/Поглед.инфо/ Докато целият свят наблюдава състезанията на олимпийците в Токио, от другата страна на Тихия океан, страната ни, незабелязана от външния свят, се издигна до второ място на неочаквана стълбица. Според Международната агенция по енергетика, позовавайки се на държавната Геоложка служба на САЩ, през май тази година Русия е станала вторият най-голям доставчик на петрол за Америка, оставяйки Мексико след себе си и на второ място след Канада.
Публикуваните данни показват, че обемът на покупките за отчетния период се е увеличил с десет процента наведнъж и е достигнал 840 хиляди барела на ден - въпреки това ние изоставаме значително от основния доставчик, Канада. От страната на кленовия лист до САЩ по тръбопроводи всеки ден се транспортират почти четири милиона барела. Забележителен факт: Русия, със своя сребърен медал при вноса на петролни продукти, остави след себе си не само друг съсед на САЩ - Мексико: през май обемът на руския петрол, закупен от американците, надмина дори доставките с танкери от Саудитска Арабия.
За пълно разбиране на случващото се е необходимо да се направи малко уточнение. Русия изпраща в Щатите суров петрол, горива и масла.
Известни са и основните купувачи. Най-голям дял от покупките се пада върху американската петролна компания “Валеро” (със седалище в Сан Антонио), тя внесе повече от осем и половина милиона барела суровини, които след митниците се изпращат до рафинерии в щатите Тексас, Луизиана и Калифорния. В списъка на купувачите са и транснационалните гиганти “Ексън Мобайл” и “Шеврон”. Първият закупува три милиона и половина барела, вторият три милиона. Пълно съвпадение, но повечето рафинерии на тези две компании, разположени в САЩ, се простират ясно по крайбрежието на Мексиканския залив, от Тексас до Флорида.
Американските медии са много недоволни и укоряват Джо Байдън, че крепостта на демокрацията купува ресурси от страна, която „е извършила хакерска атака срещу американския тръбопровод и много скоро, против волята на САЩ, ще завърши строителството на “Северен поток-2”. Лесно и приятно е да обвиняваш властите, а ние ще се застъпим за американския президент по простата причина, че той като лидер на страната просто няма друг избор.
Съединените щати жънат реколтата от собствената си външна политика пред очите ни. Още през март 2015 г. Барак Обама официално нарече Венецуела „заплаха за националната сигурност на САЩ“, а Тръмп, който го замени на най-високия пост в страната, наложи широк спектър от ограничителни мерки на Каракас през 2018-2019 г. Те забраниха на юридически и физически лица да извършват каквито и да било транзакции с електронната валута, издадена лично или от името на венецуелското правителство. Отделно бяха забранени операциите с венецуелско злато и сътрудничеството с главната държавна петролна компания.. Но тук, както се казва, всичко мина гладко по президентския документ, но забравиха за пазарските сътресения.
Каракас, претърпял значителни загуби, прехвърли доставките си за Китай, а „отпадналите“ ежедневно 500 хиляди барела венецуелски петрол предизвикаха криза при рафинирането на петрол в южната част на САЩ. Цените на петрола тогава поставиха петгодишни рекорди само за няколко месеца, но това пак н реши проблема с физическия недостиг на суровини.
Защото през лятото на 2018 г. Америка на Тръмп се оттегли от ядреното споразумение с Иран, налагайки санкции на петролния сектор на персите. Износът на ирански петрол се срина - от 1,5 милиона до 500 хиляди барела на ден. Вашингтон отпразнува политическа победа, а в южните части на САЩ петролните компании се бориха буквално за всеки танкер с единствения наличен петрол - руски и саудитски.
Цялата работа е, че петролът от Русия, Венецуела и Иран има едно общо нещо. И трите държави произвеждат т. нар. Тежък петрол с високо съдържание на сяра. “Урал” се добива в Русия, Венецуела търгува със сорт “Санта Барбара” и “Тиа Хуана Хеви”, а Иран доставя на пазарите сортовете “Иран Хеви” и “Форузан Бленд”. Химическият състав и съдържанието на сяра в изброените марки варират от 1,3 до 2,3 процента. Именно за този вид суровини рафинериите в южните щати са изградено по време на бума на петрола през 80-те години на миналия век. На никого не би му хрумнало, че венецуелският петрол, който от десетилетия се изливаше като река в американските рафинерии, може да изчезне.
Екипът на Джо Байдън просто няма друг избор, освен да позволи масови покупки на първични и вторични суровини от Русия, като си затваря очите за предполагаемата кибератака и упоритостта при изграждането на газопровод към Германия.
Зад кулисите на някаква, но съвсем разбираема злонамереност на широката руска общественост, още един факт остава невидим. Световната икономика свали защитната си маска, ръкавиците и се бори да възстанови загубените позиции, оборота и доходите. Според последните данни средната цена на петрола за първата половина на годината е била 64 долара за барел, което е с десет процента по-високо от година по-рано. Америка под контрола на демократа Байдън, който традиционно разчита на алтернативни източници и се скара с Канада за изграждането на ново разклонение на петролопровода, по този начин плаща за собствените си действия във вътрешната и външната политика.
Вносът на руски мазут заслужава отделна дискусия. Подобно на суровия петрол, това гориво не е първокласно поради високото си съдържание на сяра. Един от основните потребители на мазут е търговският морски флот, но през 2009 г. страната ни се присъедини към Международната конвенция за опазване на морето. Русия, както и другите подписали страни, се ангажира да намали броя на корабите, работещи с мазут, като постепенно преминава към по-екологични горива, едно от които е втечненият природен газ. Разбира се, преходният процес е много бавен и ще отнеме няколко десетилетия, но продажбата на „мръсен“ руски мазут стана доста трудна.
Според новите по-строги правила, това гориво трябва да има минимално възможно количество вредни примеси, които могат да бъдат елиминирани само чрез допълнителна обработка и пречистване. В Русия няма толкова много такива промишлени инсталации, те са скъпи и процесът на преоборудване на нашите рафинерии не върви бързо.
Но на другия край на световната карта са САЩ, които отчаяно се нуждаят от суровини за собствения си бизнес. Необходимо е толкова голяма, че са готови не само да платят на тези руснаците, но и косвено да спонсорират техническото преоборудване на нефтопреработвателната индустрия в Русия.
Превод: В. Сергеев