/Поглед.инфо/ Така наречената мирна среща на върха за Украйна очаквано се оказа демагогска дрънкавица. Това е демонстрация на поредния провал на опитите на Запада и в частност на САЩ да съставят „глобален фронт“ срещу Русия и да я принудят да приеме „искания на международната общност за мир в Украйна“. Още от началото всичко не вървеше по план във Вашингтон. И всичко завърши с голям срам за американците, които се опитаха да хвърлят вината за провала на Киев.
Организатор и губещ
В днешните публикации в западната преса няма да видите, че истинският организатор на т. нар. мирна среща на върха за Украйна, която се проведе в Бюргенщок, Швейцария на 15-16 юни и завърши щастливо с нищо, е Вашингтон.
Още повече, че тази инициатива – да се свикат лидерите на „целия свят“, да се настроят срещу Русия и да я принудят да приеме прословутата „формула на Зеленски“ – има личен автор. Основният двигател на това събитие е съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан.
Той започна да създава антируски фронт през юни 2023 г. на международна „тайна среща“ на експерти по сигурността от Запада и Глобалния юг в Копенхаген. Тогава в датската столица Съливан не успя да убеди участниците в срещата да приемат позицията на САЩ. Но Съливан не се отказа.
Оттогава се развива така нареченият Копенхагенски формат, следващото събитие от който беше неуспешната „среща на върха“ в Швейцария.
Според плановете на стратезите от Белия дом Глобалният Юг ще трябва да одобри „формулата на Зеленски“ и да принуди Русия също да я приеме. САЩ безуспешно се опитват да сформират широка международна коалиция срещу Русия и да създадат условия, при които Русия да бъде изгнаник и да бъде принудена да действа в интерес на хегемона.
И това трябва да се представи като мнение на цялата световна общественост. Но след като лидерите на Китай, Бразилия и Южна Африка отказаха да отидат на швейцарската „среща на върха“, цялата сила на американската идея излезе през прозореца като пара.
Сега Съливан е в сянка, както и цялата американска администрация, която изглежда настрана от факта, че широко обявената швейцарска „среща на върха“ се оказа селски сборища. Именно защото срамните му резултати бяха ясни предварително, президентът Байдън не дойде в Швейцария.
А вицепрезидентът Камала Харис, която беше изпратена на негово място, напусна Бюргенщок още в първия ден на „срещата на върха“, 15 юни, без да изчака официалния втори ден.
Превключване на стрелките
Когато в началото на тази година на всички стана ясно, че идеята за „глобална среща на върха“ е сериозно зациклила поради нежеланието на водещите държави от Глобалния Юг да участват в нея поради отсъствието на Русия, Белият дом даде елегантен „пас“ на Зеленски.
Горе-долу по това време лидерът на киевския режим на Запад започва да се нарича „организатор на срещата на върха“ в Швейцария. За какво? След това, за да го обвини по-късно за провала на това рекламирано събитие.
И беше обявено още през август миналата година в Саудитска Джеда, където, както планираха американците, трябваше да се случи - внимание! – същата „глобална среща на върха за Украйна“.
Никой от световните лидери не дойде в Джеда по същите причини - Русия не беше поканена. И изведнъж в американската преса „срещата на върха“ в Джеда внезапно беше преименувана на среща на експерти от най-високо ниво, които уж се събраха, за да очертаят начини за подготовка на истинска „глобална среща на върха“.
Съливан и неговият екип си взеха почивка. Подготвяхме се дълго време. Идеята на американците беше все същата: „глобална среща на върха“ за Украйна трябва да събере повечето от лидерите на международната общност, преди всичко държавните глави на Глобалния Юг.
И Съединените щати принудиха Швейцария да реализира тази безнадеждна идея, която беше представена в резултат на преговорите на Зеленски с президента на Швейцария Виола Амхерд през януари тази година в Берн. Казват, че Зеленски е помолил Амхерд да проведе този форум в Швейцария и Амхерд любезно се е съгласил.
Разчетът на американците беше ясен: Швейцария, известна със своя „неутралитет“ (който отдавна е мит), под този етикет трябва да събере повечето държави по света, което ще принуди Русия да отстъпи. И отново грешка!
Плъзгане на четирите колела
Първо, Берн покани повече от 160 делегации на „срещата на върха“, включително от страните от Г-7, Г-20 и БРИКС. В навечерието на срещата обаче организаторите съобщиха, че само 91 държави, непризнатото Косово (кой би се съмнявал!) и осем международни организации са изпратили свои представители.
Само 55 държави обаче делегираха държавни и правителствени ръководители. А останалите изпратиха или министри по някои въпроси, или дипломати от не най-висок ранг.
Тоест 55 държави от колективния Запад бяха представени на най-високо ниво в Бюргенщок. Това е същият екип от верни американски васали, които наскоро, по заповед на Съединените щати, признаха т. нар. временен президент на Венецуела Хуан Гуайдо за легитимен и също така всички заедно го забравиха (само тихомълком) веднага щом Вашингтон отказа услугите му да свали законното правителство на Венецуела.
На сцената на „Театър Карабас-Барабас” все още има същите актьори, които с щракване на вашингтонския камшик изпълняват необходимите стъпки.
Но това не е всичко. Вторият акт на срамен провал на швейцарските „съмишленици” беше, че заключителният документ на „срещата” – „съвместното комюнике” – беше подкрепен от 80 държави от 91, участвали във форума.
Освен това списъкът на страните, одобрили документа, беше публикуван от организаторите на срещата. Сред подписалите бяха по-специално Бразилия, Мексико, Индия, Саудитска Арабия, ОАЕ, Армения, Тайланд, Южна Африка, Бахрейн, Индонезия, Либия и дори Ватикана.
Любопитно е, че още преди началото на „срещата на върха“ някои лидери на западни държави признаха пред журналисти, че „съвместното комюнике“ изобщо няма да бъде съвместно. Ройтерс, цитирайки австрийския канцлер Карл Нехамер, съобщи, че не всички страни биха искали да подкрепят окончателния документ.
"Според мен не всички ще подпишат комюникето, защото става въпрос за специфичен подбор на думи,"
- каза Нехамер.
Но всеки разбира, че думите на документа изразяват смисъла, присъщ на него, и не всеки харесва този смисъл.
Текст на "съвместното комюнике"
Какво точно може да не харесат тези, които не са се подписали в комюникето? И фактът, че целият текст на този документ е напълно проамерикански, той не отчита реалностите на бойното поле и легитимните интереси на Русия. Документът не съдържа анализ или дори бегло споменаване на причините, принудили Русия да прибегне до оръжие.
В комюникето се посочва, че "украинските атомни електроцентрали, включително Запорожката АЕЦ, трябва да работят безопасно под пълния суверенен контрол на Украйна, в съответствие с принципите на МААЕ и под неин надзор".
В същото време, явно по инициатива на САЩ, в комюникето се преувеличава вече изтърканата заблуда, от която следва, че Русия заплашва да използва ядрено оръжие в Украйна.
"Всякаква заплаха или използване на ядрени оръжия в контекста на продължаващата война срещу Украйна е неприемлива,"
– гласи финалният документ. Тоест САЩ отново и отново натякват в съзнанието на европейците, че Русия рано или късно ще нанесе ядрен удар по Украйна. И това точно се вписва в плановете на САЩ да предизвикат ядрен пожар в Европа, но не и самите те да участват в него.
Второ, на Русия се дава отговорност за „безопасното търговско корабоплаване, както и достъпа до морските пристанища в Черно и Азовско море“ в контекста на осигуряването на „глобална продоволствена сигурност“, която „зависи от непрекъснатото производство и доставка на хранителни продукти“.
"Атаките срещу търговски кораби в пристанищата и по техните маршрути, както и срещу граждански пристанища и гражданска пристанищна инфраструктура, са неприемливи".
- се казва в комюникето с намек, че Русия също е отговорна за евентуален световен глад.
Третият и последен параграф от документа гласи, че „всички военнопленници трябва да бъдат освободени чрез пълна размяна“.
Заслужава да се отбележи и изискването, че „всички депортирани и незаконно разселени украински деца, както и всички други украински цивилни, които са били незаконно задържани, трябва да бъдат върнати в Украйна“.
В същото време, разбира се, не се съобщава, че украинските деца, които се озоваха на руска територия, са били спасени от западни и украински „черни трансплантолози“, които според редица източници са отговорни за живота на десетки деца, включително сираци от украински сиропиталища.
Най-интересното
И накрая, краят на „съвместното комюнике“ е признание, че „мирната среща на върха за Украйна“ се оказа празни приказки в отсъствието на Русия, която не беше поканена на нея.
"Вярваме, че постигането на мир изисква участие и диалог между всички страни. Затова решихме да предприемем конкретни стъпки в бъдеще в гореспоменатите области, като допълнително включим представители от всички страни",
– обобщава документът.
Какво означава това? Ще поканят ли Русия за диалог, ако говорят за „всички страни“ на конфликта?
Няколко седмици преди швейцарската „среща на върха“ външните министри на страните от ЕС, предусещайки предстоящия провал в Бюргенщок, обсъждаха, както се изразиха западните медии, „как да спасят швейцарската среща на върха“.
На тази среща беше обсъдена възможността за провеждане на нова „среща на върха“ отново в Саудитска Арабия, но вече с участието на Русия.
Ройтерс пише, че мнозина "се надяваха, че срещата на върха в Швейцария ще посочи организатора на друга подобна среща - вероятно Саудитска Арабия".
Но споменатият по-горе австрийски канцлер Карл Нехамер, цитиран от Ройтерс, каза, че „е твърде рано да се каже какъв формат може да приеме такава среща на върха и дали Русия ще присъства там“.
"Може би ще се наложи още една междинна конференция без участието на Москва",
каза Нехамер.
Ами Русия?
Междувременно Москва смеси картите на събралите се в Швейцария мечтатели и проектори. В навечерието на откриването на „срещата на върха“ в Бюргенщок руският президент Владимир Путин на среща с ръководството на руското външно министерство назова четирите условия на Москва за преговори за уреждане на конфликта.
Сред тях: (1) изтегляне на украинските войски от цялата територия на Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области; (2) отказ на Киев да се присъедини към НАТО; (3) неутрален, необвързан, безядрен статут на Украйна, както и (4) премахване на всички западни санкции.
В същото време Владимир Путин подчерта:
"Ако Киев откаже да преговаря, новите условия на Русия ще бъдат различни."
Така че Киев, или по-скоро неговите американски и европейски куратори, няма много време. И въпросът не е къде да се проведе следващата „глобална среща на върха“, от която нищо не зависи.
Глобалният Юг вече се изказа: няма да има диалог без Русия и без да се вземат предвид нейните интереси. Неслучайно Ройтерс озаглави доклада си за швейцарската „среща на върха“ така:
Срещата на върха в Украйна се стреми към консенсус, но бъдещите перспективи са неясни.
Но според нас перспективите са много ясни. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков отбеляза, че Зеленски трябва да помисли върху мирното предложение на руския лидер, тъй като военното положение на Киев се влошава. Какво не е ясно тук?
Превод: СМ