/Поглед.инфо/ Би било странно, ако западните медии и особено рускоезичните „гласове“, принадлежащи към чужди държавни ресурси, не започнат да нагнетяват страх и опасения относно инициативата на руските законодатели за борба със социалната цензура. Ето как например руската служба на британската Би Би Си представя тази новина: "В Русия предложиха блокиране на социалните мрежи, които ограничават държавните медии. Ще бъдат ли забранени YouTube и Twitter?"

Тоест всеки читател на това заглавие трябва да разбере: поради някои проблеми на някои руски държавни медии, на мен, обикновения потребител, може да ми бъде забранен YouTube, което ще доведе до загуба на достъпадо любимите ми песни или възможността да гледам шоу програми, които следя от години.

Германският (отново държавен) ресурс DW отиде по-далеч от всички: оказва се, че законопроектът е резултат от „двуседмични„петминутки“ за омраза към YouTube“ и е породен от факта, че „Кремъл изисква гаранции от YouTube за своите медии“.

Идеята зад подобни заглавия е повече от ясна и очевидна - да предизвиква недоволството на руския читател. Бедата е в това, че те сами по себе си са фалшификати,или както се казва сега, - Фейк-нюз.

Първо, законопроектът, който се разглежда в Държавната дума, изобщо не е за забрана или блокиране на чужди мрежи, а точно обратното - за намерението да се прекрати тяхната цензура върху руските потребители.

На второ място, говорим за защита не само и не толкова на държавните медии в Русия, но преди всичко - за защита на правото на свобода на словото за всеки руски гражданин.

Един от авторите на проекта, сенаторът Алексей Пушков, казва директно за това: „Смисълът и целта на новия закон не е да блокира чужди интернет ресурси, а да защити руските медии от цензура и дискриминация от същите тези чуждестранни мрежови компании. Това е основното в законопроекта. Блокировката не е цел, а крайна мярка. "

Но западните "гласове", обсъждайки законопроекта в своите статии, усърдно пропускат това обяснение, позовавайки се на мнението на някои експерти, които в най-добрите пропагандни традиции са абсолютно единодушни в заключенията си: така да се каже, "цензурата е когато държавата ограничава свободата на словото, частните платформи с цензура по дефиниция не могат да се занимават."

Разбира се, такава волна интерпретация на термина „цензура“ отдавна не е актуална. Терминът „автоцензура“ съществува във всякакви медии (включително частни) от векове. В продължение на много години се използва и терминът "Интернет цензура", който е напълно несвързан с държавните блюстители на законността.

В крайна сметка за съмняващите се експерти е достатъчно само да погледнат указа на американския президент Доналд Тръмп „За преодоляване на онлайн цензурата“. И те ще открият съвсем нов свят. Светът, в който ръководителят на най-мощната държава се опитва да се предпази от цензурата, на която той лично е подложен от частните социални мрежи.

Странно е, че нашите западняци в този случай изобщо не искат да вземат пример по този въпрос от любимия им Запад. Ако дори американският президент въвежда такава законодателна инициатива, тогава защо руските депутати не могат да направят същото?

Всъщност самият Тръмп има много да разкаже - и вероятно неведнъж ще ни разказва - за напълно невъобразимите ограничения от страна на социалните мрежи, на които той беше подложен само през последните няколко седмици. Стига се до абсолютно невероятни оценки на публикациите му.

Например твърденията на Тръмп за машеничествата в изборите първоначално бяха придружени от коментари в Twitter, че „официалните източници оценяват тези избори по различен начин“. Възниква много естествен въпрос: от кога президентът на САЩ престана да бъде „официален източник“?

След това Twitter промени маркирането, като започна да пише за „много източници“. Сякаш другите източници, потвърждаващи подозренията на Тръмп, са малко.

Или колко струва бележката: „Това твърдение за изборна измама е противоречиво“ върху споделената от американския президент публикация на Fox News, в която са изброени конкретни регистрирани случаи на участвали в гласуването отдавна мъртви гласоподаватели. Поне някой в Twitter да бе обяснил кое в тези доказани факти им се струва противоречиво?

Всъщност това беше направено от колумниста на Ню Йорк Таймс Кевин Рус (защо ли никой в социалните мрежи не маркира повече от противоречивите статии на този флагман на анти-Тръмп пропагандата), който обясни, че фактите, които той нарича "дезинформация", всъщност може да са верни. което не им пречи да бъдат „част от кампанията за дезинформация“. И вероятно трябва да бъде цензуриран. С което социалните платформи активно се занимават.

Мисля, че всеки активен руски потребител на социални мрежи може да даде много примери за ограничения, на които той лично е бил подложен. И понякога по напълно необясними или пресилени причини. Има безброй такива случаи. Като правило е невъзможно да се получи справедливост от самите мрежи. А опитите за намирането й в руските съдилища обикновено приключват на етапа на подаване на заявление.

Например Александър Малкевич, ръководителят на Комисията за развитие на информационните общности, масмедиите и масовите комуникации на Обществената палата на Русия, наскоро се сблъска с това. От една година той безуспешно търси отмяна на напълно необяснимото блокиране на профила си в Twitter.

В резултат, използвайки подобен прецедент, разгледан това лято във Върховния съд на Русия, Малкевич заведе дело в Лефортовия съд в Москва с искане Twitter Inc. да спре да нарушава правата му. Но му беше отказано поради „липсата на юрисдикция на спора пред руския съд“.

Ако публични лица с такъв статут не могат да защитят свободата си на слово в нашия съд, тогава какво да кажем за обикновените потребители! Всъщност затова се внася законопроект за борба с цензурата върху социалните мрежи и други интернет платформи – за да могат нашите съдилища да имат основание да разглеждат тези дела.

Така че потребността от такъв закон е отдавна назряла и дори презряла. Целта му не е да блокира достъпа на руски потребител до любимите му песни в YouTube, а да го предпази от такова блокиране от самия YouTube.

Тоест говорим не само за осигуряване на свободата на руските медии, но и като цяло за „правото на гражданите на Руската федерация свободно да търсят, получават, предават, произвеждат и разпространяват информация по какъвто и да е легален начин“.

Практиката показва, че обжалванията пред руските съдебни органи и Роспотребнадзор в редки случаи все още могат да доведат до възстановяване на достъпа до нашите информационни ресурси. Така беше и с филма "Беслан", така беше и с филма по случая MH17, който сайтът Ukraina.ru публикува в YouTube. Но в тези случаи интернет ресурсите отстъпиха по-скоро поради обществения резонанс, а не защото са налице законови изисквания.

Между другото, случаят MH17 е едно от ясните потвърждения за съществуването на двойни стандарти в западните медии и социални мрежи. Обърнете внимание на последните „разкрития“ на холандско-руска група журналисти, които провеждат алтернативно разследване на тази трагедия от няколко години, което не се вписва в официалната версия на събитията.

Скандално известната група Bellingcat, заедно с руските си колеги от Insider, публикува „разследване“, в което са изложени материали (не се наемаме да преценяваме автентичността им), за които се твърди, че со получени чрез хакване на имейли и мобилни оператори директно в Русия, което само по себе си е престъпление. Авторите твърдят, че източникът на данните е някаква „руска хактивистка група“.

И забележете, че нито една социална мрежа не е блокирала акаунта на Bellingcat или е маркирала тази информация като съмнителна, изискваща проверка и още повече като фалшива.

И не забравяйте как преди няколко седмици същите тези мрежи обясниха причината за блокирането на статии на New York Post относно данните, открити на лаптопа на Хънтър Байдън: ние, казват те, забраняваме публикуването на материали, придобити от хакерски действия.

Какво излиза: персоналните данни на Байдън-младши не могат да бъдат публикувани, ала не по-малко персоналните данни на руските граждани е напълно възможно, независимо от начина на получаването им. Разбира се, това също трябва да стане предмет на законодателно регулиране у нас.

А да сте намерили поне една бележка, маркираща като „фейк“ или поне „съмнителна информация“ в YouTube или социалните мрежи неотдавнашната лъжа на Дмитрий Гордон, украинския „агент на СБУ“ (както той самият заяви), че кметът на Ялта Иван Имгрунт е починал от ковид 19, уж след като е ваксиниран с руската ваксина срещу тази инфекция.

Гордон посочи прост „източник“ на тази информация: „във всички социални мрежи“ така пише.

Но, забележете, нито една от тези социални мрежи не оспорва откровените лъжи и не се бори срещу тях, което за сетен път потвърждава пристрастната ангажирана селективност на тяхната политика на цензура. И такива примери също има много.

Не трябва да се заблуждавате, не става въпрос за грешка: това е умишлена политика, насочена срещу вас и мен. Антируската дезинформация и, обратно, изчистването на информационното пространство от неудобната за Запада истина, представляват сериозна заплаха за нашата сигурност и правата на руските граждани.

Да се недооценява тази заплаха би било не само глупаво, но и престъпно. Необходимо е да се борим заедно и на всички равнища с нея. И, разбира се, на законодателно ниво също.

Превод: ЕС