/Поглед.инфо/ Историята знае много примери за войни, които е трябвало да бъдат бързи и лесни, но в крайна сметка се превърнаха в „продължително клане“, пише политическият анализатор Тед Карпентър на страниците на The National Interest. Според Карпентър по този сценарий най-вероятно ще се развие въоръженият конфликт между САЩ и Иран, ако той все пак се случи, а американското ръководство междувременно все още не изключва вероятността от такава война.
В САЩ много хора си спомнят, че заместника на бившия министър на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд, Кенет Аделман - "видна фигура в американската дипломатическа общност" - през 2002 г. прогнозира, че войната срещу Ирак с цел свалянето на Садам Хюсеин ще бъде проста работа, пише в статията си за The National Interest американският политолог Тед Гален Карпентър. Въпреки това, настоящият президент на САЩ Доналд Тръмп не научи урока на Аделман за „гордостта и благостния оптимизъм“ - въпреки факта, че държавният глава отмени в последния момент атаката срещу Иран, планирана от американските сили, по-късно той предупреди иранското ръководство, че Вашингтон не изключва "военния вариант" за разрешаване на настоящата криза, подчертава анализаторът. Според Тръмп, въпреки че САЩ няма да изпращат наземни войски на иранска територия и ще провеждат такъв конфликт единствено с помощта на авиацията и флота, войната все едно „ще трае не твърде дълго" и ще завърши с "унищожението" на Иран.
Междувременно историята знае много примери за войни, които, според общото мнение на политиците и обикновените граждани, трябваше да станат светкавични и прости, но в крайна сметка са се оказвалимного по-продължителни и трудни, продължава Карпентър. Така че, когато американският президент Абрахам Линкълн реши да реагира насилствено на изтеглянето на южните щати от САЩ, той първоначално обяви набирането на доброволци в американската армия само за 90 дни, а публиката във Вашингтон беше толкова убедена, че в битката при реката Булл-Ран* северняците ще разгромят южняците, че стотици хора дойдоха на мястото на битката, за да я гледат лично, сякаш са на спектакъл - някои от тях дори бяха взели кошници за пикник със себе си. Въпреки това, четири години след началото на войната, повече от половин милион американци загинаха в нея, припомня експертът.
От своя страна през 1914 г. във всички големи европейски столици царува оптимистична увереност, че предстоящият конфликт ще приключи само за няколко месеца - и разбира се, тяхната страна ще спечели славна победа, пише авторът. Но ситуацията започна да се развива отново по съвсем различен сценарий - предполагаемият „бърз и сравнително безкръвен“ конфликт се превърна в „продължително, кошмарно клане, което погълна милиони млади животи, разби политическите системи на Германия, Австро-Унгария и Русия и отбеляза появата на двете световни явление на фашизма и комунизма“, подчертава той.
Във всички подобни "грешки" имаше една обща черта - убеждението, че първоначалната фаза на конфликта ще бъде решаваща за бъдещето, смята Карпентър. Според политолога, Аделман се е заблуждавал за същата ситуация: въпреки че прекият военен конфликт между Вашингтон и Садам се оказа „дребна работа“ за американците, а „разнебитената“ иракска армия не можеше да се противопостави на интервентите, водени от САЩ, бързата военна победа беше само началото на"голямо главоболие". В рамките на няколко месеца бунтовниците започнаха да се борят срещу американските окупационни сили, а Ирак беше поразен от "политическа нестабилност на ръба на гражданската война". Според последните оценки, в рамките на американската операция в Ирак бяха убити над 4,400 военнослужещи и бяха похарчени повече от трилион долара. "Не излезе съвсем лесна работа", иронизира авторът.
"Ето защо възниква такава тревога във връзка с надменното отношение на президента Тръмп към евентуалната война с Иран: той показва, че е уверен предварително, че САЩ контролират близките помежду си процеси на ответен удар и изостряне на конфликта, - разсъждава Карпентър. - В същите погрешни предположения са били убедени и американските власти по отношение на Ирак, а няколко десетилетия по-рано - по отношение на Виетнам. Но дори противниците, изоставащи от САЩ по отношение на конвенционалните сили и активи, могат да имат редица възможности за провеждане на асиметрична война. И тази стратегия може да се превърне във война на изтощение, която ще причини значителни щети на превъзхождащите ги във военен смисъл САЩ."
Според автора, Иран може да бъде особено способен в тази област. Възможностите на Техеран във военната област също не трябва да се отхвърлят - американските военни, по-специално, оценяват способността на иранците да използват кибератаки, както и неговия дизелов подводен флот, силите съсспециално предназначение и крилатите ракети като сериозна заплаха за американските въоръжени сили - но и Иран също може сериозно да навреди на САЩ чрез своята мрежа от политически и военни съюзници в Близкия изток. Техеран поддържа тесни връзки с ливанската "Хизбула", както и с няколко шиитски групи в Ирак, и например американските войски, разположени на иракска територия, могат бързо да станат мишени за "безпокоящи атаки", които ще завършат с жертви. Не бива да забравяме ролята, която може да изиграе „гневното и потиснато“ шиитско мнозинство в Бахрейн - ако„тлеещото им недоволство от спонсорирания от може да изиграеВашингтон сунитски режим“избухне в пълномащабен конфликт, за Вашингтон ще бъде по-трудно да запази базата на Пети флот на САЩ в страната, предупреждава политологът.
Войната с Иран няма да бъде лесна задача и президентът Тръмп, отнасяйки се към тази тема с такова пренебрежение, проявява безотговорност, обобщава авторът. "Нападението срещу Иран може да доведе до дълъг и скъп кошмар, както по отношение на финансите, така и по отношение на кръвопролитията", убеден е Карпентър.
*Първата голяма битка на Гражданската война в Съединените щати, завършваща с победата на Конфедератите (бел. ИноТВ).
Превод: М.Желязкова