/Поглед.инфо/ 2018 г. приключва. Време е за обобщения. Украйна. Да започнем с описание на състоянието на икономиката в тази страна.
Икономиката на Украйна през 2108 г. продължава ту да стагнира, ту бавно да се придвижва напред. БВП, както и предишните две години, нарасна с 2-2,5%. Слабият ръст всеки момент по различни причини може да се смени с падение. Отново, както и предишните две години, може да се повтаря, че при демонстрираните в момента темпове, Украйна ще успее някъде през 2032 г. да достигне равнището на предреволюционната 2013 г. Темповете явно не са достатъчни за възстановяване, за да се предотврати спадът по време на „революционните” 2014 и 2015 г.
Наблюдава се бавен ръст на възстановяване, който покрива само малка част от падението на „революционните години”. При това трябва да се вземе предвид и обстоятелството, че икономическата система на Украйна продължава да работи не на развитие, а на изяждане на съветското наследство.
През 2018 г. Украйна стана най-бедната страна в Европа по БВП на глава от населението – по-бедна дори и от Молдова, ако броим тези две страни като „европейски”. Както и следваше да се очаква, периферната позиция в Европа оказва влияние в показателите на БВП.
Икономиката продължава да деградира, а „управляващата класа” да изяснява вътрешните и външните отношения. Сериозните чуждестранни инвеститори, както и преди, не влизат в украинската икономика. На отсъствие на доверие оказват както и външни (войната), така и вътрешните (лоши съдилища и закони) условия. Украинското фискално законодателство се сменя постоянно. Правото на собственост е нестабилно. Въведеното на 26 ноември с голям пропаганден международен трясък военно положение само допълни недоверието към натрупалите се съмнения сред очакваните инвеститори. Най-ликвидните акции от селскостопанския комплекс на Украйна паднаха леко по стойност. Инвеститорите започнаха да застраховат своите рискове. Военното положение бе използвано като повод за форсмажорно късане на редица договори.
Сключеното през октомври 2018 г. поредно споразумение с МВФ застави да се обърне внимание върху състоянието на украинските финанси. Най-проблемна за тях остава ситуацията с обслужването на външния дълг. Тук Украйна трябва да разчита на „помощта” на международните финансови организации – на първо място МВФ.
Своеобразно постижение с обратен знак. През 2018 г. Украйна излезе на второ място сред длъжниците на МВФ след хронично фалиралата Аржентина. Миналата година, както и предишните, ръстът на външния дълг изпревари ръста на валутните резерви на Украйна.
Последната краткосрочна 14-месечна програма за финансиране от МВФ предполага отделянето на обща сума в размер на 3,9 милиарда долара. Първият транш е в размер на 1,4 милиарда долара. Траншовете на МВФ служат за обслужване на държавния дълг. По искане на МВФ, в края на програмата, половината украински бюджет ще се попълва чрез данъци, акцизи и тарифи.
Външно нещата изглеждат така, все едно МВФ е дал последния си заем, за да няма дефолт. Но по всяка вероятност МВФ просто за пореден път демонстрира „международната поддръжка” на Украйна, за да може Западът да я предпази от банкрут.
Държавният дълг на Украйна (заедно с държавните гаранции) през юни 2018 г. стана 76,3 милиарда долара. От тях приблизително 60% са външни заеми. Това съответства на 47,2 милиарда, което е 2,6 пъти повече от настоящето равнище на валутните запаси на страната. В тези 47,2 милиарда влизат 9,6 милиарда гарантиран държавен дълг, а останалото е прекият дълг на Украйна под формата на еврооблигации, или както ги наричат още, облигации на външен държавен заем. Това са около 17,5 милиарда, предвид 3 милиарда „руски еврооблигации, по които Украйна обяви несъстоятелност. Тук влизат и заемите, получени от международните организации. Това са 16,6 милиарда долара, включващи еврооблигации, разположени при гаранциите на САЩ. Останалите задължения са в размер на 3,5 милиарда долара. Не може да се каже, че след Янукович „революционният режим” е увеличил значително държавния дълг. Ръстът е около една трета, което, ще отбележим, не е твърде голяма величина. Основният проблем с дълговото натоварване на Украйна възниква заради голямото падане на гривната през 2014 г.
През 2019 г. на Украйна ѝ предстои голямо изплащане на външни дългове. Планираните изплащания са в размер най-голямото перо в бюджета – 417 милиарда гривни (15 милиарда долара). Това е около една трета от бюджета. На този фон бюджетните разходи за медицина изглеждат истински трохи – девет милиарда гривни.
През 2020 г. украинската държава трябва да изплати на външните кредитори около 10 милиарда долара дълг. Едва през следващите три години разходите по обслужване на външния дълг ще намалеят: през 2021 – пет милиарда, през 2022 – 4,1 милиарда, през 2023 – 4 милиарда. Според изчисленията на МВФ, през 2018 г. държавният дълг на Украйна е 70,5% от БВП, следващата година 68,8% от БВП, през 2020 г. – 64,4%, през 2021 – 60,4%, а през 2022 г. -56,4%.
Заради проблема с финансите, Украйна винаги е имала невисок кредитен рейтинг. Сега той е дори още по-нисък. През септември 2017 г. Украйна емитира 15-годишни еврооблигации за 3 милиарда при лихва 7,375%. Това е доста висока цена. Например, през май същата година Сенегал емитира 16-годишни еврооблигации с доходност 6,25%, а през октомври Унгария емитира 10-годишни с доходност 1,75%. През 2018 г. цената на външните заимствания за Украйна скочи значително до 9,7%.
През 2018 г, заради общото финансово състояние, Националната банка на Украйна четири пъти повишава основния лихвен процент в страната до 18%. Вътре в страната Министерството на финансите е емитирало номинирани в гривни ценни книжа под 20%. В резултат на високия лихвен процент кредитната система в Украйна е престанала да работи. За сравнение, в „единното асоциативно пространство” с Украйна в страните от ЕС лихвеният процент на ЕЦБ е в размер на 1%. Подобен дисбаланс в условията на вътрешното кредитиране загробва украинската икономика.
За попълване на бюджета приватизационните резерви в значителна степен вече са се изчерпили. Държавната собственост в Украйна е по-малко от 10% от цялата собственост. Най-забележителните епизоди от хрониката на приватизацията през 2018 г. са корабостроителницата „Океан” в Николаев, приватизирана на смехотворната сума от 4,5 милиона долара, което е по-малко от цената на скрапа, който може да се получи при разглобяването на това предприятие. Одеският пристанищен завод през 2018 г. бе предлаган за приватизация десет пъти по-евтино – вместо 527 милиона за 54 милиона. Но купувачи за него и при подобни условия не бяха намерени.
Що се отнася до селското стопанство, то в края на 2018 г. в украинската Върховна Рада бе продължен мораториумът върху продажба на земеделска земя. Отчасти това бе чисто пропагандна мярка, адресирана към избирателите преди предстоящите парламентарни избори. От друга страна, Украйна никак не е готова за подобна мащабна приватизация в законодателен и нормативен план.
Деиндустриализацията на Украйна продължава. Отдавна протичащият процес влияе на състоянието на външната политика. Наукоемката продукция в украинския износ през 2018 г. е едва 5%. В износа на Украйна през 2018 г. 70% са суровини и селскостопанска продукция. Работата отива дотам, че в близките години селскостопанската продукция ще заеме половината украински износ. През 2018 г. в Украйна имаше рекордна реколта, затова и чуждестранните инвеститори имат интерес към селското стопанство на страната.
През 2018 г. износът на метали демонстрира ръст (около една трета), както и износът на целулозно-книжната продукция и на дървесината.
Украинските компании продават в чужбина желязна руда, метали, а също селскостопанска продукция – всичко по занижени цени. По този начин се снижава основата за данъчно облагане вътре в страната и в офшорки се източват средства. Заради подобни практики износът на Украйна е недооценен с около три милиарда евро, а държавният бюджет не получава 750 милиона данъци. Загубите от контрабанда на дървесина, например, са в размер на 210-280 милиона. В ЕС твърдят, че ежегодната корупционна загуба на украинските митници е около пет милиарда долара.
Заради войната в Донбас Украйна е загубила около 40% от износния си потенциал. Заради финансовите потребности на украинската държава от валута, съществуващите норми на контрол изискват износителите да преизчисляват валутата в течение на 180 дни. Това е доста здраво ограничение за износителите.
Рус.ез.
Рост сырьевого украинского экспорта провоцирует рост дефицита внешней торговли. Торговля Украины с Россией, Германией и Китаем особенно дефицитна для Украины. Торговля с ЕС, в целом, также дефицитна для Украины. По цепочкам современных добавленных стоимостей Украина по-прежнему связана с Германией по одной статье — «электрические кабели» — продукту с большой долей украинского дешевого потогонного ручного труда.
В 2018 году товарооборот между Россией и Украиной в очередной раз возрос при условии ухудшения в нем торгового сальдо для Украины. В импорте из России доминируют энергоресурсы — 54,4%.
Вообще всю свою внешнюю торговлю в 2018 году Украина продолжает сводить с отрицательным для себя сальдо примерно в $ 10 млрд. Однако эта сумма почти полностью перекрывается зарубежными переводами украинских «заробитчан». Вообще нужно понимать, что с 2014 года по этому направлению на Украину поступило около $ 30 млрд. Получается, что стихийный «экспорт» трудовых ресурсов — это тоже экспорт, приносящий валюту.
В энергетике по критическому импорту — это нефтепродукты, коксующиеся угли, твелы, бензин, дизельное топливо Украина по-прежнему зависит от России. Из-за отпадения Донбасса Украина превратилась в импортера угля и антрацитного угля, нужного для ее металлургии.
На днях в декабре 2018 года Украина подтвердила продление контракта с российской ОАО «ТВЭЛ» на поставки ядерного топлива на украинские АЭС до 2025 года, хотя на американскую компанию Westinghouse приходится уже более половины поставок.
На Украине на сегодняшний день продолжают работать два собственных производителя нефтепродуктов — Кременчугский нефтеперерабатывающий завод и Шебелинский газоперерабатывающий завод. Остальное, в том числе ориентирующееся на прикарпатскую нефть, было ликвидировано. В 2018 году потребности украинского внутреннего рынка покрывались своей переработкой по бензину на 43%, по дизельному топливу — на 13%. Поэтому Украина продолжает получать почти 60% своего заправочного топлива из России. По дизельному топливу эта зависимость составляет две трети. Утверждают, что украинские танки и бронетранспортеры более чем наполовину заправляются импортным дизельным топливом, полученным из России и Белоруссии.
Российский транзит газа через территорию Украины в 2018 году оставался на самом высоком уровне — 87−88 млрд кубов. В 2017 году он составлял 93 млрд. При этом и потребление газа на Украине остается все еще достаточно высоким — 30,92 млрд куб в 2017 году. За январь — август 2018 года — 8,2 млрд куб. В 2018 году при средней цене на газ в ЕС в $ 250, Украина из-за привязки к текущим биржевым ценам покупала его у европейцев по цене в $ 339. При таком уровне общая цена для промышленных потребителей на Украине составляет около $ 500, что становится еще одним фактором неконкурентоспособности украинской промышленности на фоне ЕС.
Получение газа по реверсу заключается в известном трюке: Украина забирает себе российский газ из своей транзитной трубы, платя за него европейским клиентам «Газпрома». Пока есть транзит, есть и реверс. По текущему договору с «Газпромом», транзит остается до 1 января 2020 год. Украина нуждается в новом соглашении с «Газпромом» о транзите. Но транзит газа из России через Украину постепенно теряет свое значение — и ментально, и фактически. Правда, на Украине верят в то, что если «Северный поток-2» и построят, то по нему ничего не пойдет из-за противодействия западных союзников. В преддверии окончания транзитного соглашения с «Газпромом» «Укртрансгаз» начал метаться. Сначала попытался завысить тарифы за транзит. Потом для того, чтобы оставаться конкурентным против строящихся «потоков», он снизил их, чтобы сейчас начать жаловаться на то, что не сможет поддерживать систему из-за дефицита оборотных средств. Пока «Газпром» не понимает, с каким из украинских органов власти ему следует вести переговоры о тарифе на транзит газа после 31 декабря 2019 года. Очевидно, что вновь избранным президенту и парламенту Украины придется экстренно решать вопрос по транзиту в оставшиеся месяцы 2019 года. А пока из «Газпрома» этим летом заранее сообщили, что могут сохранить транзит газа через территорию Украины в объеме 10−15 млрд кубометров в год, и то при условии — если украинская сторона докажет экономическую целесообразность нового контракта. Подобные объемы будут означать крах украинских игр в европейский реверс. Украинская транзитная труба превратится в простой газопровод по снабжению собственно Украины.
Что касается социального аспекта, то можно констатировать, что при существующем в Киеве подходе текущая государственная энергетическая политика на Украине гарантирует состояние энергетической бедности домохозяйств. Доступность энергетики для каждого потребителя сокращается. И по этому параметру Украина удаляется от Европы.
Из-за общего состояния дел на Украине абсолютно не работают над инфраструктурными энергетическими проектами. На этом базовом фоне общее состояние промышленности и инфраструктуры остается крайне неудовлетворительным. Из-за общей изношенности очень высока вероятность техногенных катастроф в любом из секторов в известном режиме «черного лебедя».
Износ основных фондов на Украине приближается к отметке 75%. В жилищно-городском хозяйстве требуется менять 70% лифтов, 75% трансформаторов. В теплоэнергетике замене подлежит 60−65 энергоблоков. Особенно впечатляет моральный технический износ техники на железнодорожном транспорте: по тепловозам он составил 99,8%, по электровозам — 93%, по пассжирским вагонам — 82%. В феврале 2018 года Украина подписала соглашение с General Electric на один миллиард долларов на поставки локомотивного транспорта в течение 15-ти лет. Один локомотив обойдется украинской железной дороге примерно в $ 4,5млн.
Теперь о состоянии дел в социальной сфере. Официальный уровень инфляции в 2018 году составил на Украине 10%. Однако продукты питания подорожали примерно на 30%, а услуги — от 10−12% и выше. Официальная средняя зарплата у занятых на Украине составила в 2018 году 9 тыс гривен ($ 330), но учет пенсионного фонда указывает на 7 тыс гривен. Отчасти текущая «хорошая жизнь» и запас прочности связаны с неучтенными доходами и серыми зарплатами. На Украине сохраняется большая теневая экономика.
В 2018 году цены за услуги украинского ЖКХ стали вполне себе европейскими. С 1 января 2019 года ожидается продолжение роста тарифов на ЖКХ — примерно на 24%. Президент Украины Петр Порошенко объясняет, что бьющие по населению высокие тарифы — это цена борьбы с Путиным. Показательно, что текущие тарифы на энергию в три раза больше, чем в Европе. Именно из-за подобного состояния иностранные инвесторы идут в альтернативную энергетику. На городской общественный транспорт киевляне — столичные жители тратят больше, чем столичные жители Варшавы, Праги и Берлина. В Киеве за последние пять «послереволюционных» лет не построен ни один метр метрополитена.
Текущая численность населения Украины не известна ни властям, ни органам статистики. Срочно нужно организовывать и проводить перепись. А пока продолжается утрата человеческого капитала. Трудовая эмиграция по-прежнему имеет высокий темп. В Германии и России в самое последнее время обновлено миграционное законодательство, нацеленное на постоянный прием мигрантов с Украины На фоне трудовой миграции за рубеж на Украине создается крайне неблагоприятная ситуация в демографии. В 2018 году на 10 работающих приходится 11 пенсионеров. На 100 смертей пришлось 59 рождений. За счет одного естественного фактора население Украины сократилось в прошедшем году примерно на 200 тыс человек. Это население крупного города.
Таким образом, можно уверенно утверждать, что в 2019 году системный кризис на Украине продолжится. Беспрецедентная деградация институтов государственной власти означает, что частные и личные интересы превалируют в общественном поле. Симптомов оздоровления в экономике и социально-экономической сфере на Украине нет. Международные финансовые институты фактически финансируют коррупцию на Украине, обеспечивая гарантированное погружение в болото.
Под лозунгами европейской интеграции продолжается постсоветская деградация. В этом плане простой опыт свидетельствует, если тонуть в болоте и не делать лишних движений, то тогда тонущий дольше протянет. В образном плане майданная революция похожа на отчаянное барахтанье утопающего. Беспорядочные и хаотичные движения лишь ускорили погружение в бездну. Из-за плохого состояния в экономике на первый план в очередной раз на Украине выходит социальный вопрос, который и будет превалировать в украинской политике в избирательный 2019 год.