/Поглед.инфо/ На 31 декември в Украйна стартира кампанията за президентските избори - под елхата със салати и шампанско. Впрочем, предстоящата 2019 г. за гражданите на Украйна отдавна се свързва с избори (първо президентски, след това парламентарни) и с надежди за промяна.

Списъкът на кандидатите за държавен глава все още не е известен, но, според експертите, той ще бъде дълъг.

„Ще има повече от 30-35 кандидати. Но ще видим окончателната цифра, когато процесът на регистрация приключи, защото той също зависи от броя на техническите кандидати. Днес можем да кажем с 80-90% увереност, че определено ще има балотаж”, казва председателят на ЦИК на Украйна Алексей Кошел.

Според данните от преди Нова година от анкета на Центъра за социологически изследвания "София" (публикувани на 28 декември), 16,9% от респондентите са готови да гласуват за лидера на партия „Баткивщина” Юлия Тимошенко и това е най-високата оценка сред кандидатите.

Зад нея във водещата тройка са шоуменът Владимир Зеленски (11,3%) и вероятно кандидатът от опозиционния блок - депутатът Юрий Бойко (10,9%).

Сегашният президент Петро Порошенко открива втората тройка с рейтинг от 9,4%, заедно с бившия министър на отбраната Анатолий Гриценко (7,9%) и лидера на Радикалната партия Олег Ляшко (6,3%).

Петро Алексеевич обаче реши да не се отказва и след като предварително хубавичко изплаши гражданите, се престори на спасител на страната с надеждата, че благодарното население ще гласува за него. Освен това данните от социологическите проучвания сочат, че преди месец, веднага след провокацията на украинския флот в Керченския проток, Петро Порошенко беше на трето място и когато всички се успокоиха, той отново загуби доверие. Порошенко може да плаши народа само с едно нещо – нахлуване и пълномащабна война с Русия.

Американското списание Newsweek също реши да вземе участие в предизборната кампания на ръководителя на украинската държава и публикува статия, която прогнозира атаката на Русия срещу Украйна в навечерието на Нова година.

„Москва обича да води агресия, когато светът не обръща внимание на това. По време на коледните празници през 1979 г. тя нахлу в Афганистан и през отпускарския месец август нападна Грузия”, заяви бившият посланик на САЩ за Украйна Джон Хербст. Според него, „новогодишните празници на фона на неотдавнашната оставка на министъра на отбраната Джеймс Матис може да създадат идеален сценарий за руска офанзива”.

Догадките на посланика не се сбъднаха. И гражданите на Украйна, без да се страхуват ни най-малко от „руското нашествие”, посрещнаха 2019 г. не само по Киевско, но и по Московско време.

Полският вестник Rzeczpospolita се оказа по-внимателен, след като обеща, че „руските обстрели ще започнат три месеца преди президентските избори в Украйна. „Москва, вероятно с помощта на военни провокации, ще се опита да повлияе на хода на изборите”, изданието се позовава на американския военен експерт Майкъл Кофман. В същото време Rzeczpospolita се оплаква, че украинското общество все още не иска да разглежда Русия като „агресор”.

„С твърдението, че Русия е агресор, са съгласни по-малко от 2/3 от анкетираните. Според проучване, проведено през ноември и декември в южната и югоизточната част на Украйна, около половината от анкетираните не са съгласни с подобно определение за действията на Москва. Дори в Одеса 47% от населението не счита Русия за агресор”, отбелязва Rzeczpospolita. Забравяйки да добави, че 47-те процента са жителите на Одеса, които не се страхуват да кажат какво мислят. По-голяма част от населението на Украйна просто не участва в такива проучвания.

„72% от украинците смятат, че войната в Донбас е основният проблем на страната. Корупцията на властите плаши само 41% от хората. 58% са отговорили, че считат ситуацията в Украйна за „напрегната”, а 31% - „критична”, пише полското издание.

Според данни от декемврийските проучвания на Центъра за социологически изследвания „София”, „населението е изключително недоволно от начина, по който работи ръководството на страната, само 2,8% от респондентите напълно одобряват дейността на президента”. В сравнение с декември 2017 г., делът на положителните оценки за работата на президента е намаляла от 19,5% на 13,5%. В същото време делът на отрицателните се е увеличил от 76.0 на 81.9%. Само 51% от анкетираните обаче със сигурност ще отидат на изборите и ще гласуват с надеждата, че ще успеят да променят нещо в своята страна. Останалите вече не разчитат на демократични процедури.

Превод: В.Сергеев