/Поглед.инфо/ Наричаме Сталинград Волгоград и роптаем, възмущаваме се, клеймим тези, които са затворили това огромно свещено име в хладна консервена кутия с име, което не говори нищо никому. Нима е хубаво? Хубаво ли е, ако свещената фреска е замазана с груба мазилка и по този начин се запази? Или през 90-те години, това време на предатели, проститутки, разбойници, богохулници, нямаше време за Сталинград? Нима това свещено име остана неосквернено, опазено и сега изгрява като слънце? Сталинград е огромна, непоклатима, живееща в дълбините ни сила, която ще блесне у нас в най-страшния и опасен за нас момент, ще ни окрили, спаси, ще ни вдъхне енергията на Победата.
Историците, краеведите, военните изследователи щателно са изучили Сталинградската битка, знаят всеки окоп, всяка огнева точка, могат да разкажат за всяка дивизия, армия, полк, батальон, за всеки въздушен таран или контраатака. Създаден е великолепен летопис на Сталинградската битка, написана в окопите на Сталинград, има го и величественият монумент на Мамаев Курган, удивителната Сталинградска военна панорама.
Но изглежда, че всичко това е малко. Че е нужно още нещо огромно, голямо, могъщо - нещо, което да предполага религиозно съзнание. Сталинград не е просто явление на военната история, не само схватка на идеологии и не само явление на световната история. Това е вселенско явление, това е мястото, където се вкопчват в страховита и непримирима борба вселенските сили на светлината и мрака, на ада и рая. По време на сраженията Сталинград не е просто град на Волга, а след Сталинградската победа не е просто един от централните градове на човечеството. Той е и остава столица на мирогледа, че тук е одържана небесна, космическа победа над демоничните сили на мрака, които са готови да изгонят светлината от човечеството и да създадат фашистко човечество. Те са отблъснати от силите на светлината, от силите на съветския огън и стомана. Ненапразно по много градове на света има улици, площади, учебни и културни центрове с името Сталинград. Светът признава величието на Сталинград като небесно чудо от средата на ХХ век.
Виждам иконата “Сталинград” - огромна дъска, покрита с алабастър и на върха на дъската архангел Михаил водещ след себе си небесното войнство. А цялата останала дъска е покрита с батални сцени - същите, като в Сталинградската панорама, където се водят ръкопашни боеве, горят танкове, самолетите се впускат в таран, голям сталинградските руини, на синя Волга се разлитат взривове, знаменитият фонтан с крокодила, обезглавените пионери, които продължават да водят своя танц.
Сред тази схватка започват да сияят златни ангели, техните златни ореол. Този ореол започва да блести в кабинета на идващия на таран изтребител. Този ореол се разгаря под бронята на танка Т-34, който води своя последен бой. Ето и ангел с каска с червена звезда, обхванат от златно сияние, повдига в атака пехотинците, а в ръката на ангела - насочен към небето пистолет ТТ. А сред развалините - непревземаемата цитадела - Домът на Павлов, а в пролуката на прозореца, където трещи картечницата, сияе същият златен ореол.
Ясновидецът на нашите дни, получилият божие откровение художник и историк ще може да намери тълкуване на всичко случило се в Сталинград чрез религиозните и мистични символи. Знаменитият фонтан, където пионерите танцуват около чудовищния крокодил - символ на злото и мрака. Тези танцуващи пионери са младото, блестящо човечество, което трябва да се народи. То с кръга си затваря злото, не допуска крокодила навън, вкарва го във вълшебен, невъзможен да се разкъса пръстен, слагащ край на световното зло и световния мрак. След най-страшното първо въздушно нападение, когато Сталинград е изпепелен от “Юнкерсите”, този фонтан е разрушен, на пионерите им откъсват главите и ръцете. Наоколо се водят сражения, трупат се планини от трупове, но той, този фонтан продължава да действа и по време на битката. Там няма бликаща струя, но пионерите, без да разкъсват пръстена, продължават своя танц, не изпускайки измежду своите протегнати ръце приклещеното зло - Шеста армия на Паулус.
Баща ми загива край Сталинград при село Бабурки, докато този пръстен се затваря. И когато гледам този детски танц, виждам, че в него се намират и баща ми, и всички защитници на Сталинград, и целият съветски народ - те водят своето свещено хоро, затваряйки злото и не пускайки го по света, сред човечеството.
Домът на Павлов е едно от най-свещените места на Сталинград. Не напразно казват, че Павлов, защитавайки тази къща , след войната влиза в манастир и става отец Кирил. И когато И когато питат Кирил той ли е знаменитият Павлов, той мълчи, не казва нито да, нито не, и спуска поглед. Домът на Павлов не е дом, а пристан. Това е пристан на самия Господ, който е защитаван от ангели и над главата на Павлов, който защитава този дом, сияе златен ореол. Свещеният Сталинград има своите сподвижници, мъченици и светии. Сред тя е и съветският войник Павлов.
Победата става основната днешна руска идеология, тази мощна основа, на която се държи Русия. Това не е само победата от 1945 година. Това е Победата на Победите, в която влизат всички руски победи на свещените победни полета. Тук влизат свещените победи и постиженията на цялата велика руска култура, литература, целият мистичен порив на народа, стремящ се да създаде сред своите гори, поля, ледници и пясъци свещеното царство на любовта, доброто и божествената справедливост - това, което се нарича Царство Небесно.
Тона разбиране на Победата ни застига и се засилва и задълбочава. И в грамадния сияен победен иконостас, прославящ руската история и Руската мечта, една от най-пламенните и огнените е иконата “Сталинград”.
Превод: В. Сергеев