/Поглед.инфо/ На 4 ноември председателят на комисията по външни работи на американския сенат Робърт Менендес (демократ от Ню Джърси) промени проекта на военния бюджет за следващата фискална година (в САЩ започна на 1 октомври), който предвижда проверки на износ на БПЛА от Турция и ограничаване на продажбата на резервни части за турската програма за производство на дронове.

Законът за контрол на износа на оръжие на САЩ изисква всички оръжия, които САЩ предават на чужди правителства, или части от оръжия, да се използват само за самоотбрана. „Продажбата на дронове от Турция е опасна, дестабилизираща и заплаха за мира и правата на човека“, каза сенаторът. „САЩ не трябва да участват в това, тази поправка подчертава, че трябва да предотвратим използването на американски компоненти в тези турски оръжия”, допълни той.

Менендес обърна внимание на факта, че „турските дронове изиграха решаваща роля в миналогодишната война между Армения и Азербайджан“. „Оттогава Полша, Мароко и Украйна купиха “Байрактар” и редица други страни проявиха интерес към това, включително Ангола, Етиопия, Нигер, Нигерия и Руанда“, каза сенаторът.

Турското издание “Дейли Сабах” приписва тази законодателна инициатива на натиск от страна на "гръцкото и арменското лоби в САЩ", с което според изданието се свързва сенатор Менендес, но недоволството на Вашингтон от действията на Турция не се ограничава до влиянието на едно или друго лоби. Противоречията между Вашингтон и Анкара се натрупват поради несъответствието на външнополитическите им стратегии.

„Издигаща се и напориста Турция поставя Съединените щати пред труден избор“, отбелязва “Никей”. На изслушванията на 21 юли в комисията по външни отношения на Сената на САЩ Робърт Менендес обвини Турция във „военна подкрепа на Азербайджан в конфликта в Нагорни Карабах и улесняване на прехвърлянето на наемници от Сирия за участие в битки на страната на Азербайджан“, както и че „в Турция са арестувани и хвърлени в затвора повече адвокати и журналисти, отколкото навсякъде другаде по света.“

Присъствайки на изслушването, заместник-държавният секретар на САЩ по политиката Виктория Нюланд действа като „добър изследовател“ с “по„фин подход“ и каза, че има области, в които двамата съюзници са „твърдо отдадени на обща политика и мироглед“, но също така "области, в които имаме дълбоки разногласия с турското правителство." Нюланд увери сенаторите, че Държавният департамент продължава да „възразява срещу закупуването и разполагането от Турция на руската система за противовъздушна отбрана С-400 и всякакви нови големи покупки на оръжие от Русия ще доведат до допълнителни санкции съгласно Закона за противодействие на противниците на Америка чрез санкции.

Бившият полковник от военното разузнаване на САЩ Ричард Аутцен, който е съветвал няколко държавни секретари в доклада си “Сделки, дронове и национална воля”, публикуван от Института за близкоизточна политика във Вашингтон, отбелязва, че Турция най-накрая се е отдалечила от политиката на „нулеви проблеми със съседите." „Някъде през 2010-2012 г. настъпват фундаментални промени във външната политика на Турция, тъй като те разбраха, че ако не могат да достигнат целите си с помощта на твърда сила и да променят статуквото, няма да постигнат никакъв резултат“, отбелязва Аутцен.

Емре Озан, експерт в Турския център за изследване на кризи и политики, смята, че в дългосрочен план значението на Турция за Съединените щати ще намалее поради факта, че „външнополитическите интереси на САЩ се изместват от Близкия изток към Азия“, и "основната причина, поради която Съединените щати смятат Турция за важен съюзник от миналия век, е нейната близост до Близкия изток."

Картината е различна в краткосрочен и средносрочен план. „Въпреки че САЩ искат да се оттеглят Близкия изток, това не означава изчезване на американските интереси в Близкия изток“, отбелязва турският политолог. „САЩ искат да осигурят стабилността на въпросния регион чрез своите надеждни съюзници. Американският сенатор Джеймс Риш упреква Турция именно за неспазване на задълженията си като съюзник в НАТО .

„Администрацията на Байдън се опитва да обвърже Турция с външната политика на САЩ. За тази цел Вашингтон играе на картата на санкциите в контекста на отношенията с Русия. Става очевидно, че Съединените щати използват метода на моркова и пръчката срещу Турция“, пише Емре Озан.

Колко ефективен ще бъде американската “пръчка", ако поправката на Менендес бъде одобрена от Конгреса на САЩ?

На първо място, производството на дронове “Байрактар” в Турция ще стане невъзможно, тъй като те почти изцяло се състоят от чужди компоненти. Без програмируеми чипове на американската компания “Силинкс”, които управляват всички системи на “Байрактар”, той става по-безопасен и от детски самолет. По-нататък: САЩ произвеждат радиостанцията, антената, сателитния приемник, контактите на печатните платки, висотомера, резервоара за гориво и дори колелата и спирачките на "Байрактар".

Ако санкциите бъдат удължени, цялата турска военна индустрия, която е изцяло зависима от чужди компоненти, ще спре. И така, бронираната машина “Вуран” е лицензиран израелски “Ураган”. Турската бронирана машина на пехотата “Телпар” и бронетранспортьорът “Хизир” са оборудвани с американски двигатели и трансмисии. Турците трябва да се пазят от санкциите на ЕС, тъй като турските танкове “Алтай” са оборудвани с немски дизелови двигатели. Също толкова зависимо от западния военно-промишлен комплекс е турското военно корабостроене. Много западни военни компании вече прекъснаха доставките за Турция, което предизвика възраждане на военно-техническото ѝ сътрудничество с Русия.

Ако режимът на санкции не помогне на американците да върнат Турция в лагера на отвъдморския голям брат, ще бъде използвана "меката сила". Напоследък западните медии започнаха да развиват темата за спада на популярността на Ердоган в Турция и възможността опозицията да дойде на власт.

“Ню Йорк Таймс” посочва, че опитите на Ердоган да преговаря с опозицията са се провалили: „Турските опозиционни партии са все по-сплотен и организиран фронт, целящ да замени президента Реджеп Тайип Ердоган и дори да проведе предсрочни избори следващата година, за да прекрати неговото 19-летно управление”.

Ердоган е загубил безвъзвратно подкрепата на градското население, каза професорът от университета “Мармара” Бехлул Йозкан, отбелязвайки, че "хегемонията на политическия ислям в двата най-големи града на Турция приключи преди четвърт век". Затягането на санкционния режим, информационна подкрепа на опозицията на изборите – това не е пълният набор от инструменти за „подчинение“, които Америка ще приложи към своя съюзник от НАТО.

Колкото повече САЩ оказват натиск върху Турция, толкова по-активно тя ще търси алтернатива на външната политика. „В момента Турция почти напълно преориентира външната си търговия към Русия, Китай и Германия. Новата администрация на САЩ трябва да разбере, че старата парадигма се е променила. Ако новото правителство във Вашингтон възнамерява да поддържа контакт с Анкара, то трябва да отмени санкциите и да поиска подкрепа, за да не тласне Турция в прегръдките на Евразия “, пише проправителственият турски вестник “Дейли Сабах”.

Що се отнася до санкциите на САЩ срещу турската военна индустрия, „Турция е изправена пред перспективата за пълен колапс на цялата си отбранително-индустриална ориентация. Алтернативата за турската отбранителна индустрия е очевидна – преориентация към взаимодействие с незападни играчи. Руската отбранителна индустрия има какво да предложи на Турция “, коментира Руслан Пухов, директор на Руския център за анализ на стратегии и технологии.

Превод: В. Сергеев