/Поглед.инфо/ Изборът на интелектуалеца: Експертизата на Дугин /ВИДЕО на рус.ез./

Ако интелектуалците и хората на културата сключат исторически пакт с руския народ и руската идентичност, то ще могат да променят съвременното руско общество, което е изградено на съвсем други принципи. За идеите на Антонио Грамши и Ален де Бенуа

Анализирайки съотношението на опита на съветска Русия и съотнасяйки това с марксистката ортодоксия, Грамши стига до много интересен извод: в някои исторически случаи може да бъде игнорирано несъответствието между базата на революционните условия – при наличие на политически авангард в лицето на бойна, агресивна, смела, решителна, дръзка политическа сила (партия). Ако тя е достатъчно силна, то може да действа откъснато от базата и, завладявайки властта, да построи база под своите условия.

Частично това изпреварващо посочи Ленин в „Държавата и революцията“, на това е настоявал Троцки. Идеята е: да се вземе властта в аграрна страна, да се проведат в нея реформи, приближавайки я до индустриалния норматив и едновременно да се започне пълноценна социалистическа революция в западноевропейските страни. Грамши е успял да издигне това като принцип.

За Грамши ленинизма е нещо различно от марксизма. Утвърждава се немарксистката теза за това, че политическа авангардна структура може да действа по-рано, отколкото за това съзреят предпоставки в базата. Собствено това е потвърдено от опита на Русия и Китай.

Грамши продължава идеята: в структурата на надстройката има още едно измерение, неполитическо – културно, „интелигенцията“. Както политиката в някои случаи може да бъде откъсната от икономиката, така и интелигенцията (сферата на културата) може да бъде откъсната и от икономиката, и от политиката.

Възниква идеята: ако съществува интелигенция, която застава на страната на труда, то може да направи това и без икономически предпоставки и без да има политическо представителство във властта. От гледна точка на Грамши, интелектуалецът не зависи от политиката или икономиката – той зависи от историческия пакт. Интелектуалецът сключва исторически пакт или с капитала (и тогава той работи в интерес на капитала), или с труда, с пролетариата - всичко това е независимо от произхода или партийната му принадлежност. Изборът на труда може да бъде направен от интелектуалеца даже ако той е представител на висшата буржоазия и е член на центристка партия. Интелектуалецът в такова разбиране може да изпреварва политическите и икономическите процеси.

В тази връзка Грамши повдига въпроса за отговорността на интелектуалеца. Всеки човек, съгласно Грамши е поне малко интелектуалец и когато в него има много интелектуалност, той става пълноценен човек. Колкото интелект има човек, токова в него е и човешкото.

Грамши счита, че мисълта има свое достойнство, абсолютно откъснато от политиката и икономиката. Човешкото съзнание прави своя избор. И тогава интелектуалецът сключва пакт, не зависещ от партията и икономическата база, което е почти религиозен избор: ако избираш капитала, то ти с плът и дух го обслужваш независимо от това, къде се намираш и кой те спонсорира; ако избираш труда, ти заставаш на страната на работническата класа и където и да се намираш ти работиш против капиталистическата система. Това проработи добре на Запад (особено през 60-те години): като илюстрация, сътрудниците на буржоазните вестници, получаващи пари от капиталистическите магнати са считали за свой дълг да ненавиждат капитализма. Това в частност и доведе до 1968-ма година.

Ален де Бенуа обърна внимание на тази идея през 1970-те години и предложи модел на „грамшизъм от дясно“. Той предложи на европейските интелектуалци да сключат исторически пакт с идентичността – с Франция, с Германия и т.н., като със система от ценности, опозиционни по отношение на Модерна и Посмодерна. Де Бенуа каваше: не е важно има ли подкрепа и представителство в партията, има ли пари, в коя страна се намираме – ако ние сключваме исторически пакт с Традицията като интелектуалци, то работейки в списанията, снимайки филми, творейки стихове ние ще отразяваме историческия пакт и след известно време ще постигнем успехи.

Това сега и се случва в Европа, в значителна степен за сметка на избирането на Тръмп. Част от европейския и американския интелектуален елит намери в себе си достатъчно сили за да излезе от границите на хипнозата. Те направиха избор в полза на Традицията и идентичността.

Какъв извод може да се направи за руснаците? Руските мислещи хора трябва да сключат исторически пакт с Русия и народа, с нашата идентичност. Тогава не е важно в какъв контекст ще се намираме, съществува ли партия, на кого принадлежат средствата за масова информация и т.н. Историческият пакт с руската идентичност, преминаването на страната на руснаците - ето какво е принципно важно. А как ще го донесем – не е принципно важно. Журналистът ще напише статия, държавният служител ще има предвид това при вземането на решения, режисьорът ще заснеме филм. В този пакт е нашето интелектуално и духовно достойнство.

Превод: М. Желязкова