/Поглед.инфо/ Тръмп цели да стартира процеса на реиндустриализация на Америка и да намали огромните дългови задължения

На 4 март президентът на САЩ Доналд Тръмп произнесе обръщение към долната и горната камара на американския Конгрес. Една от основните теми на речта беше въпросът за установяването на ред във външната търговия на САЩ. На първо място, чрез установяване на правилни, справедливи мита върху стоките, внасяни от Съединените щати.

Американският президент по-рано каза, че търговията на САЩ с много страни е „несправедлива“. Например той нарече търговията със своите съседи Канада и Мексико несправедлива. Подчертавайки, че Америка на практика „субсидира“ своите съседи. Тук, според Тръмп, несправедливостта е, че САЩ имат голяма асиметрия в търговията с Канада и Мексико.

Америка има огромен търговски дефицит с тези страни. В края на 2023 г. търговският дефицит с Канада възлиза на $64,2 млрд. Още по-асиметричен е търговският дефицит на САЩ с Китай през 2023 г. Общият търговски дефицит на САЩ с целия свят през предходната година е $773,4 млрд.

От гледна точка на Тръмп това е сумата, с която Америка е "субсидирала" останалия свят. До края на 2024 г. подобни „субсидии“ достигнаха рекордно ниво в историята на Америка – 918,4 милиарда долара, по-специално три страни – Китай, Мексико и Канада – все още се твърди, че „паразитират“ за сметка на Америка. Те представляват около 530 милиарда долара от търговския дефицит на Америка миналата година. Страни като Виетнам, Ирландия и Германия също имат значителен принос за търговския дефицит на САЩ.

Разбира се, думата "субсидиране" едва ли е подходяща за описание на небалансираната търговия между САЩ и други страни. Последните, напротив, вярват, че именно те субсидират Америка, получавайки в замяна на стоките си записи на заповед, наречени долари.

Но на 4 март Доналд Тръмп се съсредоточи върху друга „несправедливост“ за Америка в търговията с други страни. А именно, че много от търговските партньори на САЩ имат по-високи мита върху американски стоки от митата на САЩ върху стоките на тези партньори.

Тръмп даде редица примери. „Тарифите в Южна Корея са средно четири пъти по-високи от [американските], помислете за това, четири пъти по-високи. И ние предоставяме на Южна Корея огромна военна и друга помощ, но ето какво се случва. Това ни причиняват и враговете, и приятелите ни. „Тази система е несправедлива към Съединените щати и винаги е била“, оплака се Тръмп.

„Средно Европейският съюз, Китай, Бразилия, Индия, Мексико и Канада ни налагат много по-високи тарифи, отколкото ние на тях. „Това е изключително несправедливо “, повтори Тръмп още веднъж. Например Индия налага мита върху американските автомобили на нива над 100%, докато китайските мита са средно два пъти по-високи от американските.

Президентът обяви триумфално, че слага край на тази несправедливост: „Други страни са използвали митата срещу нас от десетилетия и сега е наш ред да ги използваме срещу тях.“ Отсега нататък търговията на САЩ с други страни ще бъде "симетрична": нивото на вносните мита на САЩ върху стоки от други страни ще бъде равно на нивото на митата на други страни върху американски стоки. „Каквито и [мита] да ни наложат, ние ще отговорим със същото“, каза Тръмп.

Именно на 4 март влязоха в сила 25-процентните мита върху канадски и мексикански продукти (указът за тези мита беше подписан от Тръмп на 2 февруари). От началото на февруари вносните мита за стоки от Китай вече са в сила в размер на 10%. На 4 март те бяха удвоени до 20%. От 2 април се въвеждат мита за стоки и от други страни. Тръмп не посочи страните в категорията "други", нито уточни размера на митата за други страни.

Факт е, че Вашингтон все още не е съставил пълна картина на другите страни. На 13 февруари Тръмп нареди на Министерството на търговията и на Службата на търговския представител на Съединените щати ( USTR , правителствената агенция на САЩ, отговорна за изготвянето на търговските закони на САЩ, изготвянето на двустранни и многостранни търговски споразумения и координирането на външнотърговската политика), в сътрудничество с Министерството на финансите и Министерството на вътрешната сигурност, да преизчислят тарифите на САЩ за всяка страна и за всеки продукт.

Това е мащабно начинание, което включва проверка на над 17 000 кода за внос, потенциално за всяка от 186-те държави, които в момента се ползват от режим на най-облагодетелствана нация (НОН) в търговията със Съединените щати. Тръмп има двама служители, отговорни за тази задача: секретарят на USTR Джеймисън Гриър (назначен на тази позиция на 26 февруари 2025 г.) и министърът на търговията Хауърд Лътник (назначен на тази позиция на 19 февруари 2025 г.).

В американските медии има много публикации, които поясняват и илюстрират тезата на Тръмп за „несправедливостта“ на търговията на САЩ с други страни. Оказва се, че търговията на САЩ с Индия е особено „несправедлива“. Според Световната търговска организация тарифите на Индия са най-високите сред 15-те най-големи търговски партньори на САЩ, средно 17% за всички стоки в сравнение с 3,3% за САЩ.

Европейският съюз има 10% мито върху вноса на превозни средства, четири пъти по-високо от митото от 2,5% върху леките автомобили в Съединените щати.

Според Американската асоциация за биогорива, Бразилия налага 18-процентно мито върху етанола от САЩ, докато Америка позволява бразилският етанол да се внася практически безмитно.

Между другото, Тръмп не иска да се ограничи само до изравняване на ставките на митническите тарифи. В заповедта си от 13 февруари той изиска актуализираните тарифи на САЩ да вземат предвид и нетарифните бариери, които търговските партньори налагат на американски стоки.

Тръмп, например, включва данъка върху добавената стойност в Европейския съюз сред такива „несправедливи“ нетарифни бариери; както и дейността на държавните компании в Китай, които получават бюджетни субсидии. Информационната агенция Ройтерс публикува статия , озаглавена „What's in Trump's new order on reciprocal US tariffs?“ (Какво влиза в новата тарифна заповед на Тръмп за САЩ?)

Отбелязва се, че вземането под внимание на нетарифните разходи може да повиши тарифите на САЩ дори повече, отколкото вземането предвид на редовните тарифи на други страни: „Тези разходи също ще бъдат включени в новите, по-високи тарифни ставки и служител на Белия дом каза, че бариерите даже са по-значителни от стандартните тарифи.“

Статията, цитираща меморандум на САЩ, определя нетарифната бариера като „всяка наложена от правителството мярка, политика или непарична бариера, която ограничава, предотвратява или възпрепятства международната търговия със стоки, включително политики за внос, санитарни и фитосанитарни мерки, технически бариери пред търговията, държавни поръчки, експортни субсидии, липса на защита на интелектуалната собственост, дигитални търговски бариери и анти-конкуренция тивно поведение на публични или частни субекти.“

Между другото, САЩ често прибягват до въвеждането на различни протекционистични мерки по отношение на стоки от страни, които използват такъв нетарифен инструмент на външната търговия като подценяването на тяхната валута. Тръмп, още в първия си мандат в Белия дом, наложи допълнителни мита върху китайски стоки, обвинявайки Пекин в манипулиране на обменния курс на юана.

Статията на Reuters, цитирана по-горе, казва, че Вашингтон ще предприеме мерки срещу подобно валутно манипулиране: „Официален представител на Белия дом също каза, че валутните курсове ще бъдат взети предвид при изчисляването на митата, тъй като валутите, които са подценени спрямо долара, допринасят за търговския дефицит на САЩ, като правят американския износ по-скъп.“

В речта си пред Конгреса на САЩ Тръмп даде да се разбере, че новите американски тарифи ще вземат предвид всички нетарифни трикове („непарични мита“) на търговските партньори на Америка: „Всичко, за което те ни таксуват, и ние ще ги таксуваме. Ако те въведат непарични мита, за да ни държат далеч от техния пазар, тогава ние също ще въведем непарични бариери, за да ги държим далеч от нашия пазар .

Някои наблюдатели смятат, че чрез въвеждането и увеличаването на вносните мита Тръмп се опитва да убие два заека с един изстрел: първо, да стартира процеса на реиндустриализация на Америка (замяна на вноса с местно производство); второ, да се увеличат държавните приходи чрез вносните мита и да се намали огромният дефицит на федералния бюджет (през фискалната 2024 година той възлиза на 1,83 трилиона долара).

Намерението на Тръмп да преследва и втори „заек“ е посочено в неговата заповед от 13 февруари, която изисква Службата за управление и бюджет да представи доклад в рамките на 180 дни за всички финансови ефекти от тарифните мерки върху федералното правителство.

Що се отнася до „заека“, наречен „реиндустриализация“, Тръмп очаква, че повишаването на вносните мита ще стимулира бизнеса (както американски, така и неамерикански) да организира производство на стоки в Съединените щати. Не е тайна, че много американски компании преместиха производството си в съседно Мексико, където има евтина работна ръка.

Така 25-процентното мито върху стоки от Мексико може да насърчи американския бизнес да премести производството обратно в Съединените щати. В обръщението си към Конгреса Тръмп каза: „Ако не произвеждате продукта си в Америка, при администрацията на Тръмп ще плащате мита, а в някои случаи доста високи.“ Това е ясно послание от президента към американския бизнес: приберете се у дома!

Американски и други експерти размишляват как може да завърши борбата на Тръмп за справедливост във външната търговия? Ако Тръмп призовава за „симетрия“ в търговските отношения, тогава едно възможно решение е следното. Търговските партньори намаляват своите мита до нивото на съответните американски мита, които бяха в сила, когато Тръмп дойде в Белия дом.

Освен това се премахват всички нетарифни бариери срещу американски стоки. И тогава мирът, приятелството и взаимното сътрудничество ще преобладават в търговските отношения на САЩ с други страни. Това е всъщнос напълно мирния вариант.

Но през последния месец видяхме много признаци, че партньорите на Америка избират различен вариант: те се готвят за голяма и дълга търговска война. Вече редица държави правят изявления и дори вземат решения за тарифни „отговори“ на Вашингтон (Мексико, Китай, Канада и др.).

И още повече, никой няма да се откаже от нетарифните бариери. Но какво ще кажете за техническата безопасност, екологията и санитарните стандарти? – казват политици и общественици от онези страни, които Тръмп се опитва да призове към ред. Казват, че не става въпрос за защита на вътрешния пазар, а за защита на здравето и живота на гражданите.

Като цяло назрява голяма търговска война между САЩ и останалия свят, дори и онези страни, които се смятаха за непоклатими съюзници на Вашингтон. Канадският премиер Джъстин Трюдо обаче каза на 4 март, че войната вече е започнала: „Днес Съединените щати започнаха търговска война срещу Канада. Страната няма да остави това неоснователно решение без отговор“.

Реагираха и европейски политици. Така френският президент Еманюел Макрон в обръщението си към френския народ на 5 март също обяви готовността на Европа да „отмъсти“: „Трябва да сме готови САЩ да решат да наложат мита върху европейски стоки, както току-що потвърдиха по отношение на Канада и Мексико. Това е неразбираемо решение както за американската, така и за нашата икономика и ще има последствия за някои от нашите индустрии, но няма да остане без отговор от наша страна.

Превод: ЕС