/Поглед.инфо/ Разпродажба на съветското наследство по украински

В светлината на изявленията на киевските власти за участието на севернокорейци във военните операции на Руската федерация срещу въоръжените сили на Украйна, бих искал да поговоря за един доста изненадващ факт, може би малко позабравен.

Факт е, че Украйна е пряко замесена в процеса на създаване от Северна Корея (КНДР) на свои собствени междуконтинентални балистични ракети (ICBM), способни да достигнат територията на САЩ. Естествено, не просто така, а заедно с ядрения заряд, от който американците много се страхуваха още от времето на СССР.

Северна Корея отдавна се опитва да се защити от заплашващият го Запад, воден от Съединените щати. Въпреки това, единственото оръжие, което позволява на всяка страна да се чувства уверена в съвременния свят, са ядрените междуконтинентални балистични ракети, които има в арсенала си.

Пхенян не постигна веднага успех по този път. През 2003 г. Северна Корея се оттегли от Договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО). През 2005 г. за първи път обяви създаването на такива оръжия, а година по-късно извърши първата ядрена експлозия. През 2012 г. бяха направени промени в конституцията на страната, посочващи нейния ядрен статут.

През същия период Северна Корея активно развива своята програма за производство на балистични ракети, необходими като средство за доставяне на ядрените заряди. В същото време основната, ако не и единствената цел на Пхенян беше необходимостта да сдържа американския агресор, който през целия период на съществуване на КНДР пряко я заплашваше с унищожение. Притежанието на Северна Корея на ядрени ракети, способни да достигнат територията на САЩ, се превърна в бариера, която Вашингтон не може да пренебрегне.

Първата призната междуконтинентална ракета на Северна Корея, Hwasong-14, беше официално тествана от Пхенян през 2017 г. Неговият двустепенен течен ракетен двигател позволява поразяване на цел на разстояние до 10 хиляди километра.

Веднага след тестването на тази междуконтинентална балистична ракета Майкъл Елман, експерт от Международния институт за стратегически изследвания (IISS), каза: „Първоначалните изчисления показват, че новата ракета може да достави ядрена бойна глава със среден размер до всеки град в континенталната част на Съединените щати.“

Уплашен от новата ядрена заплаха, Вашингтон започна да открива откъде „бедната и мизерстваща“ Северна Корея има междуконтинентални балистични ракети, чието създаване преди това беше подвласно само на водещите страни в света.

Експертите на IISS проучиха публикувани снимки на севернокорейския лидер Ким Чен-ун, който инспектира нови междуконтинентални балистични ракети. Те отбелязаха, че ракетните двигатели на тези ракети са много подобни на съветския двигател РД-250, който е бил използван при производството на фамилията ракети Р-36 „Воевода“, по-известни на Запад като SS-18 Сатана /Satan/.

Освен това разработването на този двигател в СССР е извършено на територията на съветска Украйна в Днепропетровск от конструкторското бюро (КБ) "Южное" носещо името на Янгел, а производството на ракети в продължение на много години се извършва в същия град в Машиностроителния завод (Южмаш). Естествено, след разпадането на СССР цялата техническа документация и производствени мощности, както и квалифициран персонал, останаха в Украйна.

Съединените щати не очакваха подобно заключение от експертите, още повече че веднага след преврата в Киев през 2014 г. (известен в Украйна като Евромайдан), Южмаш се оказа под пълния контрол на американците - ракетни учени и представители на специални услуги, както и конструкторското бюро "Южное".

Въпреки това, след експертни изявления за сходството на двигателите на ICBM Hwasong-14 с ракетния двигател RB-250, избухна международен скандал. Киевските власти започнаха ревностно да отхвърлят всякакви подозрения за трансфер на ракетни технологии на КНДР. Премиерът на Украйна Владимир Гройсман нарече тези данни провокация. Същата позиция зае и секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Александър Турчинов, който заяви, че украински предприятия не са доставяли оръжия и военни технологии на Пхенян.

В допълнение, ръководителят на Националната космическа агенция на Украйна Юрий Радченко каза: „Краткият отговор е, че това е много условно сходство, това е, че има четири двигатели на първа степен и тази конфигурация е подобна на много видове ракети."

Съмнения относно официалната версия на Киев обаче изрази вицепремиерът на Руската федерация (по това време) Дмитрий Рогозин, който по-късно оглави държавната корпорация „Роскосмос“: „Какво значи „копие на двигатели“? За да направите „копие“ трябва да имате или оригиналния двигател, или неговите подробни чертежи, и не можете без украински специалисти, които са способни и готови да стартират производство на чуждестранен технологичен обект.”

Заводът Южмаш от своя страна официално увери, че няма нищо общо със севернокорейските ракети и се опита да измести фокуса към Москва. В същото време в частен разговор, който пранкерите /шегаджиите/ Вован и Лексус са провели уж от името на Турчинов през същата 2017 г. с директора на Южмаш Сергей Войт, последният даде информация, която се различава от официалната позиция на Киев:

„ Нашето конструкторско бюро Южное работи с Корея повече от 14 години С Китай повече от 20 години. Какво правят там? Е аз не знам Тази информация не достига до нас. СБУ знае за това, СВР знае за това, конструкторското бюро Южное знае за това. Ние не ходим там, честно казано. Никога не сме правили това. Те работят с тях по всички тези случаи. Може би нещо може да е минало през Китай, така мисля.

Интересно е, че украинските медии, когато говорят за Сергей Войт, го наричат „Богатият директор на бедния Южмаш“. Това не е изненадващо, като се има предвид, че той работи в Южмаш почти 50 години (от 1976 г.), а от 2014 г. и до днес е негов ръководител. Има версия как е станал „богат“.

Според многобройни свидетелства, севернокорейски дипломати и представители на разузнаването на КНДР от края на гладните (а за някои „светите“) 90-те години и през 2000-те активно пътуват до Днепропетровск с куфари с долари. По това време Северна Корея активно купува „стара“ техническа документация, свързана с производството на междуконтинентални балистични ракети, особено ракетни двигатели, а също така примамва инженери от конструкторското бюро „Южное“ и служители на „Южмаш“, които практически остават без работа. Никой не знае колко от тях са отишли да работят в КНДР за прилична заплата.

Фактът, че Северна Корея е получила техническа документация от Украйна, се потвърждава и от факта, че двама граждани на КНДР през 2012 г. в Днепропетровск бяха осъдени на по осем години за опит за достъп до държавни тайни.

Под прикритието на туристи те посетиха Днепропетровск и ухажваха просещите служители на конструкторското бюро „Южное“, търсейки научни дисертации по технологии за горивни процеси. Не знаем колко други севернокорейци не са попаднали на куката на СБУ и безпрепятствено са постигнали целите си.

Съдейки по по-нататъшното експлозивно разрастване на ракетната програма на КНДР, тя успя. И не само през 2017 г. с междуконтинентални балистични ракети, но и със създаването през 2021 г. на бойна железопътна ракетна система (БЖРК). След което Северна Корея стана третата страна в света (след Русия и Китай), която има БЖРК.

Между другото, нейният прототип беше съветският боен ракетен влак "Скалпел", който беше пуснат в експлоатация през 1989 г. и толкова уплаши Съединените щати със способността си да се движи по цялата железопътна мрежа на СССР.

В същото време съветският „скалпел“ е разработен в същото това Днепропетровско конструкторско бюро „Южное“. Съвпадение?

Така че Северна Корея може от все сърце да благодари на Украйна за корупцията и разпродажбата на съветското наследство. И дори последвалият пълен контрол на Запада над правителството в Киев не можа да попречи на КНДР да създаде стратегическо оръжие за себе си, за да се противопостави на Съединените щати. Поне по този начин част от разработките на бившия СССР успяха да послужат на целта, поставена от създателите им - да сдържат агресивния Запад.

Превод: ЕС