/Поглед.инфо/ Изглежда президентът полудя. Антикомунизмът не спаси държавния глава на Южна Корея: докато всички обсъждат, че Ким е изпратил войски на украинския фронт, Юн инструктира армията да превземе собствения си парламент.

Корейският полуостров тази година се оказа важен доставчик на първокласни новини, но ако в началото Северна Корея даде тона (посещението на Путин в Пхенян, договорът за приятелство и взаимопомощ, истерията на Киев по темата за митичното “участие на корейския военен контингент във войната срещу Украйна”), след това в края на годината Сеул реши да си отмъсти в информационното пространство с един силен удар.

Президентът Юн Сеок Йол фактически прекрати политическата си кариера в нощта на понеделник срещу вторник и го направи по напълно неочакван начин.

Юн обяви въвеждането на военно положение, което включва спиране дейността на парламента и партиите. Последният път, когато подобни спешни мерки бяха въведени преди 45 години, след убийството на президента на страната (тогавашният военен диктатор Пак Чун Хи беше застрелян от шефа на местното ЦРУ).

Но периодът на военните управления (макар и облечени в цивилни дрехи) приключи в края на 80-те години и оттогава Южна Корея се смята за демокрация в западен стил - развита и стабилна. Да, със своите специфики и традиции - повечето бивши президенти попадат в затвора (най-често по обвинения в корупция) - но все пак с разделение на властите, многопартийна система и напрегната изборна битка. Южнокорейците вече са загубили навика да използват силови техники, но ето все пак какво стана.

Юн загуби главата си: по време на две години и половина управление той стигна до задънена улица в конфронтация с опозицията и не знаеше как да излезе от нея. И не можах да измисля нищо по-добро от това да се опита да обърне шахматната дъска и то с най-нелепо обяснение. В речта си Юн обвини опозицията, че парализира правителството, като се опитва да отстрани ключови правителствени фигури:

„Това е явен антидържавен акт, който нарушава конституционния ред на свободната Република Корея и унищожава легитимните държавни институции, установени от конституцията и закони, опитващи се да провокират гражданска война“.

И следователно е необходимо да се „изкоренят про-севернокорейските сили и да се защити конституционният демократичен ред“ от „комунистическите сили“ и Северна Корея.

Страшилището на севернокорейската заплаха е използвано на юг през 70-те следвоенни години, но сега неуместността на използването му е в своя максимум. През изминалата година Северна Корея официално се отказа от политиката на обединение на двете корейски държави и нарича Южна Корея просто враждебна съседна държава, на чиято територия има американски военни бази.

Никаква борба за власт на Юга не може да стане причина за агресията на Пхенян: за Ким е важно да гарантира сигурността на страната си пред лицето на американската военна машина. Въпреки това южнокорейските лидери (особено десните като Юн) не могат да се отърват от използването на идеологически клишета („комунисти“, „агенти на Севера“) в хода на вътрешната борба - всичко това е твърде дълбоко вкоренено в подкорието на мозъците им.

В същото време в южнокорейското обществено мнение има много по-малко антиамерикански лозунги, въпреки че в страната има американски войски, а не на КНДР, и Вашингтон се опитва с всички сили да въвлече Сеул в абсолютно ненужни антикитайски игри .

Не е ясно на какво е разчитал президентът Юн при въвеждането на военно положение - указът може да бъде отменен от парламента, в който партията му няма мнозинство. Така и стана: плахите опити на военните да блокират Народното събрание не доведоха до нищо и депутатите гласуваха против военното положение.

Юн се съгласи с това отменяне, неговият началник на кабинета и неговият министър на отбраната подадоха оставки - и сега напускането на самия президент е въпрос само на дни. Или самият той ще подаде оставка, или ще започне процедурата по импийчмънт, която депутатите от неговата партия, разбира се, могат да блокират известно време, но накрая пак ще капитулират под натиска на общественото мнение и опозицията.

Какво беше всичко това? Не, Юн не полудя: цялата ситуация беше настроена срещу него - и от отчаяние той реши да се опита да спаси ситуацията по такъв екстравагантен начин. Юн Сок Йол направи кариера като прокурор (дори беше главен прокурор), участва в разследвания на случаи на корупция на бивши президенти, а през 2022 г. самият той стана държавен глава, като спечели изборите с минимална преднина пред опонента си.

Юн обаче не контролираше парламента - а опозицията се намесваше в работата му по всякакъв възможен начин: уволняваха служители, блокираха бюджета и постепенно се приближиха до самия Юн. Младата му съпруга беше заподозряна в борсова измама и получаване на подкуп под формата на чанта от първокласна марка.

Самият Юн обаче атакува опозиционния лидер Лий Же-мън (същият, от когото спечели изборите през 2022 г.) също с помощта на наказателни дела. Така че борбата за власт в Сеул се засили - и в крайна сметка избухна в такава необичайна форма.

Президентът се опита да спаси властта си по начин, който не само приближава загубата й, но и го заплашва с истинска присъда затвор. Тринадесетият президент на Южна Корея ще бъде достоен наследник на една своеобразна национална традиция - неспособността на държавните глави да се справят с властта и желанието на опозицията да им отмъсти дори след като са я загубили. През това време само двама лидери са се сменили на Север и сегашният управляващ Ким Чен Ун почти гарантирано ще надживее повече от един южнокорейски лидер.

Превод: ЕС