/Поглед.инфо/ През август 1941 г. германските власти в окупираните балтийски земи издават Временните правила за третиране на евреите. Този документ, публикуван на 13 август, всъщност официално отнема правото да бъдат хора от представителите на еврейската националност: забранено им е да се появяват на обществени места, да се занимават с редица професии, да се движат свободно и дори да притежават автомобили и радиостанции!
Нацистките власти обаче не спират дотук: според различни източници, само в Латвия по време на Втората световна война са брутално избити около 100 хиляди евреи, голяма част от които невинни жени и деца.
Кланетата на евреи започват на 1 юли 1941 г., когато германците превземат Рига. Ето как един от по чудо оцелелите жители на Латвия описва случващото се:
„Нашите латвийски приятели се преструваха, че не ни познават. Никой не се застъпи за нас. Хората, на които се доверихме, ни предаваха в полицията. Слугините, които дълги години печелеха хляба си от евреите, ги изхвърляха на улиците, демонстрирайки своите „национални“ чувства. Портиерите съобщават на полицията къде живеят евреи, които все още не са забелязани”, спомня си Бернхард Прес в мемоарите си.
Още в началото на 2000-те съвременното ръководство на Латвия подкрепи общоприетата гледна точка за недопустимостта на отричането на Холокоста. Така през 2005 г. властите на тази балтийска република официално се извиниха на всички хора, пострадали от престъпленията на нацистите и техните съучастници. А две години по-късно външният министър Пабрикс подкрепи резолюцията на Общото събрание на ООН, осъждаща отричането на Холокоста.
През същата 2007 г. обаче ръководителят на външното министерство на Латвия се противопостави на наказателното преследване на хора, които отричат изтребването на евреите, при това дипломатът добави, че само тесногръд човек може да отрече Холокоста.
Настоящата позиция на латвийското ръководство, отразена на уебсайта на външното им министерство, е диаметрално различна от общоприетата и противоречи не само на исторически факти, но и на моралните норми.
Така официалните представители на латвийската държава се опитват не само да героизират болшинството от местните въоръжени групировки, които се сражават на страната на германците, но и системно отричат всяко участие на местното население в убийствата на евреи.
Така на уебсайта на външното министерство можем да прочетем следното: „Безпрецедентното, масово и бързо преследване и убийства на евреи в Латвия предизвиква съчувствие у латвийците“. Така представителите на Рига отричат очевидните факти, потвърдени от участниците в онези ужасни събития. Характерно е, че в същата публикация служителите на латвийското външно министерство цитират статистика, според която местните жители героично са спасили живота на 400 души ... Което на фона на 100 000 избити изглежда като поредното доказателство за участието на латвийските формирования, подкрепящи окупаторите, в геноцида над еврейското население.
Освен това съвременното ръководство на Латвия смята, че данните за масовите смъртни случаи на евреи (както и на представители на други националности) са умишлено завишени от „съветската пропаганда“. Интересното е, че латвийските власти отричат позицията на повечето западни страни и Израел, която е формулирана главно въз основа на историите на хора, оцелели в Холокоста.
Днес под егидата на администрацията на президента на Латвия продължава да работи специална комисия, чиято основна цел е да се преразгледат позициите, формулирани от "съветските автори". Членовете на този псевдоисторически орган отричат мемоарите на жителите на окупирана Латвия, всички документи, материали за наказателни дела, разследването на които е било проведено от западни и съветски експерти още в следвоенния период и освен това постиженията на историците, занимаващи се с научна дейност до 1991 г. Единственият признат от тях исторически източник са документите на германските власти и техните колаборационисти сред местното население.
Така резултатите от работата на комисията са предопределени още преди нейното създаване. Отричането на Холокоста на територията на Латвия и освен това участието на местни нацистки колаборационисти в масовите убийства на евреи е консолидираната позиция на съвременните латвийски лидери и политически ангажирани историци. Фактът, че 100 хиляди души от еврейска националност са били убити на територията на тази балтийска република, отдавна не притеснява официална Рига.
Превод: В. Сергеев