/Поглед.инфо/ Поддръжниците на Джо Байдън настояват, че той най-накрая ще може да върне Съединените щати към „нормалното“ от гледна точка на външната политика, но тази норма не предвещава нищо добро за Вашингтон по отношение на арктическата политика, пише американският публицист Ник Солхайм в The National Interest. Според Солхайм, за разлика от Тръмп, който успя да постигне сериозен успех в тази област, Байдън почти със сигурност ще се съсредоточи върху други региони в ущърб на Крайния Север - в края на краищата, точно този курс е следвала Америка, когато той е бил вицепрезидент.

Избраният президент на САЩ Джо Байдън вече е представен като лидер, който може да възстанови консенсуса по външната политика в американските правителствени кръгове - а лобистите на предприятията от военно-промишления комплекс сигурно потриват ръце с надеждата, че най-накрая ще спрат да им пречат да „продават оръжия на враговете на Америка и да изпращат нашето потомство на войни в далечни страни“, пише основателят на обществената организация „Институт за арктическа сигурност Хенри Уолъс“ Ник Солхайм. Междувременно пристрастието на американския „неолиберален истеблишмънт“ към намеса в близкоизточните дела може да доведе до това, че много други външнополитически въпроси отново ще бъдат пренебрегнати или дори отложени, предупреждава експертът.

Както подчертава Солхайм, един от тези въпроси може да бъде политиката в Арктика: въпреки че много „така наречени експерти“ в региона вече започнаха да публикуват статии, че политиката на администрацията на Байдън спрямо Крайния север ще бъде напълно различна от тази, която е била, когато е заемал поста вицепрезидент при Барак Обама, не трябва да забравяме, че по онова време Вашингтон се показа много слаб в тази област.

Според автора по отношение на геополитическото мислене американските властови елити тогава страдаха от „параноя на студената война“ - например, те неизменно възприемаха маневрите на руските бомбардировачи и военните кораби в Арктика като с нищо не провокирана агресия, отказвайки да признаят, че подобни стъпки са просто все пак отговор на напористите действия на самите САЩ. Този начин на мислене ясно показва доколко външната политика на „сплашване и интервенции“ е развалила отношенията на Америка с много държави, включително страните от Арктическия регион, казва Солхайм. Както отбелязва експертът, би било добре външнополитическите въпроси да се решават със силите на професионалните дипломати, но от Вашингтон не им даваха възможност да се разгърнат.

Въпреки това, въпреки подобен „войнствен подход“, по някаква причина Вашингтон не бързаше да инвестира в запазването на най-основните средства за популяризиране на тази политика, смята Солхайм. Например в САЩ тогава имаше само четири ледоразбивачи, необходими за осигуряване на навигацията по северните граници, и само два от тях останаха в работно състояние, отбелязва той.

Неуспешното рестартиране на отношенията с Русия, в изпълнение на „голямата любителка на смяната на режимите“ Хилари Клинтън, в крайна сметка се превърна в толкова тежък раздор с тази арктическа сила, какъвто нямаше дори по времето на Джордж Буш и неговата „силова дипломация“; в резултат на това Вашингтон не само се сблъска с Москва, размени санкции с нея и влезе в конфронтация по редица геополитически въпроси, но и развали собствената си репутация, показвайки се като безразсъден и непреклонен играч, продължава авторът. Към 2014 г. САЩ получиха председателството на Арктическия съвет, но така и не успяха да го използват - американските дипломати не направиха конкретни предложения; в резултат на това към момента на встъпването в длъжност на Тръмп през януари 2017 г. САЩ в Арктика „на практика бяха в същото положение“, докато Китай вече беше започнал да установява връзки с редица ключови съюзници на Вашингтон в региона, а за доставка на основни продукти за градовете в Аляска се налагаше да бъдат наемани руски ледоразбивачи, оплаква се Солхайм.

Здравомислещите хора просто не могат да вярват, че Байдън, след като стане президент, ще избере различен курс по отношение на Арктика: в края на краищата хората определят политиката и връщането на същите „персонажи“ в Белия дом не предвещава нищо добро за САЩ в посока Арктика, сигурен е експертът. „Възвръщането към нормалното“, провъзгласено от някои възхитени публицисти, всъщност ще се окаже връщане към ситуация, при която Америка няма да играе никаква роля в Далечния Север - и в крайна сметка Вашингтон просто не може да си позволи още четири години или дори всичките осем години бездействие, предупреждава той.

Според Солхайм президентството на Тръмп се е превърнало в глътка въздух за много хора в Конгреса и външнополитическия истеблишмънт - само за четири години отиващият си президент на САЩ е постигнал такъв успех в посока на Арктика, какъвто Америка не е виждала от Втората световна война, когато под строгото ръководство на Франклин Рузвелт страната построи няколко ледоразбивачи и създаде голяма част от инфраструктурата в Аляска, Гренландия и Исландия, която се използва и до днес. Така по времето на Тръмп САЩ отново започнаха да засилват военното си присъствие в Далечния север, като обявиха изграждането на шест нови катера на полярната брегова охрана до 2029 г., възстановиха консулството в Нуук, Гренландия, което беше затворено през 1953 г., инвестираха $12,1 млн в промишлеността на Гренландия и яростно оспориха претенциите на Китай за статут на „околоарктическа държава“, изброява авторът. Вашингтон също така укрепи отношенията си с много от съюзниците си в Арктика, като организира поредица от съвместни учения с Норвегия, Дания, Швеция и Канада в Северния ледовит океан и Баренцово море и въпреки всички заплахи на Тръмп продължи да изпълнява задълженията си към НАТО за защита на Арктическия регион, включително и Исландия, която няма свои въоръжени сили, пише той.

Солхайм вярва, че ако Тръмп би могъл да спечели изборите, той почти сигурно би могъл да постигне още по-амбициозни цели. Сега обаче Съединените щати вероятно ще се сблъскат със „същата остаряла програма“ в Близкия изток, безкрайно „мърморене“ за руска намеса и „блажено незнание“ - в края на краищата, при Байдън, страната ще се върне към външнополитическия курс от 60-те години на миналия век, поради което Арктика ще получи „този, който първи успее“, обобщава експертът.

Превод: М.Желязкова