/Поглед.инфо/ Политическата криза в Беларус, избухнала след президентските избори през август 2020 г., веднага придоби геополитическо измерение.

След събитията от 2014 г. в Украйна стана окончателно ясно, че западният фланг на бившия СССР се превръща в зона на засилване на конкуренцията между Русия и Запада.

Руската федерация в тази битка заема отбранителна позиция, опитвайки се да предотврати (да си го признаем - не много успешно) прекомерно увеличаване на недружелюбното западно влияние на своя геополитически фронт. Западът, от друга страна, продължава настъплението, започнало след разпадането на социалистическия лагер и СССР, когато евроатлантическите структури (ЕС и НАТО) бързо запълниха вакума в Източна Европа през 90-те години.

В същото време Западът не иска публично да признае настъпателния характер на своите действия. В информационното пространство там се утвърди идеята, че именно Западът, както и приятелските "демократични" сили в страните от бившия СССР, са жертви на "руската агресия". И медиите, и експертната общност работят за създаването на такава драматична картина.

„Руската агресия“ в Украйна отдавна е нещо обичайно за западните анализатори. И е любопитно да видим какво пишат западните експерти за събитията в Беларус.

Трябва да се отбележи, че и тук е широко разпространен дискурсът за „руската агресия“ и „превземането на Беларус“. Например Брайън Уитмор (САЩ) твърди, че в момента се извършва „завземането на Беларус от Путин“. Според него Русия постоянно изгражда архитектура, която да ѝ позволи да разшири политическото и военното си присъствие на територията на западната си съседка. Уитмор отбелязва, че Москва се възползва от слабостта на Александър Лукашенко, възникнала в резултат на политическата криза. Американският експерт посочва засилването на белоруско-руските военни учения, споразумението за създаване на три съвместни военни учебни центъра на територията на Беларус. Според него Русия се опитва да наложи на президента Лукашенко конституционна реформа, която предполага отслабване на президентската власт и увеличаване на ролята на парламента, където ще бъдат представени няколко партии, действащи като проводници на интересите на Москва. В заключение Б. Уитмор заключава, че всички тези действия на Москва могат значително да подкопаят сигурността на източния фланг на НАТО. В друг текст Уитмор отбелязва, че Беларус е от основно значение за руското стратегическо мислене и е неразделна част от това, което Москва смята за „стратегическа дълбочина“. Атлантическият съвет, който публикува тези статии, е известен със своите антируски изцепки и алармистка реторика. Тревогата на Уитмор има за цел да предизвика възможно най-твърдия курс към Русия.

И в Полша следят отблизо ситуацията в Беларус. Пьотр Жоховски, представляващ Института по ориенталистика, вярва, че Москва е заинтересована от задълбочаване на международната изолация на Беларус, тъй като това ѝ позволява да засили дългосрочната зависимост на републиката. Според полския експерт основните принципи на руската политика спрямо Минск предполагат засилване на информационните дейности за популяризиране на идеята за принадлежност на Беларус към руския свят, отслабване на влиянието на независимите медии и западната култура, задълбочаване на икономическата и политическата интеграция, както и окончателното подчинение на Беларус във военната сфера.

На фона на това, което западните експерти наричат руски „експанзионистични планове“, често критикуват непоследователната политика на ЕС спрямо Беларус. Например, Джуди Демпси упреква много европейски държави за готовността им да си сътрудничат с Руската федерация (като пример са посочени изграждането на газопровода „Северен поток“ или закупуването от Унгария на руската ваксина „Спутник -V“), поради което „Европейската политика на ценности ”страда, европейската общност е разделена, което се използва от недемократичните режими. Друг експерт, Томас де Ваал, смята, че ЕС няма достатъчно лостове за Беларус, всъщност не е присъствал в политиката му през последните 30 години и финансовата подкрепа, предоставена от Европейския съюз на белоруското гражданско общество, не е сравнима на подобна помощ на Украйна. Де Ваал отбелязва, че ЕС се страхува да наложи строги санкции срещу ръководството на Беларус, за да не тласне окончателно Беларус към Русия, от която белоруската икономика е напълно зависима. Според Де Ваал Европа трябва да установи по-тесни контакти с белоруските служители и да предложи атрактивен пакет финансова помощ, която да бъде предоставена на политическите наследници на Лукашенко след падането на режима му.

Местните прозападни експерти, публикуващи в западни публикации, са съгласни с тези заключения. Например известният публицист в Беларус Артьом Шрайбман смята, че влиянието на ЕС върху ситуацията в Беларус е незначително. Според него Европейският съюз трябва да продължи да оказва морална и финансова подкрепа на протестиращата част от белоруското гражданско общество, както и да работи с белоруската бюрокрация, значителна част от която е критична към настоящото правителство, но не е готова да се обяви открито срещу него. Шрайбман също призовава ЕС да се заеме с Москва. Европа, настоява той, трябва да попречи на плановете на Кремъл да се използва уязвимостта на Лукашенко за свои цели. В същото време Москва трябва да участва в процеса на преход на властта в Беларус, като гарантира, че това няма да доведе до оттегляне на Минск от интеграционните асоциации, оглавявани от Русия.

Друг експерт от Беларус, Евгений Прейгерман, смята, че Европейският съюз е пропуснал шанса да увеличи геополитическото си влияние в Беларус, въпреки безпрецедентното сближаване между Минск и Брюксел през 2014-2020. и желанието на Беларус да отслаби зависимостта си от Русия чрез подобряване на отношенията с Европа. Прейгерман смята, че провалът в Беларус поставя под съмнение статута на ЕС като геополитически играч. Брюксел трябва да преразгледа подходите си към белоруската политика и да изостави онези практики, които не работят (включително санкциите). Наред с други неща, Прейгерман предлага отслабване на влиянието на Литва и Полша върху европейската политика спрямо Беларус и засилване на ролята на Германия.

Този кратък преглед ни позволява да заключим, че в западната експертна общност има известно объркване относно Беларус. От една страна, общия стереотип за „руската агресия“ и опитите на Москва да „анексира“ Беларус преобладава. От друга страна, очевидно е, че колективният Запад не желае да влиза в челна конфронтация с Русия, предпочитайки да играе дългосрочна игра.

Превод: В. Сергеев