измъква 40 милиона души от бедността.
Проектът „Един пояс, един път“ днес
През 2023 год. по случай 10-та годишнина на инициативата «Един пояс, един път»/ЕПЕП/ в КНР е публикуван документ «Бяла книга» - „Инициативата „Един пояс, един път: ключов стълб на глобалната общност на споделеното бъдеще.” Появата на този документ изглежда навременна, тъй като издаването му „отчита“ свършената работа. Практическите резултати от инициативата. съдържат конкретни цифри. Така например в документа се посочва, че общият обем на външнотърговския оборот между Китай и страните, участващи в инициативата, възлиза на $19,1 трилиона.
Още по-интересни са данните за преките чуждестранни инвестиции. По официални данни на КНР, обемът на двустранните инвестиции през последния период възлиза на 380 милиарда долара, от които 240 милиарда долара идват от китайски преки чужди инвестиции/ПЧИ/ към чуждестранни партньори. Като цяло «Бялата книга» подчертава интереса на КНР към либерализация на търговията и инвестициите. Това според Пекин е нужно да се направи в двустранен и многостранен формат. Като важен инструмент в това отношение се разглежда Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (RCEP), където Китай играе ролята на неформален лидер. Подчертава се и влизането на Пекин в актуализираното Транс-Тихоокеанско партньорство.
Друг фрагмент от «Бялата книга» е разделът за устойчивостта на дълга в рамките на инициативата „Един пояс, един път“. През последните 5-7 години на инициативата редовни атаки от Запада срещу Китай по отношение на предоставянето на преференциални заеми на развиващите се страни се превърнаха в стабилна тенденция. Говори се за така наречения „дългов капан“, т.е. , невъзможността на страните получатели да изплащат външни заеми. Несъмнено подобни явления се наблюдават на примера на Малдивите, Шри Ланка, Пакистан и редица други страни.
В резултат започнаха обвинения, че КНР ще конвертира външния дълг на партньорите си в „закупуване“ на тяхната политическа лоялност и за получаване на достъп до стратегически области и дейности. Предвид подобни разговори, Пекин е решил да въведе клауза за „продължаващо подобряване на устойчивостта на дълга“ за да се минимизират случаи на изпадане в неплатежоспособност. В документа се казва, че Китай дава приоритет на икономическите и социални ползи, за да избегне дългови рискове и финансови тежести.
Освен това разделът също така отбелязва, че китайските усилия са довели до „увеличаване на висококачествени активи, ускоряване на темпа на развитие“. В този смисъл се цитират партньорски страни, които признават, че «икономическата логика надделява над геополитическата“.
В «Бялата книга» присъства преглед на завоалираната критика на Запада спрямо «ЕПЕП». Китай използва термина „определени страни“, като посочва ,че същите провеждат курс на едностранчивост и хегемонизъм. Според авторите на документа тяхната политика е довела до разширяваща се пропаст между бедни и богати страни, загуба на независимост на световната сцена и невъзможност за модернизация на бедните държави.
Предвид горното «Бялата книга» подчертава необходимостта да се сложи край на господството на „отделните държави“ в глобалната икономика и да се премине към по-честна, справедлива, балансирана, устойчива и ефективна система за глобално управление и съвместно създаване на „по-светло бъдеще“.
От тази позиция инициативата «ЕПЕП» се разглежда като контрапункт, който вдъхва нов живот в историята на културния обмен и обединява малко или много повече от 150 страни по света.
От особено значение са срещите и разговорите, които се провеждат на форума по случай 10-годишнина от обявяване на «ЕПЕП». Основен момент на този трети форум във връзка с «ЕПЕП» е забележимото отсъствие на представители от западни страни. Единственият представител на Европейския съюз е унгарският премиер Виктор Орбан, който, както е известно, има сериозни разногласия с по Брюксел по някои въпроси. Китайският вестник «Бейджин Таймс» /Beijing Times/, позовавайки се на свои източници, съобщи, че причината да няма западни лидери е, че Китай не им е отправил покана. Изданието аргументира това решение с желанието на Пекин да се концентрира върху отношенията с развиващите се страни.
Инициативата „Един пояс, един път“ е международен проект на Си Дзинпин за развитие на икономическото сътрудничество, който в момента обхваща около 80 страни в Азия, Африка и Европа. Откривайки третия форум, Си Дзинпин обяви нови планове като част от инициативата „Един пояс, един път“. По-специално, той предложи създаването на пилотна зона за сътрудничество в областта на електронната търговия по «Пътя на коприната». Китайският ръководител отбеляза и подписването на споразумения за свободна търговия и защита на инвестициите „с голям брой страни“. Тъй също така обеща да се премахнат ограниченията за достъп до чуждестранни инвестиции в производствения сектор на КНР. Си подчерта, че Китай е търговски партньор номер едно за повече от 140 страни и „се движи в посока на по-голяма отвореност“.
Както вече се каза по-горе посещението на Си Дзинпин в Европа даде още един тласък на проекта «ЕПЕП» през призмата на инициатива за «Глобалното общество като споделена съдба на човечеството». Става дума за това, че между Пекин и Белград бе сключено споразумение за партньорство в инициативата за споделената съдба на човечеството. При което високоскоростната жп линия Белград – Будапеща е конкретен практически пример в тази област.
Известно е, че посещението на руския президент В. Путин след разговори в Пекин, които продължиха около два часа и половина, със съвместно изявление „За задълбочаване на отношенията на всестранно партньорство и стратегическо взаимодействие, навлизащи в нова ера“. В тази връзка следва да се отбележи, че Русия многократно е изразявала подкрепа за проекта «ЕПЕП» и готовността си за съвместно развитие на интеграционните процеси в Евразия.
На фона на рязката ескалация на глобалното напрежение и процесите на дезинтеграция, насърчаването на дискурс за глобалната взаимосвързаност и съвместно развитие изглежда изключително уместно, въпреки че предизвиква сред определени кръгове скептицизъм.
Вместо заключение за бъдещите перспективи на «ЕПЕП»
Несъмнено проектът «Един пояс, един път» като глобално мероприятие със свръхогромен мащаб в най-голяма степен ще зависи от няколко фактора:
· От развитието на геостратегическата обстановка - как ще се развива геополитическия сблъсък «моноцентричност против мултицентричност»;
· Какъв ще бъде резултатът от геоикономическата конкуренция между «неолиберализма» и модела на планово-пазарния синтез? За последния са характерни значителна държавна роля и присъствие на социално-солидарни подходи. Същият е предлаган от КНР във формата «социализъм с китайски характеристики»;
· Как ще протече «Технологическата битка», свързана с развитието на «Изкуствения интелект» и другите иновационни направления?
В тази връзка не може да се отмине факта, че се търси пряк конкурент на инициативата «ЕПЕП» с предложението за проекта IMEC – India-Middle East-Europe Corridor/КИБИЕ – Коридор «Индия-Близък Изток-Европа»/ обявен от САЩ, Индия, Саудитска Арабия и ОАЕ/Обединените Арабски Емирати/, Франция, Германия, Италия и ЕС. Този проект е предложен на срещата на Г-20 в Индия. Президентът на САЩ Джо Байдън нарече това съглашение «историческо». Аналогично мнение се изказва в индийската и европейската преса. Предстои да видим дали този проект ще влезе в конфликт с «ЕПЕП» или тези две инициативи ще могат да се хармонизират и взаимно да се допълват?
Така или иначе засега е ясно следното:
· «ЕПЕП» все повече се трансформира не само като алтернатива на глобалното господство на «Колективния Запад», моноцентричния свят на САЩ и егоизма на «Американския глобализъм. Перспективите на „Един пояс, един път“ все повече ще зависят от интереса и желанието на други държави и асоциации да „инвестират” и се включат в създаването на първоначално общоевразийска, а след това и глобална система на взаимосвързаност и умножаване на интеграционните потенциали;
· В смисъла на горното инициативата «Един пояс, един път» се изявява като нов геоикономически и цивилизационен модел на взаимодействие със страните от «Глобалния Юг» и света като цяло. Това е нов тип глобализация виждаща глобалното общество като споделена съдба на човечеството. Неин основен принцип е този на «взаимноизгодното развитие», което именно дава шанс за дългосрочно бъдеще.