/Поглед.инфо/ На фона на завръщането на Русия в ПАСЕ се появиха съобщения за възобновяването на още един формат на отношения между нашата страна и Запада – НАТО иска да проведе следващата седмица заседание на Съвета Русия-НАТО, посветена на съдбата на Договора за ракетите със среден и малък обсег. Какво значи това и изобщо има ли смисъл да се обсъжда проблемът за европейската сигурност с Алианса, който повтаря американския ултиматум по адрес на Москва.

Постоянният представител на САЩ при НАТО Бейли Хътчинсън съобщи, че разчита да проведе на 5 юли среща на Съвета Русия-НАТО, макар и според нея „Русия не е казала твърдо, че тя ще пристигне”. Представителите на Алианса искат да обсъдят темата за ДРСМО. Както каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг:

„На Русия ѝ остават едва пет седмици, за да спаси договора… Ако Русия не изпълни това, нашият отговор ще бъде отбранителен, премерен и координиран. Ние няма да отговаряме огледално на това, което Русия прави. Нямаме намерение да разполагаме нови наземни ядрени ракети в Европа… Ние призоваваме Русия да поеме по отговорния път. Но, за жалост, ние не виждаме никакви признаци, че Русия има намерение да направи така”.

Заявлението на Столтенберг вече предизвика ответната реакция на Москва – заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков обвини САЩ и НАТО, че те водят осъзнато линия на провал на ДРСМО и в „случай на материално въплъщаване на заплаха за НАТО за ДРСМО, Русия ще отговори с компенсационни мерки”:

„Ние ще изучим това, което в близките месеци страните-членки ще формулират на тази тема. Ние сме готови на всякакви варианти. Отговорността за възможното усложняване на военно-техническата ситуация в региона, разбира се, лежи на САЩ и техните съюзници от Алианса”.

ДРСМО ще бъде погребан на 2 август, почти няма време за спасяването му. Американците нарушиха договора. Още в началото на февруари Доналд Тръмп обяви началото на процедурата за спиране на участието на САЩ, като даде на Русия половин година да се върне към спазване на условията на договора. Тоест към унищожаването на ракетата 9M-729 (SSC-8) - според американците, тя е в разрез с ДРСМО.

Тъй като Москва многократно заявяваше преди това, че тази ракета не попада под ограниченията на договора, нашият отговор беше огледален: Русия също прекрати участието си в договора. Точно днес Съветът на Федерацията прие съответния закон и дори преди да замине за Япония, Путин може да го подпише.

Като се има предвид, че оттеглянето на САЩ от договора е умишлена стъпка, причинена главно от недоволството им от него, заради това, че налага ограничения само на Русия и САЩ, но Китай не участва в него, с която Америка навлиза в нарастващ клин, шансовете за запазване на договора остават нищожни. Китай категорично не иска да се присъединява към нов договор, така че ако Тръмп внезапно реши да отложи излизането на САЩ в Осака на срещата с Путин (за да покаже, че за него е по-лесно да преговаря с Русия, отколкото с Китай), то на 2 август договорът прекратява действие.

Защо тогава Русия да говори за договора за ракетите с НАТО, което не решава нищо в случая? Факт е, че разговорът с НАТО все пак ще бъде полезен.

На първо място – от само себе си. Възобновяването на формата на Съвета Русия-НАТО ще бъде важен символичен жест от Запада. В края на краищата работата на този Съвет, създаден през 2002 г., беше почти замразена след 2014 г. Русия не е имала постоянен представител в НАТО от година и половина, а дори и преди това дори имаше срещи на най-високо равнище (макар и едва три – при това последната през 2010 г.). Самият Съвет Русия-НАТО след 2014 г., разбира се, не може да бъде същият, както в отношенията на Русия със Запада. Но дори и в условията на открита конфронтация са необходими контакти и преговори, които Русия предлагаше на Запада през всичките тези години. В отговор Западът се опита да запази линията на изолация, санкции и наказание на Русия.

Конфронтацията между Русия и Запада, по-точно Атлантическият му вариант, не върви на никъде: в ход е дълбока трансформация на световния ред и ние насърчаваме противоположни концепции за бъдещето. Въпреки това, разговорите помежду ни все пак са необходими. На Запад гласове отдавна се чуват за необходимостта от възобновяване на работата на Съвета Русия-НАТО. Например, именно това заяви бившият генерален секретар на съюза, англичанинът Джордж Робъртсън през април тази година:

„Възобновяването на съвместната работа на Съвета Русия-НАТО означава не само формалности. Това не е отстъпка спрямо Русия на фона на неприемливите ѝ действия в Украйна, в Крим и в английския Солсбъри. Това означава да се признае, че каквото и да е несъгласието между нас (а ние ги имаме), светът, който живее в съответствие с установения ред, има много неотложни задачи да предотврати господството на „глобалното безредие“.

И второ, всеки се интересува дали Съединените щати няма да разположат нови ракети в Европа. Макар че сега и във Вашингтон, и в НАТО казват , че нямат такива планове, ние не можем да вярваме докрай. Сега няма смисъл Тръмп да изгражда нови ракети със среден и малък обсег в Европа, нито на военно, нито на геополитическо равнище. Но кой знае какво ще се случи, ако поддръжник на военния натиск върху Русия се появи в Белия дом и се опита да изпрати нови ракети в Европа?

Затова е по-добре Москва да определи позицията си за европейците предварително, за да няма изненада. Разбира се, в Европа си представят реакцията на Русия, която предупреди, че страните, разполагащи съвременно оръжие, ще се окажат под прицела на нашите ракети. А и без това почти ги няма желаещите за разполагането на нови американски ракети в Стария свят. Но няма да е излишно, ако конкретните представители на конкретните европейски страни чуят с ушите си нещата от представителите на Русия. Така ще се сещат повечко.

Превод: В.Сергеев