/Поглед.инфо/ Изумителен е начинът, по който съвременният западен интелектуален "елит", за съжаление дори и френският, обяснява сегашната драматична ситуация в глобален мащаб, причинена от пандемията около COVID 19. В новата си книга - "Критическата психология на екзистенциалните преживявания", която очаквам да излезе през есента в Университетско издателство "Св. Климент Охридски", въпреки всичко се надявам, че все някога Западната цивилизация ще се отърве от идеологическия си начин на мислене.
За съжаление усещам, че дори коронавирусът не е в състояние да промени западния идеологически поглед върху света и човека, заменил преди два века християнските светогледни представи - подмяна, която още Фридрих Ницше дефинира съвсем кратко: "Бог е мъртъв! Той не участва повече в човешките дела!". А след "смъртта" на Бога, в западния начин на мислене удобно се настаняват всевъзможни идеологически конструкции - от марксистки и тоталитарни до "демократични" и либерални, които вкупом обещават Рая не там, в Отвъдното, по примера на християнството, а Тук и Сега, на Земята.
Какво фундаментално заблуждение, каква уникална идеологическа спекулация спрямо измеренията на Човешкото, все пак?!...
Наистина е уникален фактът, че поне от два века насам западното идеологическо мислене успя да произвежда и възпроизвежда масовия човек - новият варварин, по думите още на Хосе Ортега-и-Гасет, откъснат от традициите и въобразил си, че е съвременният свръхчовек (по Ницше). Подменена идентичност, чрез която Западната цивилизация за пореден път в човешката история разглежда себе като универсално значима и като еманация на "човешкото развитие", което да й даде и "естествената" политическа претенция за глобална хегемония. И то въпреки милионите жертви по време на войните през ХХ век - човешкият живот за тази идеологизирана "цивилизация" очевидно няма абсолютно никакво значение.
А обстоятелството, че западното общество е либерално или марксистко, както казваше Жорж Бернанос, няма абсолютно никакво значение, защото и двете имат основна цел "да елиминират съпротивителните сили на човека!"...
Още Лудвиг Фоейрбах смяташе, че "краят на философията е провъзгласяването й за религия!", което може и означава, че краят на философията и на всяко човешко размишление върху "битието на битуващото" (Аристотел) настъпва, когато тя се превърне в идеологическа догматика - другото превъплъщение на ортодоксалната догматика на подмененото християнство на Римо-католическата църква!...
Днес либералният идеологически ред се сгромолясва пред очите ни, дори може да бъде усетен и физически, но дъртите идеологически западни влъхви отново ни обясняват, че в ситуацията на пандемията с COVID 19 източните модели се справят по-добре, защото били... авторитарни, за разлика от западните, които са... демократични?! С други думи, отново е налице идеологическо обяснение на действителността, чиято основна отличителна черта е, че няма нищо общо с реалността! Все пак, Марсел Гофре наскоро призна, че Китай се е справил по-добре, защото всъщност е... конфуцианска култура, което се опитвам да обяснявам години наред, далеч назад преди сегашната пандемия! Но, което пак обяснявам години наред, въпросът не е само до конфуциански Китай, индуистка Индия,
многообразието на будизъм, дзен-будизъм или джайнизъм в Южна Корея, Япония и т.н., или до мюсюлманския свят или уникалния юдаизъм на Израел, или превръщането отново на православието в Русия във фундаментална екзистенциална визия за света и човека?!...
Въпросът е, фундаментален, все пак, че всички тези общества, култури и цивилизации са по човешки устойчиви, защото имат съвършено различни представи за човека и света, религиозни, разбира се, за разлика от евро-атлантическите идеологически конструкции на Западната цивилизация!...
Представяте ли си докъде се е докарала тази идеологическа западна цивилизация, след като на Великден и Ватиканът, и останалите извън Русия православни храмове ще затворят, тоест няма как евхаристията да преживее възкресението Господне?!?...
Впрочем, както винаги съм твърдял в Критическата психология изобщо, западната и
източната (извън Русия) религиозност е тотално лицемерие!...
Това е положението, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари - превърнахте България в част от една абсурдна и лицемерна цивилизация, каквато е Западната католическо-протестантска, към която ние, българите, никога не сме принадлежали! И ще си понесете всички възможни последствия от това - духовни и физически! Защото, както казваше богообичният сръбски патриарх, Светла му Памет, патриарх Павле: "Ако е Бог са тобом, чему се боиш?! Ако ние - чега се
надаш?!"...
Преведено: "Ако Бог е с тебе, от какво се страхуваш?! Ако не е - на какво се надяваш?!"...