/Поглед.инфо/ „Революцията има начало, // Революцията няма край“, тананикат в Киргизстан. Преди десет дни тълпи от недоволни от резултатите от парламентарните избори нахлуха в Белия дом - сградата на парламента, в която се помещава и офисът на президента на страната. Оттогава ходът на революцията не намалява, а по-скоро нараства.
В четвъртък законният президент Сооронбай Жеенбеков подаде оставка след закрита среща с лидера на революционерите Садир Жапаров, въпреки че не беше мислил за това дори в четвъртък сутринта. Според него той щеше да подаде оставка само три месеца по-късно, след преизбирането. Но Джапаров не искаше да чака и призова президента да подаде оставка. Той се вслуша в неизвестните аргументи.
Председателят на парламента, който по Конституция трябваше да бъде изпълняващ длъжността президент, отхвърли непосилната чест. Жапаров заяви, че заема и двете основни длъжности в страната - министър-председател и президент. Той все още трябва да бъде одобрен от парламента, за да стане пълноправен господар на Киргизстан, и този акт трябва да бъде извършен днес (петък, 16 октомври) или през следващите дни.
Джапаров не падна от луната: той служи при президента Бакиев, който беше свален през 2010 г. След преврата през 2010 г. Джапаров стана водещ борец за борба с корупцията – на първо място свързана с канадската златодобивна компания. Той поиска да се разкрие списъка на акционерите на компанията, твърдейки, че киргизките държавни служители са сложили ръка върху приходите от добив на злато. Приходите са значителни: добивът на злато представлява 30% от целия БВП на Киргизстан. Много малко пари се депозират в региона Исик-Кул, където главната златна мина Кумтор е разположена високо в планините и жителите на този регион активно са подкрепяли и подкрепяли Джапаров.
Борбата с корупцията бързо го доведе в затвора, но (не е ясно как) той избяга в Европа, скиташе се в различни европейски държави и през 2017 г. доброволно се завърна в Киргизстан, за да участва в президентските избори. Вместо да участва в изборите, го върнаха в затвора, където остана до държавния преврат преди десет дни, когато е освободен от протестиращите.
Революцията го направи министър-председател. Огромни митинги на негови поддръжници се провеждат в центъра на Бишкек (бивш Фрунзе), а полицията се отличава с отсъствието си.
Неговите противници се опитаха да проведат паралелен митинг на 300 метра от митинга на привържениците на Джапаров, но те ги нападнаха и разпръснаха, като се възползваха от ненамесата на силите за сигурност.
Противниците твърдят, че Джапаров, докато е бил в затвора, е привлякъл подкрепата на организираната престъпна група Исик-Кул, която се оглавява от криминалния авторитет-крадец Камчи Колбаев, по-известен като Коля Киргиз. Народните доброволни отряди пазят къщите на гражданите, всеки в своя район, така че няма грабежи, но бандите изгарят търговски центрове и същите тези доброволни отряди се занимават яко с рекет: те са наложили впечатляващ „данък“ върху луксозните пансиони и хотели.
Жапаров се устройва. Докато се стремеше към власт, той призова за национализация на златните мини. Когато я получи, направи пълен обрат.
Няма нужда, казва той, да се национализира – там остана съвсем малко злато. Но има проблеми, които не могат лесно да бъдат решени.
Хората са недоволни от беззаконието. „Деветдесетте се върнаха“, казват в страната. Чужденците също говорят открито за хаоса и господството на организираните престъпни групи: американското посолство - директно, европейците – по-завоалирано.
Русия призовава за връщане на правовия ред, за да се прекрати произвола. За да стане намекът по-понятен, Русия спря текущото финансиране за Киргизстан - досега руснаците се налагаше да подкрепят икономиката на страната.
Хората с пари и злато се втурнаханакъдето им видят очите, главно към съседен Казахстан. На КПП-тата се задържат коли със златни кюлчета. Доларите в чейндж-бюратаизчезнаха.
Киргизстан би могъл да живее скромно, но спокойно. Има злато, има (в спокойни времена) качествен туризъм. Има помощ от Русия. Има трансфери на трудови мигранти.
И проблемът с организираната престъпност подлежи на решение. Възможно е, както преди 100 години, през 20-те години на миналия век, - с револверите на чекистите, но е възможно - както в Русия от близкото минало, където престъпниците в червени сака и със златни ланци получиха възможност да се откажат от престъпността и да поемат по правия път. Има варианти, но при всички случаи е време киргизите да се вслушат в съвета на Русия: време е да се върнат на пътя на закона и реда. Полудуваха – и стига.
Гледната точка на автора може да не съвпада с позицията на редакционния съвет.
Превод: ЕС