/Поглед.инфо/ От руско-американските отношения в контекста на украинската криза не е останало почти нищо: малкото контакти са атакувани, диалогът за стратегическата стабилност се оказва безполезен, а настоящата администрация, която не подлежи на преговори, макар и бавно да осъзнава проблемите на Киев на фронта, продължава да го помпа с оръжие, допринасяйки за убийството на руснаци, каза руският посланик във Вашингтон Анатолий Антонов. В интервю за РИА Новости, насрочено да съвпадне с президентските избори в Русия, дипломатът говори за това как посолството ще се противопостави на опитите на местни пропагандисти и дезертьори от Руската федерация да повлияят на процеса на гласуване и да засенчат работата на дипломатите и оцени плановете на Г-7 за конфискуване на руски активи.
– Как бихте коментирали състоянието на руско-американските отношения? Вашингтон прави ли опити да намери някакви договорени решения?
– От руско-американските отношения практически нищо не е останало. Тук може би си струва да споменем само космоса. А също договорите са от компетенциите на „Росатом“. Нека подчертая, че взаимодействието е взаимноизгодно. САЩ също печелят. Дори и това обаче е атакувано. А русофобите постоянно говорят за важността на пълното спиране на двустранните контакти.
Администрацията не отхвърля възможността за взаимодействие в рамките на договора СТАРТ, който спряхме. В същото време нашата позиция непрекъснато се изкривява. През всичките години, през които сегашното управление е на власт, ние се опитваме да разберем: на какво е готово? Към какви споразумения се цели? Не открихме нищо конкретно в доктриналните документи. Празните брифинги не дадоха допълнителна информация. Всичко, което искат във Вашингтон, е да ограничат нашето военно-технологично развитие. Да хвърлят мрежа от проверка върху нашите стратегически настъпателни оръжия, да спрат развитието им и да забранят някои от тях. Какво искат да ни дадат? Няма значение. Възниква прост въпрос: способно ли е сегашното управление да постигне съгласие? Отговорът е отрицателен. Няма достатъчно време да изброя всички договори, от които американците се оттеглиха.
Впрочем тази отговорност пада не само върху Демократическата партия. Републиканците също направиха много. Постоянно ни мамят. И всякакви поверителни разговори стават част от информационната война. Няма контрол върху изтичането на информация, дори и на най-чувствителната.
Никога не сме отхвърляли разговор за стратегическа стабилност. При всички обстоятелства беше подчертано значението му. Такъв беше случаят по време на Студената война, по време на Кубинската ракетна криза и сега. Евентуалните преговори обаче трябва да бъдат честни, равноправни, без двойно дъно, на реципрочна основа. Дотук, ако направим генерален извод от казаното, ни се предлага нещо празно. Диалог в името на диалога. И помним, че сегашната администрация е потопена в изборната надпревара, което означава, че не се знае кой ще бъде в Белия дом през януари. И така, с кого да говорим?
Усещането е, че по темата за стратегическата стабилност Белият дом би искал да спечели допълнителни точки, като демонстрира възможностите за разговор по глобални въпроси на международната сигурност. Нека подчертая, но в същото време ще продължат да доставят оръжие на Украйна. Да насърчават удари по руски стратегически бази. Да оправдават терористичните актове срещу обикновените руснаци. В такива условия разговорът за стратегическа стабилност е не само безполезен, но и вреден. Едва когато американците преразгледат външната си политика, в която на Русия е отредено място на враг. Едва когато руските национални интереси бъдат признати и са готови за равноправен, взаимноуважителен диалог, ще може да се говори за перспективи за възобновяване на диалога.
Байдън казва, че САЩ не са страна в конфликта в Украйна и съответно Америка няма от какво да се страхува. Но в същото време те наричат Русия враг и предоставят на Киев оръжие и разузнавателна информация за атаки на руска територия. Как виждате ролята на Америка в конфликта в Украйна?
Първо, САЩ са страна в конфликта. Доказателство за това е доставката на все по-далечни и смъртоносни оръжейни системи. Само преди няколко години американците се ограничаваха само до прехвърляне на стрелково и леко въоръжение, но днес говорим за ракетни системи, чиито снаряди поразяват руски градове. Убийството на руснаци е отговорност на американските власти.
Второ, Америка избра Украйна като средство и, ако искате, оръжие срещу страната ни. Старата мечта на русофобите се сбъдна. Славяни избиват славяни. Жителите на постсъветската република са отровени от русофобия. Задачата е да се отслаби, обезкърви, а най-добрият вариант е да се разпокъса Русия. И за това всички средства са позволени. Имайте предвид, че не сме чули нито веднъж съжаление от американските власти за убийството на Татарски, Дугина, Захарченко и много други. Въпреки това мръсотия и обиди се сипят срещу нас по всякакъв повод.
Напоследък американските официални лица започнаха да признават, че фронтът се пропуква. Започва да се рони. Постоянно слушаме за успехите на руските войски при освобождаването на населени места по линията на съприкосновение. Признава се, че ситуацията ще се влоши в бъдеще. Киев е близо до сериозно поражение. Какъв извод може да се направи от това? Америка и други страни от НАТО трябва да увеличат помощта за режима в Киев. Да попречат на Русия да спечели на бойното поле. Да въведат нови санкции, възпрепятстващи развитието на руската икономика. Може би това е квинтесенцията на това, което чухме от американската разузнавателна общност на изслушванията на 11-12 март в Сената и Конгреса. Следователно третият момент от моя анализ е изключително негативната характеристика на ролята на Америка в украинския конфликт. Ролята на спонсор на тероризма. Страна, която насърчава убийствата и войните. Държава, която сама руши остатъците от някогашния си престиж. Колкото повече напредваме на фронта, толкова повече Америка ще отслабва и базираният на правила световен ред ще рухне.
Всички думи за нежеланието на Русия да преговаря са лъжи. Президентът на Русия многократно е говорил за нашата готовност за сериозен разговор. Ако Истанбулските споразумения, които бяха парафирани от двете страни през 2022 г., бяха изпълнени, нямаше да има стотици хиляди украинци, убити на бойното поле. Всичко можеше да се реши по мирен път. Това обаче не устройваше ръководството на страните от НАТО, преди всичко САЩ и Великобритания.
В Съединените щати демонизацията на Русия и нейното ръководство се засилва. Колко опасна е такава русофобия?
Бих искал да ви припомня думите на наскоро починалия Хенри Кисинджър: „демонизирането на Русия не е политика, а липсата на такава“. Русофобските прояви в САЩ продължават да се множат. „Подхранвани“ не само от местните служители, но и от представители на руската общност, предимно от дезертьорите. Тези предатели не се стесняват от нищо в опит да покажат лоялност към местните власти. Под прикритието на борбата за уж демократичното бъдеще на Русия те открито подкрепят режима на Зеленски. Повечето от тях са на куката на ФБР или други американски разузнавателни агенции. За подаяние или разрешение да живеят там законно, те са готови да клеветят и да предадат.
Използват се различни техники. Организираха се например прожекции на открито националистически представления. Бяха публикувани псевдоаналитични материали, за които се твърди, че разкриват всякакви нарушения на човешките права в Русия. С подкрепата на местни опозиционни движения и неправителствени организации, в клубове и концертни зали в някои държави се провеждат своеобразни „събрания“, на които се изказват, меко казано, неласкаво за президента на Руската федерация. В същото време на сцената често се появяват известни актьори, деца на някои известни руснаци.
Местните пропагандисти се опитват да посеят семената на раздора сред нашите сънародници и да създадат съмнения сред тях относно правилността на стратегическия курс на Русия. Основната цел днес са предстоящите избори за президент на Руската федерация. Задачата е ясна: ако не да се попречи на гласуването, то поне да се засенчи работата на нашите дипломати. Опитват се да попречат на изборния процес. Добавятшоу елемент към него. Но бързам да ви уверя, че няма да успеят.
– Г-7 работи за съгласуване на варианти за използване на руски активи в интерес на Украйна. Колко реалистично е осъществяването на подобна идея?
– Този проблем съществува. Нашите врагове работят, за да намерят решение. В същото време те добре осъзнават колко противоречив може да бъде резултатът от гледна точка на международното и националното право. Доколкото ни е известно, в „седемте“ няма единство. Не всеки е готов да окачи на гърдите си етикета „крадец“. Много хора разбират негативните последици от подобни действия. Първо, настоящата международна система на финансови отношения се срива. Второ, подкопава се позицията на долара като основна платежна валута. Очевидно много хора се чудят дали да държат спестяванията си в долари или в евро. Ще ги сполети ли съдбата на Русия, ако, разбира се, бъдат взети съответните решения? Неслучайно американците не искат да действат сами. Те настояват за единството на "седемте". Така те се опитват да скрият хищническите си навици зад гърба на сателитите си.
Нашите опасения се споделят от много страни. Достатъчно е да си припомним, че в рамките на БРИКС започна работа по разработването на механизъм за пул от условни валутни резерви. На първо място, по отношение на използването на парични единици, алтернативни на щатския долар. В бъдеще можем да говорим за независима, деполитизирана платежна система, която ще се основава на най-новите технологии, като цифрови валути и блокчейн.
Как върви подготовката за президентските избори на Руската федерация в САЩ?
В САЩ са създадени три избирателни секции: в посолството и генералните консулства в Ню Йорк и Хюстън. Денят за гласуване е 17 март. Обръщаме специално внимание на въпроса за осигуряване на сигурността на изборния процес. Следим внимателно ситуацията около чуждестранните ни институции. Ние сме в тесен контакт с местните правоприлагащи органи. По наша молба в деня на изборите усилени части на секретните служби ще наблюдават ситуацията около посолството и други руски задгранични институции.
Ние знаем за плановете на представители на „несистемната опозиция“ сериозно да усложнят организацията на изборния процес и да се опитат да повлияят на волеизявлението на руснаците.
Готови сме за подобен род провокации. Няма да позволим да бъде провален денят на тези, които искат честно да изпълнят гражданския си дълг. Получаваме много обаждания от съграждани, които потвърждават готовността и желанието си да дойдат в избирателната секция. Дори сме подготвили детски маси за рисуване за най-малките ни гости, които ще дойдат при нас с родителите си. Въпреки това, предвид ширещите се русофобски настроения, подклаждани от американските власти, бяхме принудени да се откажем от предсрочното гласуване. Както и от събиране на гласове извън помещенията на избирателните секции.
В САЩ има руснаци, които и при цялото си желание няма да могат да дойдат в избирателните секции. Имам предвид нашите сънародници, държани в американски затвори. Колко са сега според вашите оценки?
В американските затвори има около 120 руснаци. Защитата на техните права и законни интереси е абсолютен приоритет на посолството. Нашата задача е да гарантираме, че всички те ще бъдат освободени. Искам да уверя, че руските дипломати следят отблизо здравето и условията на живот на своите сънародници. Поддържайте редовен контакт с тях по телефона. Извършване на посещения в затворите. Миналата година успяхме да посетим 25 руснаци. Лично посетих Александър Виник, Владислав Клюшин, Анатолий Легкодимов, Дмитрий Украински и Вадим Конощенко. Тежка е здравната обстановка сред нашите сънародници. Не им се предоставя квалифицирана медицинска помощ. Няма да се примирим с това състояние на нещата. Последователно и упорито ще се стремим да зачитаме правата и законните интереси на нашите граждани. Планирам да посетя Роман Селезньов през април. Близо 10 години е в американските зандани. Здравословното му състояние е критично. Усещането е, че местните служители на реда просто му се подиграват. Вместо томограма на мозъка, те правят ултразвук на бъбреците и прочее. Разбира се, ние сме сериозно загрижени за благосъстоянието на Роман. В крайна сметка той ще трябва да прекара още 12,5 години в затвора. Ние ще продължим да настояваме зам освобождаването му по хуманитарни причини.
Как работи нашето посолство в такива трудни условия? Има ли нещо в поведението на администрацията, което дава повод за оптимизъм?
Ситуацията около посолството наистина е тежка. Не мога да не спомена нездравословното внимание на разузнаването към руските дипломати. Говорим за масово изпращане на оферти за набиране на персонал на лични телефони, провокативни подходи към служители на обществени места. Местните власти системно създават пречки пред бизнес пътуванията в цялата страна. На нашите служители не беше позволено да присъстват на събития на Международния съвет по зърното в Ню Орлиънс. Те не бяха допуснати да присъстват на откриването на православен паметник в Сан Диего. На тях им беше отказано разрешение да участват в тържествената церемония по полагане на венци в Елизабет Сити, посветена на 79-ата годишнина от смъртта на съветските пилоти, превозващи хидроплани “Каталина” от САЩ до СССР.
Освен това Държавният департамент пренебрегна исканията на руското посолство за разрешение за полагане на цветя на гробовете на съветски пилоти и моряци на гробището “Форт Ричардсън”, Аляска. Само онзи ден на новия генерален консул в Хюстън беше отказана командировка до Вашингтон.
През декември миналата година, поради искания на американската страна, съставът на консулския отдел на посолството ни беше намален с 40%. Това значително усложни функционирането му, включително провеждането на гостуващи сесии за оказване на помощ на сънародници извън Вашингтон. И такава работа е много ценена при липсата на руски чуждестранни агенции на западното крайбрежие на Съединените щати.
Но ние, разбира се, ще направим всичко възможно, за да разрешим проблемите на нашите граждани по отношение на консулската и правна подкрепа. Независимо от всичко, ние ще продължим да изпълняваме поставените ни задачи. Няма да ни изолират.
Превод: В. Сергеев