/Поглед.инфо/ Продължават тектоничните промени в Близкия изток, които доскоро беше трудно дори да си представим. Сега Саудитска Арабия се помирява не само с Иран, но и със Сирия - а саудитците бяха тези, които преди основно предоставяха партеи за свалянето на Асад. Случващото се е пряко свързано с интересите на Русия.
„Изглежда, че има широк процес на разбъркване на картите в региона, резултатът от който може да са нови съюзи - в резултат всичко ще се обърне с главата надолу“, пише регионалното издание на “Ал Джарида” за текущата ситуация в Близкия изток.
И един от основните участници в този процес е Саудитска Арабия. Наскоро Рияд постигна споразумение с посредничеството на Китай за възстановяване на дипломатическите отношения с основния си регионален противник Иран. Сега саудитците възстановяват отношенията с друг свой враг - сирийския президент Башар Асад. За съответните преговори в саудитската столица пристигна високопоставен член на семейството на Асад (според слуховете, това лице е бил братът на президента Махер). Очаква се саудитското посолство в Дамаск да отвори врати в края на свещения за мюсюлманите месец Рамадан. И връщането на посолствата ще бъде последвано от връщането на Сирия в Лигата на арабските държави.
Саудитците бързат да се помирят
Саудитско-сирийският процес е част от по-глобален процес на нормализиране на отношенията между Дамаск и страните от Близкия изток. След опустошителното февруарско земетресение сирийската столица беше посетена от външните министри на Египет и Йордания за първи път от началото на гражданската война, а саудитците изпратиха самолет с хуманитарна помощ в Алепо. На 19 март Башар Асад и съпругата му бяха посрещнати с всички почести в ОАЕ.
Въпреки това Саудитска Арабия все пак е основната арабска държава и от нея зависи степента и темпото на възстановяване на контактите между Башар Асад и неговите съседи. Съдейки по сегашната позиция на Рияд, изборът е направен в полза на ускорението.
Саудитска Арабия има няколко причини за това.
На първо място, това е признаването на поражението. Грешният залог за свалянето на Асад не само не доведе до успех, но и лиши Рияд от редица позиции в Близкия изток. Саудитска Арабия беше изгонена не само от Сирия, но и от Ливан - и не само иранците бяха изгонени, но и турците, които се оказаха много по-гъвкави от саудитците. И сега Рияд иска да направи това, което Анкара (съперник в борбата за регионално лидерство) започна да прави преди няколко години, след като се присъедини към мирния процес по руска покана - тоест да се върне в Сирия, разположена в центъра на региона. Както правилно беше посочено от Министерството на външните работи на ОАЕ, наложително е „да се засили арабската роля в Сирия“.
Но ако Турция все още не е завършила този процес (всички говорят за възможна среща на високо равнище между Ердоган и Асад, но евентуални преговори за това в Москва между сирийската и турската делегация не се състояха), тогава Рияд иска да премине през цялата процедура в рамките на няколко месеца. И така да заобиколи Анкара, която направи мощен дебют в ендшпила на дипломатическата игра на сирийското табло.
Саудитска Арабия иска не само да се върне, но и да придобие. Първоначално основната цел на Рияд в Сирия не беше свалянето на Асад, а изтеглянето на Сирия изпод влиянието на Иран. Смяната на режима се разглежда най-ефективният метод за постигане на тази цел.
Сега този метод е неосъществим - но според Рияд целта все още изглежда частично постижима. Няма да е възможно да изгонят Иран от Сирия, но е напълно възможно да съблазнят Асад да създаде паралелно стратегическо сътрудничество със саудитското ръководство. Дори само защото Саудитска Арабия (за разлика от Иран) разполага с десетки милиарди свободни долари, които може да инвестира във възстановяването на Сирия от последствията от гражданската война и февруарското земетресение. Просто казано, саудитците са готови да разменят счупена тояга за доста привлекателен морков.
Дамаск не е против, Москва е за
Очевидно Асад не е против саудитското предложение. Освен това в процеса на преговорите сирийската страна очевидно е премахнала редица неблагоприятни за нея подробности (според “Уолстрийт Джърнъл” от Асад се изисквало да намери компромис с опозицията и да приеме войски от арабските страни за защита на бежанците, връщащи се в Сирия, но той отказал) .
Сирийският президент има нужда не само от парите на Саудитска Арабия (както и на ОАЕ и на другите), но и от баланса на един прекалено силен Иран. Сирийското ръководство вижда страната си като приятел и партньор на Техеран, но не и като васална държава, която няма право на многовекторна политика. Така че Техеран има всички основания да се притеснява от сирийско-саудитското сближаване.
Друг съюзник на Дамаск обаче – Москва – има всички основания да бъде доволен. От всички външни страни Русия вероятно ще бъде основният бенефициент от това сближаване. Най-малкото защото помага на Русия в изпълнението на три важни цели: вътрешносирийска, близкоизточна и дипломатическа.
Основната задача на Русия във вътрешносирийското пространство е пълното победоносно завършване на гражданската война – и тази задача все още не е изпълнена.Москва унищожи терористите и помогна на Дамаск да си възвърне контрола над огромни територии, но политическият процес все още не е завършен. Противниците на Асад все още разполагат с големи ресурси – и преди всичко чрез финансиране от външни играчи. На Саудитска Арабия например. И ако Рияд се включи активно в политическото уреждане на сирийската криза (тоест, с други думи, принуди своите приближени или да преговарят с Асад, или да живеят без саудитски пари), тогава за Москва ще бъде много по-лесно да постигне помирение между различни сирийски групи.
От гледна точка на Близкия изток сирийско-саудитската нормализация играе роля за деескалацията на конфликтите в региона. Тя унищожава още една опора, около която се изграждат регионалните конфликти. Това означава, че нанася поредния удар върху причините за запазване на американското военно присъствие в Близкия изток. На практика американците (и техните европейски съюзници, които все още казват, че „Асад трябва да си ходи“) са изолирани.
От глобална гледна точка възстановяването на отношенията между Дамаск и Рияд укрепва руската дипломация. Ако Вашингтон в Близкия изток играеше на принципа „или сте с нас, или сте против нас“, то Русия действаше на базата на тезата „ние сме приятели с всеки, който не е приятел срещу нас“.
През 2010-те години, когато Русия влезе в региона с тази теза, това изглеждаше почти невъзможно. Турците бяха в конфликт със сирийците, иранците със саудитците, израелците като цяло с всички араби (както и иранците, които също бяха в конфликт с израелците). И всяка страна се опитваше да вземе Русия за свой съюзник срещу другата.
В резултат Москва не само успя да остане на тънката граница на неутралитета, но и активно допринесе за процеса на деескалация на тези конфликти (саудитско-ирански, сирийско-турски, а сега и саудитско-сирийски). Това не само допринесе за стабилизирането на ситуацията в региона, но и отговаряше на руските интереси.
Русия на практика разбърка всички карти в Близкия изток, което доведе до нови съюзи и обърна всичко с главата надолу. По-точно с главата нагоре - тоест до тази форма на взаимодействие и сътрудничество между държавите, която се счита за нормална, цивилизована и правилна. А това означава – изгодна на Русия.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?